Айрис Йохансен
Богатият варварин (12)

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Няколко пъти през нощта Тес се стряскаше насън от тропота на конски копита и скърцането на каруци. До сутринта фестивалният лагер почти опустя. Единствените останали шатри бяха тези на Ел Заланд.

Саша видя Тес да излиза от шатрата и иронично вдигна вежди.

— Каква пъргава походка, какви искрящи бузи Изглеждаш изключително добре, като се има предвид тежкото изпитание, на което бе подложена.

Тес се усмихна спокойно.

— Възстановявам се бързо.

— Все пак не може да няма някакви следи — каза той вдигна ръка към челото си и направи гримаса на ужас. — Какви писъци, какви викове!

Тес поруменя.

— Ти чу ли?

— Как можех да не чуя? Тъкмо щях да ти се притека на помощ, когато разбрах…

— Какво?

Той се ухили.

— Че съм чувал точно такива писъци и по-рано и се надявам да ги чувам още много пъти, докато достигна до дълбоки старини.

Тя бързо смени темата.

— Какво правиш тук?

— Гален ме изпрати да се уверя, че си готова за път. Един вестоносец току-що пристигна от племената на хълмовете и в момента разговаря с него.

Тя се взря в лицето му.

— Неприятности ли?

Саша сви рамене.

— Трябва да попитаме Гален — той кимна към приближаващия се Гален. — Сякаш не изглежда особено доволен.

— Прав си. Сигурно става дума за Тамар.

Гален поклати отрицателно глава.

— Група мъже, носещи знамето на Тамровия, са били забелязани по пътя за Заландан.

— Баща ми?

— Вероятно. Кой друг би могъл да бъде?

— Къде са?

— Може би на два дена път оттук.

Сърцето й се сви от страх и изведнъж тя отново се превърна в дете, което трепери пред гнева на баща си.

— Тогава трябва да отидем и да го посрещнем — вдигна рамене. — Аз съм готова.

Гален поклати глава.

— Не ти — обърна се към Саша. — Ще дойдеш ли с мен? Твоето присъствие може да помогне, но това означава също така, че публично се обявяваш против кралската фамилия.

— А как бих пропуснал възможността да натрия носа на августейшия ми чичо?

— Не се страхувам да се срещна лице в лице с него — излъга Тес.

— Твоето присъствие само ще усложни нещата и ще налее масло в огъня — каза Гален. — Докато не изпратя да те доведат, ще стоиш тук при Юсеф. Баща ти ще постъпи глупаво, ако атакува Заландан с шепа хора. Ще стигне само до заплахи, но не и до битка.

— Тогава защо ме криеш тук? Аз не мога…

— Не — остро каза той. — Не мога да рискувам да те отнемат от мен.

Тя преливаше от щастие. Нямаше никакво съмнение в плановете на Гален.

— Добре, ще остана тук.

Саша се засмя.

— Какво покорство. Наказанието я е лишило от смелостта й. Може би старият Хаким е бил прав.

Гален не му обърна внимание, а пристъпи по-близо и нежно отмести кичур коса от лицето на Тес.

— Ще изпратя да те вземат веднага щом преценя, че е безопасно. Ще организирам прием за баща ти, с който ще му разкрия както военната мощ, така и богатството на Заландан — той се усмихна. — Не се ревожи. Да се разбереш с краля на една страна, е по-лесно, отколкото с шейха на някое племе. Ще видиш, че ще стигнем до споразумение.

— Стига да застелиш обратния път до Тамровия със злато — сухо подхвърли Саша.

— Е, заслужава си — Гален целуна Тес по челото. — Ще оставя Юсеф с група мъже, които ще те закрилят. Обещай ми, че няма да вършиш глупости.

— Аз никога не върша глупости — видя мрачното му изражение и отново почувства прилив на щастие. — Обещавам.

Саша печално поклати глава.

— Тя е само едно смазано от бурята цвете, сянка на онази Тес, която познавах.

— Млъкни, Саша — каза Тес, без да го погледне. — Аз съм само разумна.

— А, това ли било? Мислех, че…

— Хайде, Саша — Гален се обърна и се отправи към ограденото пасбище, където Саид оседлаваше конете.

