Айрис Йохансен
Богатият варварин (8)

СЕДМА ГЛАВА

Би трябвало да се уплаша, помисли си сънено Тес, когато отвори очи и видя огромния тъмен силует на фона на кървавочервеното небе, надничащо през тесния прозорец. В своето широко наметало той й заприлича на свиреп ястреб, нарисуван сякаш от пламъци. Беше Гален!

Не се изплаши. Напълно естествено бе да се събуди и да открие, че Гален я гледа. Зарадва се, че чакането най-после свърши. Дните бяха минали толкова бавно, самотата бе продължила толкова дълго…

— Гален?

— Съжалявам, че те разочаровах — каза той и остротата в гласа му я събуди напълно, — но животът е пълен с разочарования, нали?

Тя разтърси глава, за да проясни мислите си, и припряно се изправи на стола.

— Защо си тук? Не те очаквах толкова скоро. Мислех, че ще се върнеш след два дни.

— Кой младоженец би устоял на желанието да се втурне обратно при своята любима?

Иронията в гласа му я накара да изтръпне. Той прекоси стаята, отиде до камината и коленичи пред огнището.

— Можеш ли да си представиш колко се разочаровах, когато открих, че си се изплъзнала от моите жадуващи да те прегърнат ръце?

— Знаеш, че не съм твоя любима — отвърна тя, видя го да удря кремък в дървената решетка на камината и от все сърце пожела стаята да не е толкова тъмна, за да може да види изражението му. Осизна, че в държанието и тона му имаше нещо необичайно. — Сърдит ли си?

— Бях, но вече не съм.

Тези думи не й прозвучаха убедително и тя каза:

— Зная, че ме предупреди да не идвам тук, но беше много наложително — внезапно една мисъл мина през ума й и тя се намръщи. — Как разбра, че съм тук?

— Калим те е проследил.

— Калим… — тя се наведе и се взря в неясните очертания на лицето му. — Предполагам, че ти е казал за онази глупост, която той…

— Не искам да говоря за Калим — прекъсна я Гален. В този момент се появи искра и дървената решетка пламна. — Той си изпълни задачата.

— Трябва да говоря за Калим, ако искаш от мен да… — Тес спря и дълбоко си пое дъх. Гален се обърна с лице към нея. Чертите му бяха същите, но изражението им ги правеше да й изглеждат чужди. Шейхът сякаш бе по-млад, по-силен, очите му блестяха на огнената светлина, а устните му бяха свити в безумна и жестока усмивка.

— Мисля, все пак, че е по-добре да поговорим — промълви Тес.

— Аз приключих с приказките — каза той, свали наметалото от раменете си и го пусна на килима пред камината. — А също така и с чакането.

Чакането! Тази дума я накара да си спомни удоволствието, с което осъзна, че Гален стои пред нея, когато все още не се бе събудила напълно.

— Ти не си истинският Гален. Ти не си на себе си. Нека да се върнем в двореца и да…

— Напротив. Никога не съм бил по-истински, отколкото в този момент — той разкопча ризата си, съблече я и я пусна небрежно на пода. Тонът му беше мек, спокоен, дори нежен, но Тес се стресна, сякаш бе изправена пред някакъв див звяр. Сравнението й се стори подходящо, тъй като в този момент Гален приличаше на величествено, подобно на котка същество, пъргаво, гладко като коприна, изтъкано от чувственост.

Той прекоси стаята, отиде до перваза и като се облегна, издърпа първо ботушите, а след това и панталоните си.

— Съблечи си дрехите — небрежно каза той и леко се усмихна, виждайки я, че потрепера. — Искам да си готова за мен, каквато и отсега нататък винаги трябва бъдеш. Винаги когато и както аз те искам. Може да не съм сигурен, че твоето бебе е от мен, но няма да допусна да ме мамиш. Все едно, за Ел Заланд ще остане едно дете.

— Не от теб ли?! — тя искаше да спори и да се кара с него, но си даде сметка, че този нов Гален я привличаше непреодолимо.

