Айрис Йохансен
Богатият варварин (10)

ДЕВЕТА ГЛАВА

Тес се усмихна учтиво на стария шейх, но в замяна получи само един надменен поглед.

Само две минути й бяха достатъчни, за да разбере, че посещението им при шейх Сарум Хаким от племето Ел Кобар нямаше да бъде особено приятно. Тя упорито задържа усмивката на устните си, чудейки се какво ли би направил този стар дракон, ако пристъпеше към него и дръпнеше дългата му бяха брада.

Тази мисъл малко я развесели и разсея умората и унинието, което я бяха обзели. Шейхът безцеремонно и обърна гръб и заговори на Гален:

— След час ще вечеряме, но преди това аз искам да проведа разговор с теб — той щракна с пръсти и една забулена жена в черна роба се появи и забърза към тях. — Заведи Мейджира в шатрата за гости.

— Ние си носим собствена шатра — каза Гален. — Не искаме да ви безпокоим.

— Отказвате моето гостоприемство?

Гален сви рамене.

— Не искам да ви обидя, а само да ви спестя притесненията — усмихна се той. — Естествено, ще се радваме да приемем вашето гостоприемство — Гален кимна към Саид. — Погрижи се съпругата ми да получи всичко, от което има нужда.

Старият шейх се усмихна неприятно.

— Глезиш я? Елзаланците много са се размекнали, откакто им построи онзи чудесен град и не скитат повече из пустинята. Жените на Ел Кабар си знаят мястото и имат истинско страхопочитание към мъжете си. Учим ги на покорство с камшика — той посочи с ръка Тес. — Погледни я! Тя дори не носи и фередже.

— Тя идва от Тамровия. Там няма обичай жените да крият лицата си.

— Чух, че не изискваш това и от жените в Заландан. Каква мекушавост!

— Всеки има право на мнение — любезно отвърна Гален, — но преди два месеца Тамар отмъкна пет от вашите жени заедно с шест от най-добрите ви коне и вашата сила не успя да му попречи.

Хаким го погледна, без да отговори.

— Може би трябва да вземем мерки такива неща да не се повтарят — добави Гален.

— Пак ли за твоя съюз? — изправи високата си снага шейхът и се поколеба, преди да се обърне настрани. — Добре де нека поговорим. Ела с мен.

Гален се приближи до стария шейх и двамата се отправиха към голямата шатра.

— Елате Мейджира — кротко се обърна към нея Саид. — Може да минат часове, преди…

— Зная — отвърна Тес с нетърпелив жест. — Съмнявам се, че ще видя Гален по-рано от утре сутринта — тя се обърна и последва забулената жена през селото.

Палещите лъчи на слънцето жареха откритото й лице. Жените, които минаваха покрай тях, бяха облечени в черно и очите им изплашено се взираха през тежките фереджета в Тес и Саид. Никога не се бе чувствала толкова чужда, колкото в този момент. Заландан беше рай на свободата в сравнение с това селище. Би трябвало да свикне вече с това, помили си уморено. Ел Кабар бе седмото селище, което посещаваха и навсякъде я приемаха по един и същ начин. Е, не съвсем. Обикновено в посрещаха сдържано и с любопитство, но не и с такава враждебност. Това, че жените я приемаха по-скоро с покорство, отколкото с негодоувание, не облекчи чувството й за самота и отчужденост.

В погледа на Саид се четеше съчувствие.

— Гален каза, че ще прекараме само една нощ тук. Нападенията на Тамар несъмнено ще накарат шейха да се вслуша в доводите на Мейджирона. В следващото племе, което ще посети, не се отнасят така с жените.

— Искаш да кажеш, че не ги принуждават да ходят забулени и да се кланят пред мъжете си, така ли? Каква щедрост! — Тес отправи поглед към жената, която бързаше пред тях. — Господи, съжалявам ги от сърце! Иска ми се да ги хвана, да ги разтърся, да…

— Не — тревожно я прекъсна Саид. — Не бива да правиш това! Само би затруднила задачата на господаря.