Саша вдигна ръка, за да се сбогува с Тес.

— Бог да те пази, дяволче — каза той и усмивката му изчезна. — Небето ми е свидетел, че ще направя всичко, за да не те сполети беда.

— След това обаче ще ти бъде трудно да се върнеш в Тамровия.

Той сви рамене.

— Е, не е чак толкова голяма загуба. Животът в кралския дворец много рядко ме забавлява. Там не признават нито главозамайващия ми интелект, нито изостреното ми чувство за хумор.

 

 

Само няколко часа по-късно Калим влезе в лагера.

Пристигането му предизвика тревожни писъци. Тес бързо излезе от шатрата и се взря с ужас в него. Главата му бе обвита с груба кървава превръзка, а върху бялата му риза се червенееше петно от прясна кръв. Той едва се крепеше на седлото.

Тя видя Юсеф да се спуска към Калим и припряно да говор нещо с него, но Калим само поклати глава, подкара коня си към Тес и спря.

— Калим — прошепна тя, — с Вайян ли се е случило нещо?

— Остави ни — заповяда Калим на Юсеф и се смъкна от гърба на коня. Когато докосна земята, коленете му се подгънаха и той се хвана за седлото.

Юсеф пристъпи напред.

— Калим, ти си ранен. Нека да те…

— Остави ни — Калим се изправи и пусна седлото. — Трябва да говоря с Мейджира.

Юсеф измърмори нещо под носа си, после неохотно се обърна и се отдалечи.

— Какво се е случило? — попита Тес.

— Тамар. Нападна ескорта, когато бяхме навлезли само на четири мили в хълмовете. Нямахме никакъв шанс. Бяха два пъти повече от нас.

— А Вайян?

— Взеха я в плен. Всички, които не са мъртви, са взети в плен.

Тес с мъка си пое дъх.

— Ти как се измъкна?

— Не съм — горчиво се усмихна той. — Тамар ме пусна да донеса известието в лагера.

— На Гален ли? Но той не е тук. Тази сутрин пое към Заландан.

— Зная. Тамар също знае. Имало е съгледвачи, които са наблюдавали лагера — Калим направи пауза. — Вестта е за теб.

— За мен!

Той кимна.

— Тамар не иска Вайян. Той иска теб. Той мисли, че ти си най-подходящото оръжие срещу Гален Ще размени Вайян за теб. Ако те заведа при него, обеща да пусне Вайян и да ми разреши да я върна обратно в Заландан.

— Света Богородице! — прошепна Тес.

— Ако не дойдеш, той ще даде Вайян на воините си и след това ще я убие — Калим отбягваше да среща погледа й, а гласът му бе съвсем безизразен. — Каза ми да ти предам това.

Тес, слисана, поклати глава.

— Къде е той?

— На хълмовете.

— Може би ще успееш да стигнеш до Заландан, да кажеш на Гален къде се намира Тамар и да го изненадате.

— Тамар е опитен ездач и никак не е глупав, така че всяка нощ ще сменя лагера. Гален няма да го открие — отвърна и погледна някъде зад рамото й. — Той каза, че размяната трябва да се състои следобед или изобщо няма да се състои.

Тес си пое дълбоко въздух.

— Казваш, че трябва да отида?

Той затвори очи за миг, а когато ги отвори, в тях се четеше такава болка, че тя бе поразена.

— Казвам, че Тамар ще удържи на думата си.

— Все пак трябва да има нещо, което можем да направим — разсеяно прокара пръсти в косата си и се опита да мисли. Тамар бе заплашил, че ще накара Гален да наруши съюза. Дори Гален да не я обичаше, той притежаваше достатъчно силно чувство за собственост, което означаваше, че щеше да я потърси, за да си я върне. След като беше убедил Ел Сабир да не напада Тамар, той щеше да се злепостави ако потърсваше отмъщение за себе си.

— Не съм само аз, за Гален е важен съюзът и в никакъв случай сега не трябва да предприема междуплеменна война.

Калим мълчеше.

— Помогни ми — каза Тес. — Какво мога да направя?

— Не зная как да ти помогна. Ти трябва да решиш сама.