— Ще се радвам на резултата, дори да не е мое дело — каза той. Вече бе напълно гол и се приближи към нея.

Тя отново видя възбудата му, животинската му грация, силните мускули на бедрата, които се свиваха и отпускаха при всяка крачка.

— Стани — нареди й той.

Тя отмести поглед от долната част на тялото му и бавно се изправи на крака. Усети, че силно се вълнува, когато го гледа.

— Наистина трябва да ме изслушаш.

— Това си казах и аз — усмихна се той, — но после си помислих, че логиката може само да заслепи мъжа. Защо трябва да намира логика в онова, което се нарича женска природа? Ти си отгледана от една лека жена и би било глупаво от моя страна да очаквам, че няма да възприемеш нейния морал — той започна да разкопчава роклята й. — Просто са те обзели похотливи желания и аз не съм бил тук, за да ги задоволя — усмихна се по-широко той, тъй като усети как цялата потрепери, когато докосна гърдите й с върховете на пръстите си. — Няма да допусна тази грешка втори път. Отсега нататък ще идваш с мен навсякъде, където ходя — той разтвори корсажа и прикова поглед в гърдите й. Бузите му почервеняха от ярост, а гласът му стана суров. — С тялото си ще доставяш удоволствие единствено на мен! — сложи ръката си върху лявата й гръд.

Тес захапа долната си устна, за да потуши вика, който се надигна в нея. Грубата, корава длан върху меката плът изпращеше странна топлина по цялото й тяло.

Той започна да дразни зърното с палеца си и да наблюдава как то се втвърдява и уголемява.

— Това ти харесва, нали? Кажи ми Юсеф добър любовник ли беше?

— Юсеф не е… — тя не успя да довърши, тъй като в този момент той пое напиращата пъпка и леко я стисна с два пръста, не грубо, но достатъчно силно, за да я накара да настръхне и да се извие под допира му като протягаща се на слънце котка. Не бе и сънувала, че плътта може да бъде толкова чувствителна при допир. Не можеше да диша. Гърдите и се издигаха и спускаха при опитите да поеме въздух в дробовете си.

— Надявам се, че няма да говорим за Юсеф.

— Не аз започнах — напомни Тес.

— Сбърках. Не предполагах, че произнесено от твоите уста, името му ще ме вбеси толкова много — той си пое дълбоко дъх, а ръката му продължи да се свива и отпуска върху гръдта й. — Не предполагах също така че ще ме е грижа, дали ще те боли или не, но сега откривам, че мисълта да те нараня ми е твърде неприятна.

Той стискаше само гърдите й, а тя усети непозната досега болезнена празнота между бедрата си. Тес овлажни устни с език.

— Няма да ти позволя да ме нараниш.

— Жената понякога е безпомощна и аз възнамерявам да ти го докажа — той отмести ръката си и се обърна с гръб към нея. — Ставам нетърпелив. Съблечи си дрехите, ако не искаш да ги разкъсам върху теб. Трябва да имаш какво да облечеш, когато тръгнем обратно към двореца.

Тя се поколеба, опитвайки се да реши какво да прави. Интуицията й подсказваше да продължи да обяснява, но той очевидно не искаше да слуша. Любопитството й относно неизвестното приключение бе достигнало краен предел. Тя искаше да знае. Защо трябваше да отказва онова, което и тя желаеше?

Тес съблече роклята през раменете си и я пусна в краката си.

— Защо ли никой не съчувства на вещицата — попита Гален едва чуто.

Тя премигна.

— Какво?

— Вещицата трябва много да е обичала Рапунзел, щом е искала да я предпази от мъката на суровия живот. А съчувствието е за тези, които са я измамили.

— Не зная какво…

— Няма значение. Просто ми хрумна.

Тя прекрачи през роклята на пода, седна на стола, изу кожените ботуши и свали дългите си чорапи. После стана.

А сега какво трябваше да прави? Какво искаше от нея той?

