Айрис Йохансен
Богатият варварин (4)

ТРЕТА ГЛАВА

Когато на сутринта Тес се събуди, Гален го нямаше и тя изпита особено чувство на облекчение, примесено с разочарование. Присъствието му я вълнуваше и възбуждаше любопитството й със страстното желание да притежава нейното тяло. Не можеше да си обясни влиянието му над нея, но се тревожеше от онова, което се бе случило през нощта. Колко необикновен и непредсказуем мъж бе Гален Бен Рашид!

Бързо облече стария си костюм за езда, който бе отказала да изхвърли въпреки молбите на Полин, излезе от стаята тръгна надолу по стълбището. Беше стигнала до площадката, когато срещна един млад мъж, облечен в раирана риза и широк бял панталон с крачоли, затъкнати в кафяви кожени ботуши. Лицето му й се стори познато.

— Тъкмо отивах към стаята ви, Мейджира — учтиво се поклони той. — Господарят желае да потеглите след час. За мене е най-удобно да опаковам нещата ви още сега.

— Нещата никак не са много. Нямаше смисъл да разопаковам багажа си за толкова кратък престой — замислено повдигна вежди тя. — Ти си Саид, нали?

— Саид Абдул, Мейджира — поклони се отново той.

— В първия момент не те познах — каза тя и в очите й се появиха палави искрици. — Сега си облечен в дрехи.

Той премигна леко изненадан.

— Може ли вече да опаковам багажа ви, Мейджира?

„Господи, той е суров и мрачен като Майката гуменка!“ — помисли си Тес.

— Разбира се — сериозно отвърна тя. — Къде е шейхът?

— В конюшнята. Да му предам ли, че желаете да го видите?

— Не. Ти си върши твоята работа. Аз сама ще го намеря.

— Сама ли? В конюшнята има мъже, Мейджира!

Тя отново заслиза по стълбището и учудено го погледна през рамо.

— И какво от това?

— Не е прието! Вие сте Мейджира. Неразумно е от ваша страна да…

— Аз ще я придружа, Саид, а ти иди да опаковаш!

Саша бе застанал пред стълбището. Саид въздъхна с облекчение.

— Както желаете, господарю.

Тес поклати глава, докато го гледаше как бързо се отдалечава.

— Няма никакво чувство за хумор.

— Саид е добър човек — каза Саша, — но е дълбоко проникнат от нормите на тяхната етикеция. Седикхан е един друг свят.

— Това започвам да откривам и аз. Какво е това мейджира?

Той се усмихна.

— Това си ти. Съпруга на Мейджирона. Съответства на обръщението Ваше величество.

— И Гален е Мейджирон, така ли?

Саша кимна.

— Това е само една от неговите титли — внезапно я погледна и усмивката му се стопи. — Но ти какво… добре ли си?

Тя се изчерви и отбягна погледа му.

— Вероятно по-добре от теб. Снощи беше доста пиян — мина покрай него и се отправи към вратата. — Отивам да видя Селик.

— Значи така, не съпруга си, а коня!

Тес го погледна и се усмихна.

— Съпругът ми беше в цветущо здраве, когато го видях за последен път, а Селик — не.

— Сега е много по-добре.

Тес се извърна и видя на входа Гален. Лицето му изглеждаше спокойно, но устните му едва-едва потрепнаха.

— Радвам се, че и мен ме намираш във… форма.

Тес чу от устата на Саша да се изтръгва звук, напомнящ на сподавен смях.

Споменът за Гален, застанал като великолепна гола статуя с горящи черни очи пред нея в нощта, отново изплува в съзнанието й и тя се изчерви. Вгледа се в косата му, прибрана плътно в опашка. Бе облечен в модерен черен жакет, панталон и копринено шалче, завързано толкова сложно, колкото и онова, което красеше врата на Саша. При вида на това „цивилизовано“ облекло спокойствието й се възвърна.

— Селик може ли да пътува?

Той кимна.

— Но не може да носи товар. Няколко дни ще го оставим само да води.

— Разумно е — съгласи се тя.