— Не се тревожи! — успокои го тя и прекара ръка в косата си. — И без това не би имало никаква полза. Те само ще ме гледат с тези огромни очи и… — поклати глава тя. — Моята майка е същата. Ако баща ми живееше в Седикхан, сигурна съм, че би я принудил да носи фередже.

Жената спря. Вдигна покривалото на една малка шатра и го задържа, докато влязоха.

— Благодаря — каза Тес.

Жената едва кимна и бързо сведе очи.

Света Богородице, тази жена се страхуваше дори от нея! Тес почувства разочарованието, което се надигна в нея, щом прекрачи входа на шатрата. Тя направи само една крачка и спря. Сетивата й моментално се разбунтуваха.

В шатрата беше горещо, тъмно и миришеше на тамян.

Едва успя да различи някои от нахвърляните в безпорядък предмети и възглавници, но всички те й бяха чужди.

Това беше същинска клетка…

Тя не можеше да диша.

В гърдите й се надигна паника и сърцето й лудо заби.

Чувстваше се като в гроб.

— Не! — извика тя, обърна се на пети и излезе от шатрата, като едва не събори Саид, който седеше пред входа. Въздухът отвън също беше горещ, но не толкова тежък. Тес се задъхваше.

— Пребледняла си — каза Саид. — Зле ли ти е?

Тес поклати глава и се опита да се пребори с пронизващите я тръпки.

— Не мога да стоя в тази шатра. Къде е Павда?

Саид кимна към ограденото пасбище на няколко метра от тях.

— Да повикам ли Гален?

— О, не, в никакъв случай! — тя се отдалечи от шатрата, стараейки се да не обръща внимание на жените, които я гледаха с нескрито любопитство. — Ще ми мине. Просто искам да отида да пояздя малко…

— Ще доведа конете.

— Значи си съгласен? Няма ли да кажеш, че не е прието така?

Саид поклати глава.

— Понякога се налага законите да се заобикалят. Зная, че през последните няколко дена не ти беше никак лесно.

Тес го погледна изненадана.

— На две мили оттук има един малък оазис. Можеш да поседнеш там, за да си отпочинеш, а аз ще ти посвиря на флейта — каза той и след кратка пауза добави: — Ако позволиш, разбира се.

Тес видя загрижения израз на лицето му и внезапно я обзе чувство на обич към Саид. Той все още не одобряваше много нейните постъпки, но праз последните няколко седмици двамата се бяха опознали и бяха започнали да се разбират добре.

— Ще се радвам на твоята компания, Саид.

 

 

Луната вече бе изгряла, когато Тес забеляза един самотен ездач да приближава оазиса. Беше Гален.

Тя погледна към Саид, който седеше върху одеялото си под една палма на няколко метра срещу нея.

— Предполагам, че си изпратил да му кажат къде сме.

— Учтивостта го изискваше, Мейджира.

Той отново засвири на флейтата си.

Тес сама трябваше да се сети за това, но така отчаяно искаше да се махне от онази шатра… от жалните очи на жените, които се взираха в нея. Освен това беше сигурна, че разговорът между Гален и шейха щеше да продължи до късно през нощта, както обикновено се случваше.

Гален спря до Павда и се смъкна от гърба на коня си. Дали не бе сърдит? Тес не можеше да разбере, тъй като палмовите дървета хвърляха сянка върху лицето му.

— Добре ли мина разговорът? — посрещна го тя и се изправи.

— Да — отвърна той и коленичи до нея. — Как си?

— Нищо ми няма. Просто исках да се махна от… — тя замълча. — Сега съм по-добре. Можем да се връщаме в селото.

— След малко — каза той, седна до нея и се обърна към Саид: — Иди в селото и поднеси извиненията ми на шейха. Кажи му, че жена ми не се чувства добре и няма да мога да се срещна с него до сутринта.

— Не! Казах ти, че всичко е наред. Ще бъда…

Саид обаче не обърна внимание на протестите й и се отправи към конете. Тес бързо погледна Гален.

— Не ставай глупав. Шейхът и без това смята, че имаш слабост към мен и ме глезиш. Постъпваш неразумно.

— Пет пари не давам какво мисли шейхът за мен. Аз не завися от мнението на никого.