Пристъпи напред и започна да развързва панделката, която стягаше опашката му.

Мускулите на гърба му трепнаха, когато гърдите й докоснаха неговата плът.

— Какво правиш?

— Не се ли обърна за това?

— Не — гласът му беше дрезгав. — Обърнах се с гръб, за да не те вдигна и да проникна в теб, така както стоиш там.

Тя го погледна:

— А може ли така?

— Да — дишаше учестено. — Или, по-точно, би могло.

— Мисля, че никога не съм виждала Полин да… — той се обърна с лице към нея и тя млъкна. — Ще боли ли?

— Не, ако си готова да ме приемеш.

— Как ще разбера дали съм готова?

— Какво? Изглежда, Юсеф доста се е поизложил, щом не знаеш — саркастично се усмихна той. — Все пак не ми харесва мисълта, че те е научил на всичко — сви той устни. — Дори да беше и едно-единствено нещо! — той пристъпи напред, протегна ръка и я сложи между краката й. Пръстите му започнаха да я милват, да я натискат, да я търсят.

— Господи, колко си стегната!

Тя усети допира върху най-чувствителната част на тялото си и се задъха.

— Може би е по-добре да не…

— По дяволите, ще го направим — промърмори той. — Но не по този начин — Гален я положи на пода върху наметалото и коленичи над нея. — Колко си мъничка!

Тес смътно си спомни какво й бе казал през първата им брачна нощ.

— Ти каза, че жената е създадена да приеме мъжа.

— Очевидно не е трябвало да говоря толкова общо. Ти си създадена, за да приемеш мен — гласът му бе пресипнал, когато внимателно я обърна по гръб и разтвори бедрата й. — Стой мирно, искам да те разгледам.

Но гледането не беше единственото нещо, което правеше. Пръстите му разтваряха, търсеха, галеха. Изведнъж я обзе срам и тя бързо затвори очи. Изпита странното усещане, че се разтапя върху наметалото под себе си. Докато лежеше гола и уязвима пред него, парещи тръпки разтърсваха цялото й тяло.

Дланите му се преместиха по-нагоре, плъзнаха се по корема и здраво обхванаха от двете страни тънкия й кръст.

— Божичко, колко си дребна! Пръстите на ръцете ми почти се сключват около теб! — той я стисна още по-силно и я накара да усети животинската му сила. — Ако пожелая, мога да те счупя — Гален освободи кръста й и плъзна длани надолу по корема към къдравите косъмчета. — Но трябва да съм луд, за да унищожа тази красота — извика той и пръстите му разрошиха меките къдрички. — Погледни ме.

Тес отвори очи. Той се бе навел над нея. Тъмните му очи диво блестяха върху зачервеното лице, докато ръцете му я галеха.

— Искам да видя, че ти доставям удоволствие. Знаеш ли колко пъти съм си представял този момент, Тес? — той намери онова, което търсеше, и леко го стисна с два пръста.

Тялото й се сгърчи от сладостни спазми, а очите й се разшириха от изненада.

Пръстите му се движеха нежно и изкусно, а очите следяха всяка промяна на изражението й.

— Възбуждаш ли се, Тес?

— Да… — с мъка отговори тя, замаяна от удоволствието, което изпитваше. Ритъмът на движението се ускори и тя прехапа долната си устна, за да не извика. Усети как мускулите на стомаха й се свиват, а гръбнакът безпомощно се издига от пода към него. — О, господи какво… какво правиш с мен?!

— Не искам да те нараня — прошепна той, като разтвори бедрата й, настани се между тях и се тласна напред. — Трябва да те подготвя, за да ме приемеш.

Тя потрепера, но въпреки това усети ръцете му, които се плъзгаха по корема, галеха я и я успокояваха.

— Отпусни се… — прошепна той.