— Радвам се, че одобряваш — каза той и наведе глава в лек поклон. — Купих от съдържателя една кобила, която ще яздиш до Заландан. Зъбите й са малко дълги, но е съвсем подходяща за пътуването. Сега, с твое позволение, ще прекратим нашата почивка и ще потеглим. Нашият ескорт ще ни чака в оазиса Ел Дабал близо до границата.

Ето, че тръгваха за Седикхан! Кой би повярвал, че някога ще отиде в тази дива страна? Почувства, че я обзема нетърпение по-скоро да потеглят.

— В такъв случай да тръгваме веднага! Не съм гладна.

— Въпреки това ще закусиш — каза Гален. — Трябват ти сили, защото до залез слънце няма да спираме.

Тес се намръщи.

— Не обичам да ми заповядват, господарю.

Усмивката му се стопи.

— По-добре аз, отколкото баща ти.

— Но ако си спомняш — погледна го тя иззад гъстите си мигли, — обикновено намирах начин да заобикалям неговите заповеди.

— В Заландан няма да имаш тази възможност — отвърна той, но като забеляза, че тя изведнъж потрепери и отстъпи назад, изражението му се смекчи, — което не означава, че смятам да се държа като тиранин, а само, че ще се грижа за твоята безопасност.

— Баща ми също вземаше мерки за моята безопасност. Една от тях беше намерението му да убие Аполон, който много ме обичаше. Ти би ли направил подобно нещо?

Той се замисли, след което бавно отговори:

— Да, ако се наложи.

Тя едва не подскочи. Най-малко беше очаквала такъв отговор. Та нали той бе спасил Аполон! А сега в очите му се четеше безмилостна решимост. Нямаше никакво съмнение, че би изпълнил заканата си.

Тя шумно си пое въздух.

— Тогава нека по-добре да се разберем още отсега — направи нетърпелив жест, тъй като го видя, че се готви да я прекъсне. — Зная, че имам голяма стойност за теб, така че няма да се изложа на опасност и да навредя на себе си.

— Не исках да кажа това…

— Разбира се, че искаше. Не съм глупачка. Зная какво ти струвам — тя се отправи към столовата. — Ще закуся. Толкова дребно нещо няма значение, пък и зная, че трябва да се грижиш добре за мен — погледна го предизвикателно и добави: — Ти обаче ми предложи свобода и аз няма да позволя всичко да става по твое желание.

— Свободата ще дойде чак когато ме напуснеш — усмихна се той. — Освен това съм свикнал всичко в Заландан да става по мое желание.

— Гладен съм — прекъсна го Саша, направи крачка напред и като хвана Тес за лакътя, се промуши плавно между нея и Гален. — Ако вече сте свършили да си прехвърляте ръкавицата, предлагам да закусим. Хайде, Тес. Знаеш, че кавгите разстройват чувствителната ми душа — дочу подигравателния смях на Гален и го погледна с обидено изражение. — Ах ти, дребна душицо! Никога не си уважавал моите изтънчени чувства — побутна братовчедка си към вратата. — Отгоре на всичко и двамата не ми обръщате внимание и вече започвам да се отегчавам.

 

 

Ако съдеше по броя на шатрите, Тес би предположила, че цяла армия е окупирала малкия оазис Ел Дабал. Когато приближиха, най-малко седемдесет ездача, облечени като Саид, се понесоха като вихър към тях.

— Света Богородице! — възкликна Тес, хвана здраво юздите и се загледа в конниците. — Дори Негово Величество не пътува с такъв огромен ескорт.

— На крал Лионел не му се налага да прекосява страна, разкъсвана от воюващи помежду си племена — каза Гален. — Ескортът не е просто прищявка в Седикхан.

— Още по-малко, когато Тамар е обявил страната за своя собственост — добави мрачно Саша.

— Тамар ли?

— Шейх Тамар Хасан — каза Гален безучастно, като свали жакета си и го сгъна отпред на седлото. После отвърза шалчето, постави го върху жакета и разкопча горните три копчета на ризата си.

— Какво правиш? — попита Тес.

— Искам да се отърва от тези неудобни дрехи. Вече съм си у дома.