— Но обединението на Седикхан зависи. Нямам намерение да те оставя да се провалиш, особено сега, след всичко, което преживях през последните седмици. — Тя коленичи върху одеалото. — Хайде, повикай Саид и му кажи…

— Защо? Аз не държа на неговата компания — Гален се изтегна върху одеалото и постави ръце под главата си. — Мисля да поостанем тук известно време. За първи път, откакто предприехме пътуването, се чувствам спокоен и свободен.

— Но шейхът…

— Шейхът ще помисли, че имам слабост към жените — усмихна се той, но няма да ми е трудно да го убедя, че не съм уязвим в никоя друга област и вероятно за него ще е по-добре да мисли, че поне в едно отношение е по-силен от мен.

Тес поклати глава.

— Това не е необходимо.

— Не е необходимо да понасяш самотата и умората заради мен — тихо каза той. — Не е необходимо да стоиш, да понасяш обиди, да гледаш как аз ги отминавам, без да те защитя.

Тя го погледна изумена.

— Но аз знаех, че не можеш да ме защитиш, без да навредиш на шансовете си за успех.

— Не бях сигурен, че си разбрала — протегна ръце той и я прегърна. Тес зарови глава във вдлъбнатината на мускулестото му рамо. — Не мога да водя повече от една битка в един и същ момент. Веднъж да осигуря съюза, ще насоча мислите си към други неща.

Тя се отпусна в прегръдката му. Умората и отчаянието й като по чудо се стопиха. Притискаше се все по-силно в него и чувстваше, че силата му сякаш се предава и на нея.

— Всичко стана заради жените — прошепна Тес.

Той мълчеше и я чакаше да продължи.

— Те са истински робини, тъпкани, затваряни и бити. Когато влязох в онази шатра, ми се стори, че се намирам в затвор — нервно се усмихна тя. — Мисля, че се изплаших.

— Изплашила си се?

— Изплаших се, че може да се случи и на мен. През целия си живот съм искала да бъда свободна, но винаги съм знаела, че за жените това е невъзможно. Помислих си, че при друго стечение на обстоятелствата аз също бих могла да съм затворена като тях и… — Тес замълча, а след това добави с внезапна ярост в гласа. — Не, това не е справедливо! Мъжете не бива да се отнасят към жените като към робини. Погледни всички тези нещастни жени, които се носят като сенки наоколо и се страхуват да повдигнат очи, погледни Дала, чийто син е убит, а тя няма право да реши дори съдбата на убиеца му! Не, Гален, не е справедливо!

— Така е.

— Аз винаги съм знаела, че не е справедливо, но съм го приемала като нещо дадено. Боже господи, дори свещениците ни казват, че трябва да бъдем смирени и покорни — тя се загледа в тъмнината пред себе си. — Аз стоях тук и дълго мислих. Според мен вината не е изцяло ваша. Вината е и наша, защото ние ви позволяваме да се отнасяте така с нас. Нямаме смелост да се борим и да докажем цената си. Това трябва да се промени, Гален!

— Аз отговарям за собствените си грехове желая да поема вината и на всички останали мъже и жени.

— Ти си по-добър от другите.

Върху устните му се появи усмивка и той сведе глава в лек поклон.

— Много съм ти задължен за тази изключителна похвала, но ти казах, че не мога…

— Ти не ме изслуша. Аз не искам нищо от теб Тъкмо защото разчитаме мъжете да се борят вместо нас, ние не заслужаваме тяхното уважение.

— Нима искаш да се бориш сама? — той нежно отмести косите, разпилели се върху лицето й. — Господ да ти е на помощ!

— Господ вече е помогнал на мъжете. Сега е наш ред.

— И кога смяташ да се впуснеш в атака?

— Още не съм решила — направи гримаса тя. — Това е трудна задача.

— Възможно е да ти отнеме повече време, отколкото е целият ти престой тук — ръката му започна да гали слепоочието й, но той извърна поглед от нея, — ако искаш да спасиш жените на Седикхан.

Стана й болно от тези думи. Тя знаеше, че с тялото си доставя огромно удоволствие на Гален, но знаеше също така, че той я познава достатъчно добре, за да е наясно какви трудности би могъл да очаква от нея. Тя беше чужденка в тази страна, а през последните няколко седмици бе открила колко подозрително се отнася този народ към чужденците.