Тес се запита дали той изобщо осъзнаваше какво прави и казва, тъй като по лицето му се четеше само главозамайващо сладострастие, а думите му бяха изречени някакси разсеяно. Изпита благодарност към него, когато разбра, че въпреки силния си гняв, той инстинктивно се стараеше да направи по-приятно това първо за нея изпитание. Не трябва да се страхувам толкова от това, което се случва на всяка жена — помисли си тя. Тес искаше той да го направи.

— Продължавай — прошепна тя. — Вече съм готова.

Той простена и се тласна напред.

В момента, когато премина през бариерата и проникна дълбоко в нея, тя извика. Чу как той извика нещо изненадан и застина в нея, но беше прекалено заета с мисълта, как по-добре да се пригоди към чуждото тяло и не му обърна внимание. Болката отшумяваше и тя започна да усеща сладостна пълнота.

— Защо не ми каза, че…

— Тихо! — Тес се наслаждаваше на тяхното съединяване, но изведнъж установи, че то не бе достатъчно. Болезнената празнота не бе напълно задоволена. — Не говори. Движи се. Искам да те почувствам.

За момент той остана неподвижен, след това на устните му се появи усмивка.

— О, ще ме почувстваш. Права си, не е време за разговори — той се отдръпна и започна бавно да навлиза в нея, бързо, плитко, дълбоко. — Така ли?

Тес бързо кимна. Главата й се мяташе върху наметалото, а тялото й се изпълваше от неистово желание.

Гален спря за миг и протегна ръце към гърдите и.

— О, по дяволите, държиш ме прекалено здраво… боли ме!

Означаваше ли това, че правеше нещо лошо? Но той нямаше вид на човек, който изпитва болка. Гален се бе навел над нея, оттласваше я от себе си и после отново проникваше в нея. Черната коса падаше в безпорядък върху раменете му, очите бяха притворени, а лицето му излъчваше неземно удоволствие.

Тя се опита ла му помогне, но той изгубваше контрол и с всеки тласък я надигаше от пода. На Тес не й оставаше нито друго, освен здраво да се държи за него, отдадена на сладостното усещане.

Гален изрече през зъби някакви варварски думи обърна се, изтегли я отгоре и продължи да се движи. Все още незадоволен, той отново се обърна, хвана краката й и ги обви около кръста си.

— Не е достатъчно! — кожата върху скулите му бе изопната, устните — натежали от чувственост, а бедрата трескаво се полюшваха напред-назад. — Искам те по-близо… като част от мен…

— Опитай се… — тя не знаеше дали я е чул. В този необуздан и страстен мъж, който я водеше към един непознат екстаз, нямаше и следа от умело владеещия се Гален, когото познаваше. Той отново смени позата, при което я заля нова вълна от блаженство.

Когато ритъмът се ускори, ноктите и се забиха в мускулестото му рамо. Повече не можеше да издържа. Трескавата възбуда ставаше неудържима.

Всичко беше красота, копнеж, проникване в един непознат за нея свят!

Той потъваше по-дълбоко и по-силно. Тес чувстваше как дъхът му преминава с хрипове през гърлото.

— Свършвам! — прошепна той, стиснал зъби. — Не мога повече.

Като че ли някъде отдалеч, тя долови слабите животински степания, които се отронваха от гърлото й.

Гален простена, отметна глава назад и тя усети силна тръпка да пронизва цялото му тяло.

Колко е красиво, помисли си Тес замаяно, вглеждайки се в лицето над нея. Изражението на Гален бе почти толкова прекрасно, колкото и облекчението, което тя започваше да усеща. Помисли си със задоволство, че не друга, а тя му беше дала тази неземна наслада.

Гален се наведе и се опря с лакти на пода, за да не й тежи. Гръдният му кош бързо се издигаше и свиваше при отчаяните опити да си поеме дъх. За миг той застина в нея. Тя усещаше ударите на сърцето му върху гърдите си. После той постепенно започна да излиза от нея, продължавайки болезнената борба за всяка глътка въздух. Отдели се от нея и се изправи. Притича бос до камината, грабна от стола наметалото й и се върна до мястото, където тя все още лежеше.