Той се усмихна и зъбите му заблестяха на фона на бронзовия загар на лицето. Тес го погледна изумена. Сега изглеждаше още по-див и по-необуздан, отколкото преди. Топлият бриз развя черните му коси и той едва потисна възбудата, която искреше в очите му. В този момент Тес разбра, че шейхът говореше съвсем сериозно, когато нарече безплодните златни пясъци, които блестяха под синьото небе, свой дом. Като че ли се беше слял с тази безмилостна, екзотична и красива земя.

— Саша, ти продължи с нея, а аз трябва да избързам напред, за да посрещна Калим.

Гален пришпори коня в галоп и Саид го последва.

Тес спря, за да чуе надигащата се врява от поздрави, с които бойците посрещнаха Гален. В началото мъжете останаха по местата си, но след това изведнъж го заобиколиха. Дори от разстояние. Тес успя да забележи, че лицата им излъчваха обич и уважение, граничещи с обожание.

— Те наистина го обичат — замислено промълви тя.

Саша кимна.

— Естествено. Нали благодарение на него Ел Заланд процъфтява.

— Не, не е само за това.

Саша замислено я погледна.

— Много си проницателна, палавнице. Гален е хамелеон. Може да се превръща в такъв, какъвто му се налага да бъде, да се приспособява към всяка ситуация и да дава всичко, което се иска от него Той дарява на хората от Ел Заланд онова, от което те се нуждаят, а в замяна на това получава всеотдайната им обич и вярност. Казах ти вече, че силата му е неограничена.

За първи път, откакто бяха потеглили, Тес се почувства неуверена. Ако Гален наистина бе хамелеон, за който Саша говореше, мъжът, който тя смяташе, че е започнала да опознава, можеше да се окаже, че изобщо не съществува. Изведнъж се почувства съвсем сама в тази дива страна.

— Прекалено късно е за разкаяние — каза Саша.

Тя поклати глава.

— Не се разкайвах. Е… може би малко. Хайде, да тръгваме, защото съм гладна! — каза тя и пришпори коня си.

Когато Тес се приближи, бойците утихнаха и тя бе обзета от лошо предчувствие. Добре поне, че Саша беше до нея. Гален разговаряше с един много красив млад мъж, възседнал прекрасен дорест кон. Двамата бяха толкова вглъбени в разговора си, че Тес отново се почувства съвсем чужда и… ужасно самотна.

— Има ли новини от Тамар? — попита Саша, когато вече бяха стигнали достатъчно близо, че да се чуват.

— Няма и следа от него, но това не означава, че не е тук.

Красивият млад мъж се изчерви и каза припряно:

— Проверих най-старателно, господарю.

— Това не е гаранция. Тамар е хитра лисица — Гален извърна глава и му каза нещо съвсем тихо.

Тес се подразни от пренебрежението на Гален спрямо нея, но почти веднага осъзна, че няма основание за това: в сделката им нямаше условие Гален да не се отделя от полата й. Трябваше сама да се погрижи за себе си. Тя смело се приближи до Гален и спря кобилата си пред него.

— Уморена съм и имам нужда от храна и вода, господарю.

Той я погледна безизразно и небрежно махна на мъжа до себе си.

— Позволете ми да ви представя съпругата си, Калим. Тес, това е моят лейтенант Калим Рамир.

По красивото лице на Калим се изписа изненада, после недоволство.

— Мейджира.

— Господарю Калим! — кимна Тес и отново погледна Гален. — Както вече ви казах, господарю, гладна съм.

Той улови нотка на предизвикателство в тона й и я погледна. Забеляза напрегнатото лице, изпънатото й като стрела тяло и се усмихна.

— Щом е така, длъжен съм да ти осигуря храна, за да те умилостивя. Вече се споразумяхме за моите задължения. Заведи жена ми в шатрата! — обърна се към Саид. — Дай й всичко, което пожелае!

— Ти ще дойдеш ли по-късно? — попита Тес.

— А ти искаш ли? — усмихна се той малко изненадан.

— Както желаеш — опита се да си придаде безразличен вид Тес и сви рамене. — Просто искам да зная дали да те очаквам.

Без да дочака отговора му, тя се обърна и пусна кобилата сама да си проправя път през скупчените воини. Седеше изправена върху седлото и високо беше вдигнала глава.

— Кой е този Кадим? — обърна се тя към Саид докато яздеха към шатрата на Гален. Тя се намираше до едно искрящо синьо езерце в самия център на оазиса.