Тес смени темата, стараейки се тонът й да изглежда безразличен.

— Хаким ще дойде ли на фестивала след две седмици?

Гален кимна.

— И вероятно ще гласува за съюза. Прекалено много е страдал, за да не се хване отчаяно за всяко нещо, което би могло да му помогне.

— Остана ни да посетим още двама шейха — тя направи пауза. — Освен ако не смяташ да поканиш и Тамар.

— Да не съм луд? Ние сме във война с него.

— Ами ако се ядоса, че не е поканен и се опита да провали събирането!

— Няма да му позволя.

— Как…

— Уморих се вече от разговори — прекъсна я той и започна да разкопчава костюма й. — И без това, когато се върна при Хаким, ще има да говоря надълго и нашироко за това — той наведе глава и прошепна: — Хаким ми предложи кадина за тази нощ.

Тя трепна.

— И ти какво му отговори?

— Какво можех да му отговоря? Казах му, че ти си богиня на любовта и причината, поради която те глезя е, че ме изпращаш в рая всеки път, когато се озова между бедрата ти.

Той започна нежно да подръпва зърното й с устни, при което Тес усети познатото горещо пулсиране между краката си и преглътна.

— Не е трябвало да лъжеш.

Той се наведе над смъкна роклята й и прошепна:

— Аз не го излъгах. Това е самата истина…

 

 

Прилича малко на село — обърна се Тес към Гален, докато бяха спрели на възвишението да погледат приготовленията за фестивала.

Долината бе осеяна с над сто шатри и навред кипяха трескави приготовления. Жените работеха пред шатрите си, мъжете се разхождаха наоколо, смееха се и разгаряха. Прекрасни коне, с блестяща на слънцето козина, козина, обикаляха неспокойно из ограденото пасбище в единия край на лагера.

— Не виждам никакви деца — забеляза Тес. — Щом това е фестивал, къде са децата?

— Онези, които не са навършили тринадесет години, не се допускат до фестивала — Гален пришпори коня си. — Децата остават по домовете си и за тях се грижат старците.

— Защо?

— Както състезанията, така и наградите са само за възрастните и се приемат много сериозно — Гален посочи към една малка полянка в западната част на лагера. — Ето я Вайян.

— Къде? — Тес забеляза малката фигура на Вайян, която се движеше спокойно и грациозно сред тълпящите се на поляната хора. — А, видях я! — тя пришпори Павда в галоп Галоп и кобилата се понесе надолу към лагера, изпреварвайки Гален.

— Вайян!

Вайян се огледа наоколо и усмивка озари лицето й. Тя изчака, докато Тес скочи от седлото.

— Радвам се да те видя! Изглеждаш чудесно.

Тес нежно я прегърна.

— Донесе ли Александър?

Вайян се засмя.

— Като че ли съм знаела, че това ще бъде първия ти въпрос. Разбира се, че го донесох. Нали ме помоли в три последователни съобщения да направя това. Той е в моята шатра и можем да го пуснем, когато поискаш. Казах на моята прислужница да му даде зрънцата, когато се върне обратно в двореца — тя видя, че Тес се кани да я прекъсне, и вдигна ръка. — Да, разбира се, че продължих да го обучавам. Калим ми помагаше.

Тес се намръщи.

— Калим ли?

Вайян кимна.

— Всяка вечер той го занасяше до къщата на Юсеф и го пускаше оттам, а през последната седмица обикаляше целия град и го пускаше от най-различни места. Александър вече безгрешно открива пътя за вкъщи.

— Но в нито едно от съобщенията, които Калим изпрати на Гален, не споменава, че ти е помогнал.

— Разбира се, че не би споменал. Това няма нищо общо с държавните работи.

— Права си — наистина беше много мило от страна на Калим да хаби време и сили, за да им помага в това начинание, но Тес не бе особено доволна от това. — Ако Саша беше тук, сигурна съм, че щеше да постъпи по същия начин.

Вайян сдържа усмивката си.

— Вероятно.