— Стани.

— Почакай малко — каза тя. Не искаше да се помръдне дори не беше сигурна, че изобщо някога ще поиска отново да се движи. Какво сладко вцепенение, замаяна си помисли тя. Беше почти толкова приятно, колкото и усещането преди малко.

Гален сведе очи над нея и се намръщи.

— Нараних ли те?

Все още зашеметена от току-що преживяната чувствена буря, Тес се опита да си спомни.

— Мисля, че да. Съвсем малко. Само в началото…

— Грешката е изцяло твоя. Дявол да го вземе, каква глупост! Не знаеш ли какво можех да ти причиня? — грубостта в гласа му никак не съответстваше на нежния жест, с който я загърна с наметалото, коленичейки до нея. — Трябваше да ми кажеш, че Юсеф не те е докоснал.

— Ти не искаше да ме слушаш.

— Трябваше да ме принудиш да те изслушам — извика той, седна на килима до нея и обхвана коленете си с ръце. Мускулите на раменете му се стегнаха от напрежение. — Това беше изключително важно.

— Щеше ли да ми повярваш?

Той замълча за миг.

— Вероятно, не. Аз… просто не бях на себе си.

Но тя вярваше, че както самообладанието, което познаваше, така и буйната страст, която откри тази вечер в него, бяха неразделни части на един и същ човек.

— Тогава защо си ядосан?

— Аз трябва да те попитам защо не си ядосана, че те насилих.

— Защото ти не ме насили — отвърна тя, седна и придърпа наметалото към себе си. — Трябва да знаеш това. Прекалено дълго възбуждаше любопитството ми.

Той я погледна и присви очи.

— Надявам се, че не само любопитството ти е задоволено.

Тя кимна весело.

— О, не. Много ми хареса. Нищо чудно, че Полин не може без това.

Лека усмивка докосна устните му.

— В такъв случай трябва да се съгласиш, че тя не предлага тялото си само от скука.

Тес се замисли.

— То е много… силно, нали? Никога не съм мислила, че…

— Трябваше да го почувстваш… той замълча за момент. — Боли ли те още?

— Малко — сбърчи нос тя. — Не повече, отколкото първия път, когато яздих с краката отстрани. Всъщност усещането от теб е далече по-приятно от друсането върху Павда.

На лицето му появи изненада, той отметна глава назад и се засмя.

— Боже господи, ако не с баща си, ще ме сравниш с коня си.

Тес се усмихна.

— Не разбирам защо негодуваш. Чувала съм мъжете харесват да бъдат сравнявани с жребци.

Усмивката слезе от устните му.

— Ако е с проститутка, един мъж може да си позволи да бъде жребец. Девицата обаче заслужава нежност.

— Но аз нямах нищо против. Беше ми много приятно. Сигурно не съм била истинска девица.

В очите му заиграха весели пламъчета.

— Девицата или е истинска, или не е никаква девица.

— Знаеш какво искам да кажа — каза тя и отмести поглед от него. — Както винаги, бях прекалено дръзка. Хареса ми твърде много.

— За мое най-голямо удоволствие.

Тя отново го погледна.

— Наистина ли?

— Наистина — отвърна той сериозно. — Не исках нищо друго от теб — нежно докосна косата й с върха на пръстите. — Ти си самият живот, килен.

Прониза я радостно вълнение, което моментално разсея умората й, и тя се усмихна щастливо.

— Радвам се, че нямаш нищо против нескромността ми. Не бих искала да… — тя спря, тъй като дочу познат шум от пляскане на крила и ромон на звънчета. — Александър!

— Какво?

Тя отгърна наметалото, изправи се на крака и се спусна към прозореца.

— Това е Александър! Върна се! Влизай, глупаче такова! Цяло чудо е, че не си се изгубил в тъмнината.

Александър прелетя през отворения прозорец и кацна върху камината.

Гален се загледа изумен в гълъба, който започна важно да се разхожда по широката каменна полица на камината.