— Той е помощникът на Гален. Калим е много смел и уважаван воин.

— Мислех, че Саша е неговият помощник.

— О, не — поклати глава Саид, — това е невъзможно. Господарят Саша е чужденец. Той не е от племето Ел Заланд.

Тес присви устни.

— Как ще е чужденец, след като е приятел на владетеля ви и се бори за вашата кауза?

Саид кимна.

— Не исках да ви обидя. Господарят Саша е истински приятел на Ел Заланд и всички го обичат.

Очевидно обаче те все още не го бяха приели като един от тях, дори след толкова години вярна служба. Чувството й на отчуждение се задълбочи. „Горкият Саша!“ — помисли си тя.

— Струва ми се, че на него така му е приятно — добави Саид и за миг тънка усмивчица се появи на устните му. — Нашите жени много го харесват — усмивката му моментално изчезна, сякаш се бе сепнал от собствената си словоохотливост. — Простете, не исках думите ми да прозвучат неуважително.

— Разбира се, че не — стрелна го Тес с поглед. — Хайде, да се разберем още отсега, тъй като явно ще прекарваме по-голямата част от времето си заедно. Аз не съм като жените в Ел Заландд и нямам никакво намерение да се държа като тях. В конюшнята се чувствам по-добре, отколкото сред жените и техните клюки. Не се обиждам от недискретните ти забележки — направи кратка пауза. — Всъщност това би ми помогнало да се чувствам по-… — търсеше дума, с която да прикрие своята уязвимост, и накрая смело завърши — по-малко самотна.

Изражението на Саид се смекчи. Скочи от коня си пред шатрата и мина отстрани, за да й помогне да слезе.

— Няма да сте самотна. Жените ще се радват да бъдат ваши приятелки. Господарят не би и допуснал да е иначе.

— Ще видим — отвърна Тес, хвана ръката на Саид и се спусна от седлото. — Надявам се все пак и сама да си извоювам някои неща, без да се осланям на вашия господар.

Обърна се и влезе в шатрата.

Саид донесе вода и поля на Тес да се измие, след което се зае да приготви вечерята. Постла пред нея красиво персийско килимче и й поднесе заешко задушено, което беше далеч по-вкусно от храната в кръчмата предната вечер.

— Братовчед ми и Гален няма ли да вечерят с мен?

Саид поклати глава.

— Те ще вечерят с мъжете край огъня.

— Така ли? — сега, когато си беше отпочинала, първите й страхове от необикновената ситуация, в която бе попаднала, постепенно се стопиха. — И аз ще отида при тях — тя отмести паницата и понечи да се изправи, но Саид заклати глава като обезумял и на лицето му се изписа ужас. — Какво? Не може ли!

— Господарят ще бъде много разочарован от мен, ако ви позволя такова нещо. Не е…

— Прието — довърши Тес вместо него. — Обичаите ви са прекалено строги, като на варварска страна.

— Варварска ли! — мъжът очевидно бе обиден. — Народът на Ел Заландд не е варварски. Другите племена са варварски, но ние си имаме закони — намръщи се той. — Няма ли да отидете край огъня?

— Не — отвърна тя. Тази вечер беше твърде уморена, за да застане срещу неодобрението, което вероятно щеше да срещне, ако нарушеше обичаите на Ел Заландд. А и Саид бе започнал да й харесва и нямаше желание да го злепоставя пред Гален. — В тази шатра е много задушно.

Саид се замисли за момент.

— Ако искате, ще ви постеля пред входа. Тъкмо ще можете да усетите нощния бриз. Ще обърна фенера така, че да гледате мъжете, без те да ви виждат.

— Но това не е ли… — започна тя, но замълча и въздъхна. — Добре. Така да бъде. Хайде, постели ми отвън!

Хладният вятър лъхна лицето й, когато се разположи пред шатрата. На няколко метра от нея, върху друго персийско килимче, седеше Саид. Но хладният вятър вече не я интересуваше. Можеше да понесе горещината, но не можеше да понесе изолацията от онова, което ставаше край лагерния огън до езерцето срещу шатрата. Въздухът беше огласян от смеха и непринудените разговори на тези мъже, които явно бяха свикнали да живеят заедно. Вече не се чувстваше ни най-малко неуверена и гореше от желание да се присъедини към мъжете.