— Съвсем сигурно — настоя Тес. — Калим тук ли е?

— Разбира се, всички идват на фестивала. Традиция е всички мъже да вземат участие в игрите.

— И Гален ли?

Вайян кимна.

— Той казва, че трябва непременно да спазваш по-незначителните обичаи, ако не искаш да нарушиш по-важните. Той спечели последните четири състезания с каробели — усмивката слезе от устните й, — но аз не бива да стоя тук и да бъбря. До започването на фестивала вдругиден още много неща трябва да се свършат. Трябва да се приготви храната — тя посочи към една огромна шатра. — А също така и специалните отделения за кадините.

— Кадини — тук?

— Да разбира се. Според правилата на фестивала, наградата на победителите е да прекарат една нощ с жена, която те си изберат. В началото имаше много кървави разправии, ако победителят избереше дъщерята или съпругата на някой от другите състезатели. За да се избегне такъв избор, се взе решение да участват само кадини — тя сви рамене. — Макар че те обслужват повечето от мъжете преди края на състезанията. Не само пиршеството и игрите довеждат шейховете и техните хора тук. Обичай е поне веднъж по време на фестивала мъжете да опитат от удоволствията, които кадините предлагат.

— Да, ясно — отвърна тя. Не трябваше да се учудва. Беше забелязала, че кадините се приемаха напълно естествено дори и от съпругите на мъжете.

— Пристигнаха ли вече хората от Заландия?

Вайян поклати глава.

— Ще дойдат утре. Но аз трябва да се погрижа шатрата им да бъде удобна и добре обзаведена, тъй като те приемат много посетители.

— Представям си.

— Донесох ти хубави дрехи, а също така и кутийката ти за бижута — оживено каза Вайян. — Сигурно искаш да затвърдиш онова, което сте постигнали с Гален, и да се появиш в подходящо облекло — тя отправи неодобрителен поглед към костюма Тес. — Предлагам ти да се преоблечеш веднага. Половината шейхове вече са тук.

— Има време — отвърна Тес и се загледа към шатрите на кадините. — Много ли са красиви?

— Разбира се, лично аз ги избирах — отговори Вайян изненадана. — Нали ще бъдат давани за награди.

— Да, да…

— Здравей, Вайян! — Гален спря до тях и огледа с доволен поглед лагера, в който беше подредено и чисто. — Справила си се отлично.

Вайян се изчерви от удоволствие.

— Има още много работа… тъкмо обяснявах на Тес… но до утре всичко ще бъде готово — тя погледна Тес строго. — Преоблечи се!

— Добре — отвърна Тес и се намръщи. — Но няма да забуля лицето си, независимо дали това ще навреди на Гален.

— Жалко — каза Гален и очите му весело заискряха. — Старият Хаким би приел една такава отстъпка от твоя страна за изключително важна победа.

— Никакво фередже — твърдо отвърна Тес. Погледът й отново попадна върху шатрата за кадините и тя подхвърли небрежно. — Не, не виждам причина да не облека рокля.

— Много съм ви задължен — сериозно отвърна Гален.

— В края на краищата, през последните два месеца ми дойде до гуша от тези костюми за езда. Освен това не съм и толкова неразумна.

 

 

Ниското деколте на златистата брокатена рокля беше обшито с перли и те бяха единственото украшение, което нарушаваше изящната простота на дрехата.

Нямам кой знае с какво да изпълня корсажа, помисли си Тес мрачно, докато се оглеждаше лъсканото бронзово огледало. Но пък златистият цвят придаваше на косата й блясък, който подчертаваше красотата й.

Докато я наблюдаваше, Гален се надигна от дивана и подпря брадичка с ръка.

— Много е хубава.

— Към нея има шал и дори едно глупаво чадърче — каза тя и докосна голата си шия. — Може би трябва да сложа шала, иначе Хаким пак ще ме гледа свирепо.

Гален повдигна вежди.

— За теб това има ли някакво значение?

— Ами… Вайян ми каза, че не трябва да провалям това, което си постигнал — Тес погледна отражението си в огледалото и каза небрежно: — Освен това тя спомена, че ти също ще спазиш традициите на фестивала.

— Да, доколкото е възможно.