— Как да го направя, когато…

— Не мога да ти помогна — грубо повтори Калим. — Не разбираш ли? Той ще я убие и вината ще бъде моя. Не успях да я защитя. Тамар ми я отне и аз го гледах като немощен старец. Тя ще умре. Не мога да ти кажа да не отиваш, дори ако това означава да загубя доверието на Мейджирона.

— Не — каза тя. Вгледа се в измъченото му изражение и я обзе състрадание, примесено чувство за безпомощност. Не беше вярвала, че суровият и строг Калим може да изпитва толкова дълбоки чувства. — Не можеш да ми кажеш да не отида — тя уморено сви рамене. — И няма как да не отида. Вайян не е за онази пълзяща змия.

— Не. Тя беше много изплашена, защото знае какво представлява той. Познава го от детинство.

Тес също бе изплашена, но не можеше да допусне това да замъгли разсъдъка й.

— Тогава трябва да я отървем веднага — каза тя. — Влез в шатрата да ти прегледам раните и да помисля за…

— Не.

Тя се извърна и го погледна.

— Защо?

— Няма да ти позволя да се грижиш за мен. Нямам право.

Тес го погледна уморено.

— Какво ще направиш? Ще стоиш там докато ти изтече кръвта ли? Каква помощ ще окажеш на Вайян, ако си мъртъв? — тя го хвана за рамото и го поведе към шатрата. Тес се намръщи и докато го тикаше към дивана, мислеше усилено. — Първото нещо, което трябва да направим, е да се уверим, че размяната ще се състои без измама. Ще вземем Юсеф и останалите мъже да защитават Вайян след размяната, а след това ще я придружиш до Заландан и ще съобщиш на Гален…

— Той няма да ми прости — едва чуто произнесе Калим. — След Вайян Гален ми е най-скъп, а аз действам без…

— Ще млъкнеш ли, дявол да те вземе? — тя го бутна върху възглавниците. — Не можеш да направиш нищо друго. Трябва да я спасим.

— А какво ще стане с теб?

— Аз не съм като Вайян — Тес започна да развързва парцала, с който бе увита главата му. — Много ли я обичаш?

— Бих дал живота си за нея — просто каза той. — След онова, което се случи, вече изгубих честта си.

— Не знаех…

— Понякога бях дивото момче от хълмовете, но я обичах. Не умея да говоря добре. Не притежавам както братовчед ти дарбата да печеля женските сърца. Аз съм само един воин… — гласът му секна, ръцете му се свиха в юмруци. — Тя не бива да умре.

— Разбира се, че няма да умре — Тес прегледа раната на слепоочието му. — Не изглежда чак толкова зле. Раната на рамото по-сериозна ли е?

— Не, само една драскотина.

— Добре, макар че вероятно ме лъжеш — каза тя и тръгна към входа на шатрата. — Ще повикам Юсеф да превърже раните ти и да ти даде лауданум. По-добре се справям с болни коне, отколкото с хора — Тес спря на входа. — Искам да не ме гледаш така, сякаш съм поела към гроба. Нямам намерение да позволя на Тамар да победи Гален. Само трябва да измисля какво да направя. Сигурно не е чак толкова трудно.

Красиви и смели думи, помисли си тя уморено, когато излезе от шатрата, но как можеше да спаси себе си от Тамар, а Гален — от междуплеменната война? Щеше да й е трудно да избяга сама, ако силите на Тамар наистина бяха такива, каквито ги беше описал Калим, така че не й оставаше нищо друто, освен да разчита на Гален. Но ако Тамар променяше лагера всеки ден, как можеше Гален да го открие?

Трябваше да има някакво оръжие, което би могла да насочи срещу Тамар. Имаше едно предимство, което можеше да използва. Ясно бе, че Тамар, както и Хаким, я смятаха за глупава, но важна фигура в плана на Гален. Възможно бе да използва… очите й се разшириха.

— Света Богородице, дали ще успея?! — тя се обърна и изтича обратно в шатрата при Калим. — Открих!

 

 

Тамар погледна Тес, която стоеше с гордо вдигната глава върху коня си, отметна глава назад и извика през смях:

— Аллах, смили се над нас, какво е това?! Целият лагер ли си домъкнала с теб?