— Гълъб?!

— Не какъв да е, а моят пощенски гълъб. Казах ти за него още на втория ден, след като пристигнах в Заландан.

— А, да. Как ли тази важна информация е убягнала от паметта ми? — усмихна се той, наблюдавайки я как вдига птицата и я занася в плетения кафез под прозореца. — Признавам, че умът ми бе зает с далеч по-маловажни неща. Разбойници, размирици между племената, съюз… Означава ли това, че Александър има нещо общо с идването ти тук?

— Разбира се — погледна го тя с изненада. — Калим щеше да отсече главата на Юсеф. Освен това полетът от покрива на Юсеф бе вече прекалено лек за Александър — тя се наведе над гълъба. — Не, няма да ти дам никакви зрънца. Не заслужаваш. Трябваше да се върнеш в Заландан — Тес затвори кафеза. — Ставам доста нетърпелива с него. Тази глупава птица сигурно е прелетяла цялото разстояние оттук до Саид Абаба и обратно.

— Използвала си къщата на Юсеф, за да обучаваш гълъба си?

— Тя има най-високия покрив в Заландан. Александър съвсем не е умен, и аз си помислих, че вероятността да намери двореца ще бъде по-голяма, ако може да го види — тя погледна птицата и се намръщи. — Чуй го как ми гука. Изобщо не разбира, че е направил нещо лошо. — Тес взе три зрънца от една кожена кесийка до клетката, промуши ги през вплетените пръчки и каза строго: — Ясно ти е, че това изобщо не е награда нали? Просто не искам да умреш от глад.

— Защо не каза на Калим?

Тя не го погледна.

— Нямаше да повярва. Той не ме обича — обърна се и предизвикателно повдигна брадичка. — Освен това защо трябва да му обяснявам? Защо трябва да му позволявам да ми нарежда какво да правя и какво да не правя?

— Защото в този случай това би ти спестило куп неприятности.

— Не съм имала неприятности — усмихна се тя и повдигна едната си вежда. — Но в първия момент, когато се събудих, ти наистина малко ме изплаши. Държа се много сериозно.

Той се обърна и се загледа в огъня.

— Както вече ти казах, не бях на себе си. Това място не ми харесва.

— Защо?

— Напомня ми за това, което бях — присви устни той. — Тази вечер за момент си помислих, че отново ставам същият.

— И смяташ, че това е лошо?

— А ти не мислиш ли?

Тя го почувства несигурен и самотен под маската, под която обикновено се криеше, Искаше да му помогне, да го успокои по някакъв начин, но знаеше, че той не би й позволил. И все пак бе открила нещо, което харесваше и на двамата, и той с радост го бе приел от нея.

— Не — каза тя, пресече стаята, застана пред него и смело посрещна погледа му. — Не, не е лошо. Различно е и… интересно.

Той поклати глава.

— Според теб целият свят е интересен.

— Но аз зная разликата между лошото и интересното — отвърна Тес.

— И каква е тя?

— Тамар е лош и интересен. Не бих искала той да ме докосне — протегна ръка и я постави върху черния триъгълник от косми, които покриваха гърдите му. — Но ми харесва ти да ме докосваш.

Той не помръдна.

— Какво щастие за мен.

— Искам да го направим пак. Моля те.

— Сега ли?!

— Ако може — беше й трудно да срещне погледа му и затова се сгуши в него. — Като те гледам… Искам да го направим пак.

— Не те ли боли?

— Не — вдигна глава тя и прошепна: — Желая да ме целунеш. Още не си го направил.

— О, да — отвърна той и устните му докоснаха нейните, докато нежно я положи обратно върху килима. — Има различни видове целувки и ние току-що се радвахме на едни от най-приятните. Но за мен ще бъде голямо удоволствие да ти покажа и много други — той разтвори бедрата й и се плъзна между тях. — Непременно трябва да задържа твоя интерес.