— Тя каза, че почти всички мъже посещават шатрата на кадините.

— Така е.

— И ти ли? — отбягвайки погледа му, тя продължи припряно: — Не че има някакво значение. Просто исках да знам.

— Щом няма значение, защо се интересуваш?

Тя се намръщи.

— Не ми харесва… Това ми е неприятно.

— Защо?

— Откъде да зная? — Раздразнено отвърна тя. — Просто не ми харесва да мисля, че ти… Ще отидеш ли при тях?

— Ще наруша обичая, ако не ги посетя — той стана и тръгна към нея — Останалите мъже могат да се усъмнят в моята мъжественост.

— Глупости.

— Хаким ще помисли, че съм луд.

— Престани да ми обясняваш. Кажи ми ще отидеш ли?

Той прокара пръсти по перлите и.

— Да не би да облече това, за да ме убедиш да не ги посетя?

— Разбира се, че не.

— Това е добре. Защото в противен случай би било грешка.

Тя изненадано повдигна вежди.

— Така ли? Защо?

— Ако искаш да ме спреш, не трябва да обличаш абсолютно нищо. Много повече ми харесваш без дрехи — усмихна се той. — Но това, че не искаш да бъда с друга жена, ми харесва. Разбираш обаче, че ако направя тази върховна жертва, ще бъде съвсем справедливо и ти да положиш специални усилия, за да ми доставиш изключително удоволствие. Кадините преминават през специално обучение, където усвояват различни сладострастни начини, с които да доставят удоволствие на мъжете — той бръкна в деколтето и потърка зърното на гръдта й. — Искаш ли да ги научиш?

Тя усети как тялото й безпомощно се накланя към неговото.

— Ще ми бъде ли интересно?

— Гарантирам ти.

Тя навлажни устни с език.

— Тогава не виждам защо да не…

— Гален, Тамар е тук!

Калим влетя в шатрата.

— Тамар? — Гален отдръпна ръката си от Тес и мускулите му се стегнаха. — Сигурен ли си?

Калим кимна.

— Аз лично го видях да язди из лагера.

— Сам ли е?

— Да.

Напрегнатите черги върху лицето на шейха се смекчиха.

— Добре. В такъв случай не съществува заплаха. Доведи го.

Калим кимна и излезе от шатрата.

— Тамар! — прошепна Тес. — Боже господи та фестивалът дори не е започнал!

— Очаквах го да се появи. По-добре сега, отколкото по-късно. — Гален се обърна, за да я погледне. — Иди в шатрата на Вайян. Не искам да види…

— Гален, как можеш да бъдеш толкова нелюбезен — чу се гласът на Тамар и той влезе в шатрата. — Аз бих ли провел фестивал, без да те поканя?

Лицето на Гален остана безизразно.

— Благодарение на жестоките си нападения, имаш лоша слава сред повечето от моите гости. Едва ли очакваш да си добре дошъл сред тях.

— Има си хас, сред тези свине! — Тамар сви рамене, прекоси шатрата и си избра една едра смокиня от големия дървен поднос. — Но ти винаги се радваш да ме видиш, нали? — докато оглеждаше Тес, здравите му бели зъби потънаха в смокинята. — Изглеждаш великолепно! Като истинска принцеса, каквато всъщност си — гласът му бе тих и сладникав. — Много подло бе от страна на Гален да не ме посвети в плановете си за теб. Чувам, че обикаляш из страната с моя стар приятел. Успя ли вече да покориш тези глупаци с красотата си?

— Мисля, че постигнахме значителен успех — хладно отговори Тес. — И вероятно моето присъствие спомогна за това.

Тамар отхапа още веднъж от сочната смокиня.

— Каква класа! — белите му зъби блеснаха под черната брада. — Струва ми се, че предпочитам принцесата пред кадините. И искаш ли да ти кажа защо?

— Не, но ми кажи защо си тук.

Тамар отново погледна Гален.

— Ами за да ти дам още една възможност да се откажеш от тази глупост. Върни обратно тези овце и се откажи от опитите да ги убеждаваш да се обединят в съюз, който никой освен теб не желае.

— Или по-скоро който ти не желаеш.