— Не виждам нищо смешно — Тес вдигна надменно брадичка и огледа Тамар с хилещите се зад него мъже. — Не можех да тръгна без най-необходимото. Кой знае на кого ще решиш да ме предадеш срещу откуп и колко време ще ми отнеме това?

— Най-необходимото? — възкликна Тамар. Погледът му премина от скъпоценната отърлица около шията й до златното чадърче, което държеше в ръка. Гривата на коня й бе украсена с подобни златни панделки, а конят зад нея бе натоварен със сандъци, имаше дори и плетена клетка с някаква птица.

— Паун! Съпругата на Гален е паун.

— Неговата съпруга е принцеса на Тамровия — каза Тес. — Това никога нямаше да се случи, ако знаех за варварщината, която трябва да понасям тук — намръщи се тя. — В Белажо никога нямаше да ми се случи да понасям тези унижения — тя се обърна към Калим и каза нетърпеливо: — Хайде да приключваме. Вземай момичето и заминавай, за да мога да сляза от този отвратителен кон. Горещината е непоносима.

Калим погледна въпросително към Тамар. Тамар все още не сваляше поглед от Тес. Изглежда, се забавляваше.

— Не ти харесва нашата страна, така ли?

— В Заландан е приятно, но пустинята е непоносима — тя избърса челото си с напарфюмирана кърпичка и каза многозначително: — Караш ме да чакам.

— Моите извинения, Ваше височество — подигравателно се поклони Тамар. Щракна с пръсти, ездачите се разделиха и в края на колоната се появи дребна фигура.

— Вайян!

Вайян подкара коня си към Тес. Лицето на момичето бе пребледняло, а в тъмните очи се четеше болка. Тес почувства изблик на гняв към Тамар, но веднага съобрази, че това можеше да се види лесно в израза на лицето й, и нарочно се обърна към Вайян.

— О, глупаво момиче, причини ми доста неприятности.

— Съжалявам — прошепна Вайян.

Тес сви рамене.

— Може да е за добро. Ако е разумен, двамата с този бандит можем отлично да се разберем, възможно е съдбата да ни е събрала.

Тамар вдигна вежди.

— Наистина ли?

— Ще видим — Тес се обърна надменно към Калим. — Вземай я и заминавай.

— Тес — обърна се към нея Вайян и спря коня си до Павда. — Съжалявам, аз не бих…

— Ако наистина съжаляваш, изчезвай, за да мога да сляза от това животно. Знаеш, че не понасям коне.

Очите на Вайян се разшириха от изненада.

— Но, Тес, аз не…

— Хайде, Вайян — Калим сръчно пое юздите на коня й и го поведе след себе си.

Нима Тамар щеше да ги пусне да си отидат? Тес се вцепени, когато видя как шейхът изгледа отдалечаващите се Калим и Вайян. Не вярваше той ще се отнесе честно към уговорката за размяна, ако това не му се нравеше. Гален й бе казал, че той е човек, който действа според прищявките си.

Реши да му отвлече вниманието. Бързо пришпори Павда и закри гледката на Тамар към Калим и Вайян.

— Имам предложение за теб.

Погледът му се премести отново върху нея.

— Предложение ли?

Тя кимна.

— Защо иначе ще се съгласявам на тази размяна? Пред мен се отвори възможност да напусна тази отвратителна страна. Ако искаш да ме предадеш някому за откуп, защо да не е на баща ми в Тамровия? — тя отново избърса челото си и каза раздразнено: — Защо ме държиш тук в тази горещина? Никъде ли в тази страна няма сянка? Хайде, ела да отидем в твоя лагер.

— О, да отидем в моя лагер ли? — устните на Тамар се изкривиха. — Мисля, че няма да стане, Ваше височество. Ние развалихме лагера и ни очаква дълъг път, преди да спрем отново — той отправи поглед към Калим и Вайян, които се бяха отдалечили и вече едва се виждаха. След това отново се обърна към Тес. — Аз ще реша кога ще почиваш. Ще разбереш, че аз не съм Гален Бен Рашид. Той винаги е бил мекушав с жените. Виновна е онази кучка — неговата майка, която го… — очите му изведнъж се разшириха и той започна да се хили отново. — По дяволите! — плесна се той по бедрото. — Разбира се, защо не? — Тамар извърна коня си. — Елате, Ваше кралско височество, току-що ми хрумна прекрасна идея. Да тръгваме.