 

 

Тя подпря главата си с ръка и отправи доволен поглед към клетката на Александър. Докато гукаше тихичко, мънистените му очи се втренчиха в нея. В момента изпитваше огромна любов към Александър. Тази нощ тя също се бе извисила. Когато дойде този следобед в кулата, и през ум не й бе минало, че ще лежи тук напълно задоволена и ще мисли за удоволствието, което докосването може да достави. Бе искала само да научи нещо повече за тайната на Гален. Все още го искаше и може би този бе най-подходящият момент, за да започне разговор за това.

— Какво се е случило на това място? — попита Тес и се обърна, за да го погледне. — Защо ми забрани да идвам тук?

Дълго време Гален остана безмълвен и тя започна да се съмнява, че ще й отговори.

— Майка ми умря тук.

— Тук, в кулата? Нали каза, че е паднала от коня си и той я е смазал.

— Тя умря, докато бягаше от кулата — той погледна играещите пламъци, които се виеха около дървото в камината. — Баща ми уби нейния любовник в стаята долу. Тя хукна през вратата, скочи върху коня си и се опита да избяга от баща ми — той спря и направи пауза. — След четвърт час я открихме, смазана от коня по пътя за Саид Абаба.

— Вие?! — замръзна от изненада Тес. Гален й беше споменал, че е бил на дванадесет години, когато майка му бе умряла. — И ти си бил там?!

Той кимна.

— Когато баща ми научи, че майка ми се среща с любовника си в тази кула, изпрати да ме повикат. Каза, че майка ми е блудница, която е измамила и двама ни, и трябва да бъде наказана. Каза ми също така, че никога не ни е обичала и е намислила да избяга с любовника си в Саид Абаба.

— Тежки думи.

Верни думи. Знаех, че никога не ме е обичала — каза той и замълча. — Но не исках да умре. Мислех, че ако отида с баща ми в кулата, щях да намеря начин да я спася.

— Може би си грешил. Повечето майки обичат децата си.

— Но не и моята. Когато пораснах достатъчно, за да не се нуждая от нейните грижи, тя моментално ме остави на баща ми.

— Това може да е станало по негово желание.

Гален поклати глава.

— Тя ме мразеше и ми го каза — сви рамене той. — Вероятно е имала причина. Баща ми я забелязал на една улица в Диран и я отвлякъл. Довел я в Заландан и живял с нея незаконно.

— Това е бил грях на баща ти, а не твой.

— В мен тя виждаше само баща ми. Веднъж ми каза, че когато порасна, ще стана варварин като него и по-добре било да съм умрял в утробата й.

Тес потрепера от отвращение.

— Изглежда, е била много неприятна жена. Сигурно си се чувствал по-добре при баща си.

— По-добре при варварин, отколкото при блудница.

— Той варварин ли беше?

— Да, и то много по-лош от Тамар. При това той ме обучаваше доста изкусно. До тринадесетата си година вече бях станал точно онзи дивак, който виждаше в мен майка ми — той отмести очи от огъня и ги спря върху нея. — На шестнадесетия си рожден ден се напих и доведох няколко развратници и приятели на пиршество тук, в тази кула — видя как очите й се разшириха. — Грозно, нали? Да, но тогава това наистина бях аз. Пиршеството се превърна в тридневна оргия. В пристъп на пиянска ярост Тамар уби една от жените — Гален отново отправи поглед към огъня. — Удуши я.

— Не можа ли да го спреш?

— Аз също бях пиян. Когато на следващата сутрин се събудих, я видях да лежи мъртва на леглото между нас. За момент помислих, че аз съм го направил. Призля ми и се вцепених от отвращение. Тогава погледнах към Тамар и разбрах в какво се превръщам, какво всъщност вече представлявах… — в гласа му се появиха гневни нотки. — Какво представлявахме всички ние! Трябваше да поемем по друг път. Развратът и беззаконието не можеха да продължават — той се изправи на колене и разрови огъня. — Това беше последното ми посещение в кулата.