— Признавам, че това никак не ми допада. Моят темперамент не би понесъл оковите на съюза — устните му се разтвориха в усмивка. — Но ти също не би издържал на ограниченията. Обзалагам се, че само шест месеца след създаването на съюза ти първи ще нарушиш законите.

— Грешиш, Тамар.

Тамар поклати глава.

— О, познавам те добре, стари ми приятелю. Твоите глупави идеали ще издържат само дотогава, докато изкушенията не станат прекалено големи — усмивката слезе от устните му. — Уверявам те, че аз лично ще се погрижа да ти осигуря тези изкушения. Откажи се, Гален.

— Когато те си тръгнат, ще има обединен Седикхан.

Тамар тихо изруга.

— И той ще ме обяви извън закона?

Гален кимна.

Тамар злобно го изгледа.

— Това вече не ми харесва. Отиваш твърде далеч, предупреждавам те… — той отчаяно се опитваше да се пребори с гнева си и да запази спокойствие. Накрая на устните му се появи широка усмивка. — Лош избор правиш, Гален — той се обърна и се отправи към изхода на шатрата. Стигна до него, спря и се обърна да погледне Тес. — Не пожела да узнаеш, но все пак ще ти кажа. Причината, поради която предпочитам принцесата пред кадината, е, че никога не съм спал с принцеса… — направи кратка пауза и допълни: — Все още.

В следващия миг изчезна.

Тес се опита да потисне надигащия се в нея страх. Никакъв нож не бе изваден, но тя разбра, че тази среща с Тамар вещаеше много повече неприятности, отколкото предишната.

— Ще те изпратя обратно в Заландан — глухо каза Гален.

Тя се извърна, за да го погледне и поклати глава:

— Заради прищявките на Тамар ли? Никъде няма да ходя. Тук имам цел. Независимо дали ме одобряват или не, всеки път, когато ме погледнат, тези шейхове ще си спомнят за твоята връзка с Тамровия.

— Заминаваш утре сутринта. Калим ще те придружи.

— И когато ме остави в Заландан, няма да минат и десет минути и аз ще поема обратно след него! Какво предпочиташ — да пътувам сама, без придружител, или да остана тук под твоя защита?

Ръцете му се свиха в юмруци.

— Не познаваш Тамар. Няма да позволя… — той видя стиснатите й устни и вирнатата брадичка и тихо изруга. — Господи, колко си упорита! Не разбираш ли, че Тамар те заплаши.

— Също и теб.

— Тази битка е моя, а не твоя.

Тес не отговори.

Той вдигна ръце, изруга още веднъж, след което се обърна и излезе от шатрата.

Гален греши, помисли си тя. Не разбира ли, че тази битка винаги ще бъде и нейна? Докато е жива, ще бъде и нейна…

Докато е жива…

При тази мисъл тя сякаш се вкамени. Стоеше и гледаше с невиждащ поглед изхода, откъдето Гален бе изчезнал. По дяволите, каза си тя. Нали не искаше да се обвързва с никакъв мъж…

Все пак с Гален Бен Рашид я свързваше една по-дълбока връзка от брачната клетва и удоволствията на плътта.

Не! Тя не желаеше нищо да я обвързва нито с Гален, нито със Седикхан. Искаше да бъде свободна. Това не беше любов. Това, което изпитваше към него, бе само физическа страст и респект към мъжа, който притежаваше необикновени качества. Тяхното съжителство и обща цел ги бяха сближили повече от обикновено, но това не можеше…

Той не я обичаше.

Внезапно я прониза болка, която сякаш я свари неподготвена. След като и тя не го обичаше, защо тогава това откритие й причини такава болезнена мъка?

Тя погледна надолу към елегантната рокля, която бе облякла, за да го задържи да не ходи при друга жена. Вече бе осъзнала колко опасна бе тази игра.

Ала съзнанието й бе замъглено от удоволствието, което той й доставяше. И Полин веднъж си бе изгубила ума по един от нейните обожатели. Бяха минали цели две седмици, преди да се съвземе.

Но Тес не беше Полин и не забравяше така лесно.