— Моето предложение — запротестира Тес, като хвърли поглед към завоя на пътя. Отдъхна с облекчение, когато видя, че Калим и Вайян вече бяха завили зад ъгъла и се присъединиха към Юсеф и чакащия ги ескорт.

— Бъди сигурна, че ще те изслушам — изсмя се Тамар — Ти си много по-забавна, отколкото си мислех. Ще те оставя да говориш колкото си искаш, докато това ме развеселява. В края на краищата — стрелна я той със злобен поглед — ние имаме да правим нещо… само двамата.

Тес продължи да си придава раздразнен израз.

— И ти си така груб, както и мъжът ми. Няма повече да понасям това отношение. Ще се радвам да се прибера у дома, в цивилизована страна, където мъжете говорят мило и учтиво.

Тамар се втренчи в нея, сякаш тя беше някакъв нов вид животно, който той за пръв път бе открил.

— Не разбираш ли какво смятам да направя… — той спря и отново започна да се смее. — Невероятно! — извика той и заби шпори в коня си. — Само мога да съжалявам Гален. Какво ли е преживял, докато те е влачил от племе на племе през последните два месеца! Трябва да ми е благодарен, че го спасявам от самия него.

 

 

— Боже господи, значи ти я ОСТАВИ на него?! — Гален имаше странното чувство, че нещо в него сякаш се скъсва на две. — Ти му я даде?

Калим потрепера.

— Постъпих неправилно, но не знаех какво друго можех да сторя. Вайян беше…

Саша направи крачка напред.

— Как е Вайян? Той нарани ли я?

— Не, тя само е изплашена и уморена. Почти не продума по пътя за Заландан — отвърна Калим. — Веднага щом пристигнахме в двореца, тя се прибра в стаята си, а аз дойдох тук.

Гален се отправи към вратата.

— На кое място стана размяната?

— На хълмовете над фестивалния лагер.

— Събери хората. Тръгваме веднага.

— Той е ранен, Гален — напомни му тихо Саша.

Гален се извърна да го погледне. Усещаше как гневът го разкъсва отвътре.

— Мислиш ли, че ме интересува? Щом може да язди, тръгва с нас. Всички тръгват. Има късмет, че не го обесих. Ще я върнем обратно.

Саша поклати глава.

— Не можем да търсим напосоки. Познаваш Тамар. Той е като сянка. Можем с дни да претърсваме хълмовете.

— Щом трябва, ще ги претърсваме.

— Не — каза Калим.

— Не? — Гален се обърна към Калим и очите му хвърлиха гневни мълнии. — Може би искаш да я оставиш на Тамар? Ти сигурно с голямо задоволство си я предал на нежните му грижи.

Калим пребледня.

— Аз не можех… — преглътна той. — Заслужавам гнева ти, но Мейджира бе тази, която каза да чакаш тук.

— Да чакам! Тя не знае, че Тамар…

— Знае — прекъсна го Калим. — Каза, че ще ти изпрати вест и къде се намира.

— И как ще го стори?

— Чрез Александър. Взе го със себе си. Каза, че ще ти съобщи къде се намира. Тя също има план да накара Тамар и войните му да се почувстват безпомощни.

Гален го погледна изумен и почувства искрица надежда. Не разбираше как Тес, сама жена, изобщо можеше да се надява да победи бандата на Тамар, но гълъбът можеше да я спаси.

— Кога я остави?

— По обяд.

Гален вдигна поглед към небето.

— Слънцето скоро ще залезе. Като се смрачи, ще спрат да си построят лагер — той се обърна и тръгна към вратата. — Погрижи се конете да са оседлани и хората да са готови за път, Саша. Калим, ела с мен и ми разкажи за плана. Отивам в стаята на Вайян да чакам Александър.

Обзе го ужас, кръвта замръзна в жилите му. Толкова слаба бе тази надежда. Но тя бе единствената, единствената възможност да я спаси.

Господи, Тес беше казала, че проклетият гълъб не е особено умен. Дори да успееше да го пусне, каква бе гаранцията, че гълъбът нямаше да се изгуби и да отмине Заландан?