Тес огледа стаята и я побиха тръпки. Сега, когато бе чула за насилията и убийствата, станали тук, й се стори, че от самите стени се излъчваше някакъв злокобен въздух. Болката и разочарованието, които Гален бе преживял в тази кула, бяха достатъчни да унищожат един по-слаб човек. Вместо това той бе станал много по-силен. И все пак това място като че ли сломяваше духа му. Тя седна и отметна наметалото, което я покриваше.

— Достатъчно дълго стоях тук — каза тя, изправи се, грабна роклята си и я облече. — Повече не ми е интересно. Искам да се върна в двореца.

— Сега ли? — обърна се Гален и я погледна. — Мислех, че ще изчакаме изгрева на слънцето.

— Не искам да спя тук — поклати глава тя, отпусна се на огромния стол и обу ботушите си. — Това място не е хубаво.

Гален се отпусна назад и леко се усмихна.

— Предполагам, че мога пак да възбудя интереса ти, ако останеш до зори.

Тя весело се усмихна.

— Убедена съм, че можеш. Открих, че любовната игра много ми харесва, а и ти си много добър играч.

— Стремя се и аз да доставям удоволствие — сниши гласа си той и спря поглед върху гърдите й, — докато го правя за себе си.

— Добре, можем да продължим и в двореца — тя стана, видя къде бе оставил дрехите си и му ги подаде. — Мисля, че там ще ни е по-удобно, а и Александър ще се чувства по-добре вкъщи.

— А, да, великият пътешественик Александър — усмихна се той. — Не бива да го забравяме.

— Хич не е велик — направи гримаса Тес. — Нищо не върши както трябва, но с течение на времето ще се научи. Имам на разположение три години, за да го обуча.

Гален замръзна на мястото си така, както бе вдигнал крак, за да обуе ботуша си.

— Поставила си срок, така ли?

— Разбира се. Аз много се привързах към Вайян и ако ми се удаде да обуча Александър, не виждам защо да не поддържаме връзка чрез него, когато напусна Седикхан.

— Така ли? — възкликна той, дръпна ботуша с все сила и се изправи. — Вече мислиш за заминаването си?! Трябва да ти напомня, че преди да ти се разреши да напуснеш Заландан, има няколко цели, които трябва да изпълниш.

— Детето ли? — попита тя, отиде до прозореца и се наведе да вземе плетения кафез, който служеше за клетка на Александър. — Това няма да отнеме много време, след като така или иначе вече го започнахме. Аз съм млада и здрава и ако бог пожелае, през есента ще родя дете. Щом не мога да използвам кулата, ще трябва да намеря друго място, откъдето да пускам Александър. Знаеш ли такова място?

— Може би — промърмори той и се отправи към вратата. — Ще помисля.

Тес с изненада си даде сметка, че Гален е ядосан. Можеше да усети напрежението и недоволството, които се излъчваха от него.

— Не е нужно да идваш с мен. Само ми кажи къде…

Гален се обърна към нея.

— Слушай ме добре. От този момент нататък аз ще бъда зад теб, до теб или вътре в теб. Когато се върнем в двореца, ще влезеш в моята стая и ще легнеш в моето легло. Няма да пътуваш в околностите сама или с друг мъж. Може да имам сами три години, но през тях ти ще бъдеш моя.

Тес не успя да отговори, тъй като вече бе отворил вратата и в следващия миг чу стъпките му върху каменните стъпала. Гледаше го объркана и не знаеше какво да прави. Александър издаде слаб звук и тя му хвърли разсеян поглед.

— Тихо. Тръгваме.

Тес сви рамене и заслиза по витата каменна стълба. Държанието на Гален беше наистина странно, но тази вечер, освен удоволствието, което й беше доставил, се бяха случили и много други хубави неща. Бе започнала да разбира преживяванията, които бяха създали сегашния Гален, и непрекъснатите битки, които водеше със самия себе си.

Не, в никакъв случай не съжаляваше, че бе дошла в тази кула.