Нямаше да мисли за това. Щеше да се отдалечи от Гален и да си намери работа, за да не мисли за него и за тази необяснима връзка, която се бе създала между тях.

Да, точно това трябваше да направи. Когато Дала изживяваше мъката по мъртвото си дете Тес й бе помогнала да не рухне напълно, като я бе принудила да се движи постоянно. Сега щеше да приложи същото и върху сбе си.

 

 

Минаваше полунощ, когато Тес чу Гален да влиза в шатрата и да се съблича. Започна да диша леко, като се надяваше да го заблуди, че е заспала.

Скоро той легна на дивана и остана мълчалив няколко минути, след което се обърна към нея и я погледна в тъмнината.

— Ти не спиш ли?

— Не.

— Щях да се върна по-рано, но Хаким поиска да обсъдим закона…

— Няма значение.

Той замълча за момент, после продължи колебливо:

— Не исках да те обидя. Аз бях… загрижен за теб.

— Чувствата ми не са чак толкова нежни, че да се нараняват от груби думи.

— Не са ли? — той протегна ръка и нежно погали бузата й. — Мисля, че са, килен.

Тя стисна очи, за да възпре напиращите в тях сълзи. Каква нелепост! Тази вълна от чувства която я разтърсваше, бе лудост. Това, че той я докосваше нежно, не беше причина да плаче като бебе Да наистина беше добре да се отдалечи малко от него.

— Ти грешиш. Будна съм, защото е много горещо и не мога да заспя.

— Странно. Стори ми се, че нощта е доста прохладна — каза той, протегна ръка и обхвана гърдите й — Плътта ти не е гореща — усмихна се той, усещайки как зърната й набъбват под дланта му.

— Ти ме тренира добре, нали? Трябва да си много горд — тя отблъсна ръката му и се премести в края на дивана. — Съмнявам се, че дори Дафне е научила задълженията си толкова бързо.

— Задължения ли?

— Да ти доставям удоволствие и да родя детето ти. Не е ли това моето задължение? — гласът й затрепера, но тя се постара да се овладее. — Добре, днес аз доста размишлявах и достигнах до извода, че дадох достатъчно доказателства за готовността си да участвам честно в нашата сделка.

Гален трепна.

— Е, и?

— Не искам повече да ме докосваш.

— По дяволите, Тес, казах ти, че съжалявам… — възкликна той.

— Твоите думи нямат нищо общо с моето решение. Любовната игра се оказа много забавна, но вече се изморих от всичкото това галене и милване.

Той се усмихна недоверчиво.

— Интересно, защо не беше изморена рано тази сутрин, когато ме възседна като…

— Не желая да говоря за това — Тес не искаше дори да си спомня за сутринта, тъй като само от спомена започваха да я лазят тръпки по гърба. — Както и да е, ако чувствата ми се променят, ще ти съобщя.

— Благодаря — отвърна той. Иронията в гласа граничеше почти със сарказъм. — Ще ти бъда много признателен за всяка трохичка, която решиш да ми подхвърлиш. Мисля, че е по-добре да се разберем Нямам намерение… — той изведнъж млъкна. Когато заговори отново, тонът му беше ласкав. — Хайде Тес. Кажи ми какво ти тежи.

— Нищо — затвори очи тя и се премести още по в края. — Уморена съм и искам да спя.

— Искаш да спиш ли? — разочарованието и раздразнението пометоха нежността му. — Първо ме плашиш и объркваш с решението си, след което ми заявяваш, че искаш да спиш?

— Да.

— Това няма да стане…

Тес почувства, че той се опитва да потисне вълнението си и да се овладее отново.

— Добре, хайде спи — обърна й гръб той. — Мога да почакам.

Беше чакал през целия си живот. Бе чакал обич, която никога не идваше, бе чакал да свършат войните между племената, бе чакал да изпълни задачата си. Господи, как й се искаше да го прегърне и да го успокои. Искаше да го притисне към себе си, да го залюлее, да му каже…

Тя впи нокти в дланите си, за да не протегне ръка и да го докосне. Не трябваше да го докосва. Ако успееше да издържи тази нощ, утре щеше да бъде по-леко.

Само не трябваше да го докосва.