 

 

Мили боже, не му позволявай отново да отлети за Саид Абаба!

Тес видя как Александър се издигна, отдалечи се от кулата и отлетя на запад. Саид Абаба? Чу стъпки по извитата каменна стълба, бързо се обърна, ритна празната клетка на Александър в сянката на ъгъла и се запъти към отворения сандък по средата на стаята. В този момент вратата се отвори и Тамар влезе.

— Не мога да намеря кутийката с бижутата си — оплака се тя. — Знаех си, че тези дръвници няма да я сложат на мястото й.

— Напротив, сложиха я точно там, където им казах — ухили се той. — При моите собствени вещи.

— Не можеш да крадеш бижутата ми — погледна го с омраза Тес. — Какво друго спечелих от този брак? Пясък, горещина, разправии, обиди и… и… лунички — тя се огледа наоколо. — А сега ти ме водиш в тази мръсна кула. Защо сме тук?

— Веднъж, преди много години, дойдох с Гален тук — Тамар отправи поглед към ограденото със завеси легло но средата на стаята. — Беше удобно и реших, че е подходящо.

Тамар бе убил едно от момичетата в пиянска ярост.

Побиха я тръпки, когато си спомни разказа на Гален за онази ужасна нощ, която бе променила живота му.

Тамар все още не отместваше поглед от леглото.

— Освен това Гален няма и да помисли да дойде тук. Неговите спомени от тази кула не са толкова приятни, колкото моите.

— Моето предложение — започна Тес. — Искам да…

— Не сега — разсеяно каза Тамар и очите му заи-скриха сред брадатото лице. — Не ми пречи. Хубаво е понякога да съживиш миналото.

Въздухът около нея изведнъж натежа и злокобно се сгъсти.

— Гладна съм. Няма ли да ме нахраниш? — строго попита Тес.

Погледът му се премести от леглото към нея.

— Боже господи, каква упорита и заядлива жена.

— А къде е сандъкът с вино, който носех със себе си? То е от най-добра реколта — намръщи се тя. — Чудно как могат тези диваци от Ел Заланд да правят такова прекрасно вино.

— Моите хора ми казаха, че не струва. Но те нямат изтънчен вкус, за да го оценят — захили се той. — Както и да е, аз имам по-изискан вкус и ще ти кажа дали са прави или не.

— Но това вино е мое! То щеше да ми стигне за няколко години, след като стигна в Белажо.

— Ще видя дали ще мога да им измъкна малко и за теб. Или може би не за турнира. Искам те будна и в добра форма — усмихна се той подигравателно. — Ще ме удостоите ли с благоволението си, Принцесо?

— Не зная какво искаш да кажеш, но съм сигурна, че е отвратително — намръщи се тя. — Сега съм гладна и искам да ям.

Той се обърна.

— Ще изпратя някого да ти донесе паница задушено.

— Искам го в моята сребърна чиния — каза тя.

Той я погледна.

— Благодари се, че изобщо ти давам да ядеш.

— И в моята чиния.

Тамар отметна глава и отново се разсмя.

— В твоята чиния.

Затръшна вратата след себе си и тя чу, че продължи да се смее, докато слизаше по стълбите. Когато напрежението се смени с облекчение, Тес се почувства много отпаднала. Господи, колко бе изплашена! Призля й, като видя как Тамар гледаше леглото. Как можеше Гален да си помисли, че си приличат? Тамар беше звяр.

Върна се до прозореца. Можеше само да се моли виното, което нарочно беше наредила да й опаковат, да задържи Тамар и хората му за известно време, преди той да поиска следващото си удоволствие от нея. Не предполагаше, че ще се изплаши толкова много и не беше сигурна колко още ще издържи да се прави на глупачка, след като коленете й така се подгъваха всеки път, щом той се приближеше до нея.

Погледна към небето, но от Александър нямаше и следа. Дали беше завил на запад, или бе поел на изток?

— Не към Саид Абаба — прошепна тя. — Моля те, Александър. Не към Саид Абаба, а към Заландан.

През последните два часа виковете и смехът в долната стая постепенно заглъхнаха и накрая спряха.

Докато напрягаше слуха си, Тес така силно стискаше облегалките на стола, че пръстите й бяха побелели. Нищо не можеше да чуе. Беше ли изпил Тамар виното? Беше ли спасена?

След малко чу неравномерни стъпки по каменната стълба. Не, още не беше спасена. Тя обезумяла се огледа наоколо…

Сребърната кана на масата можеше да й послужи за оръжие, тъй като изглеждаше доста тежка.

Тамар отвори вратата и клатушкайки се, влезе в стаята.

— Не почука — каза Тес, като се насили и пусна облегалката на стола. — Такова неуважение е недопустимо — тя се изправи и тръгна с бързи крачки към масата, на която стоеше сребърната кана. — Освен това не ми носиш задушеното, което ми обеща.

— Всичко свърши. Виното също — думите на Тамар бяха малко провлачени, а очите му бяха приковани злобно в нея. — Хората ми откриха, че виното е изключително упойващо. А аз се чудя защо… — той се промъкна към нея. — Питам се защо ги хвана дрямката и главите им натежаваха толкова бързо, след като са свикнали на далеч по-силни питиета?

Тес замръзна на мястото си и продължи да стои с гръб към него. Само да можеше да достигне каната:

— Това е превъзходно вино. Всеки може да разбере защо… — тя спря, тъй като ръцете на Тамар я стиснаха за раменете и я обърнаха с лице към него.

— Какво имаше в него?

— Не зная за какво говориш. Ако обичаш, пусни…

Ръцете на Тамар я стиснаха още по-силно и тя се задъха.

— Какво? Отрова ли?

Хватката се затягаше все повече и повече и Тес прехапа долната си устна, за да не изпищи.

— Какво?

— Лауданум.

— Много ли?

— Не… зная. Колкото можах да открия в лагера.

— И ти се престори на глупачка от високо потекло, за да повярвам, че нямаш достатъчно мозък, и да ме измамиш? — лицето му беше разкривено от ярост. Той премести ръцете си от раменете към гърлото й. — Кучка!

„Тамар уби едно от момичетата в пиянска ярост. Удуши я.“

За момент на Тес й се стори, че чува писъците на бедното момиче като ехо, което сякаш идваше от стените на стаята. И тя ли щеше да умре по същия начин?

— Мислиш ли, че имам нужда от теб? — Попита Тамар и ръцете му започнаха бавно да се затягат върху шията й. — Твоята смърт също ще ми свърши работа. Гален няма да преглътне убийството на жена си дори изобщо да не го е грижа за теб. Мислех само да си поиграя с теб, но ти се оказа прекалено умна.

Тес не можеше да си поеме дъх. Пресегна се напосока зад себе си, за да сграбчи сребърната кана, но преди да успее да я достигне, той я издърпа далеч от масата.

Обезумяла, тя вдигна ръце към гърлото си, за да отхлаби пръстите, които я задушаваха. Изпитваше ужасна болка.

Усети кръвта да тупти в ушите й, застрашавайки всеки миг да избухне в слепоочията.

Коленете й омекнаха и се подкосиха. Тамар я държеше изправена, притиснал безмилостно ръце около шията й.

Не чу отварянето на вратата, нито вика на Гален, но Тамар го чу.

Пръстите му се отпуснаха, но той продължи да я стиска здраво за гърлото. Обърна се към вратата и я повлече след себе си.

— Пусни я, Тамар — на светлината на свещите очите на Гален блестяха така диво, както и тези на Тамар.

„Той е моето огледало. Той е това, което аз можех да бъда…“

Тамар изруга, разтвори пръсти, но така я удари, че тя излетя встрани и се претърколи няколко пъти. Посегна към камата, затъкната в пояса му.

— Не! — Гален скочи напред.

Това бе Гален… Имаше нещо, което толкова много искаше да види. Имаше нещо…

Но той се движеше прекалено бавно. Тамар вече държеше камата си в ръка и се обръщаше към нея.

Гален ще се забави!

И тя ще умре.

Не, не сега. Сега, когато знаеше, че и Гален… Светлината на свещта блестеше върху вдигнатото острие на ножа.

Тес усети, че пропада в тъмнина. Обгърна я мрак.