Съзря Гален в отсрещния край на лагерния огън и очите й се разшириха от удивление. Той отметна глава назад и се засмя на нещо, което Калим каза. Видя Калим да се усмихва, а останалите мъже от кръга да се приближават непрестанно към Гален, сякаш привлечени от магнит. Не беше виждала съпруга си в такава светлина. Нима пазеше топлината и отзивчивостта си само за своите хора? Не, Саша сигурно ги бе изпитал, след като го бе последвал и се бе сражавал заедно с него в продължение на шест години.

Внезапно един горчив и сладък звук, който се отрони почти като човешки стон, я накара да се обърне с изненада. Саид свиреше на тръстикова флейта. Великолепната мелодия се сливаше с нощта, пясъка и огъня в чудна хармония, която напълно съответстваше на мястото и нощния час. Когато накрая Саид отлепи инструмента от устните си, Тес промълви:

— Прекрасно беше, Саид.

Той сякаш малко се засрами и отговори дрезгаво:

— Господарят няма нищо против. Понякога така времето минава по-бързо, макар че за охраната не е… не е…

— Прието — отново довърши Тес вместо него. Тази дума вече започваше да я дразни. — В такъв случай трябва да се приеме. Всяко красиво нещо трябва да се приеме. Посвири още малко, моля те!

— Не искате ли вече да влезете вътре?

— Не, искам да постоя още малко — отвърна тя и бързо добави: — Прав беше. Тук въздухът е свеж и хладен.

Тес искаше да гледа лицето на Гален, докато той разговаряше с мъжете около огъня. Ако го наблюдаваше, без той да я забелязва, навярно щеше да успее да проникне по-навътре в душата му.

Саид продължи да свири на флейтата, а Тес се настани по-удобно върху килимчето и прикова към съпруга си пълен с възхищение поглед.

 

 

Беше почти десет, когато Гален напусна лагерния огън, заобиколи езерцето и се отправи към шатрата. Изненадан, той спря пред Тес.

— Мислех, че вече си заспала.

Тя се изправи на крака.

— Изморена съм, но не ми се спи.

— Саид предостави ли ти всичко, от което имаше нужда?

— Всичко, с изключение на компанията — натъртено добави тя, — от която вие със Саша съвсем не се лишихте.

Гален вдигна покривалото на входа, изчака и тя да влезе и я последва. Свали връхната си дреха и я остави върху възглавниците на ниския диван.

— Отсъствах почти две седмици. Калим имаше да ми каже много неща.

— Нямаше вид на човек, който обсъжда проблемите на страната.

Той се обърна и я погледна с вдигнати от учудване вежди.

— Започваш да приличаш на свадлива съпруга.

Тес се изчерви.

— Не е вярно. Просто бях любопитна… и… ми беше скучно — отвърна тя и се намръщи. — Исках да дойда при вас, но само като споменах на Саид, той едва не изпадна в шок.

— И съвсем естествено.

— Защо? Когато тамровиянските дворяни пътуват, жените им не са длъжни да стоят в горещите и задушни шатри.

— Шатрата не ти ли харесва?

— Не — хвърли поглед наоколо тя. На земята бе постлан килим, нашарен с прекрасни фигури и отрупан с цветни копринени възглавници. Беше пълно с изящно резбовани фенери и сребърни свещници. — Виждала съм стаи и в двореца, подредени далеч по скромно, но не желая да стоя сама като затворник.

— Ще помисля как да облекча положението ти.

— Но аз не искам да стоя тук! Не може ли и аз да идвам край огъня при вас? Разбира се, ако хората ти нямат…

— Мъжете от вашия дворец не стоят по цял месец без жена — прекъсна я грубо Гален. — А и придворните при вас са кротки като палета в сравнение с моите сънародници.

Очите й се разшириха.

— Ще ме обидят ли?

— Не. Ти принадлежиш на мен. Няма да те обидят. Но ще те гледат, ще се възбуждат и ще почувстват болка.

Тя пламна.

— Говориш така грубо!

— Фактите са груби и най-после трябва да ги разбереш. Няма да карам моите воини да страдат без нужда.

— Предпочиташ да накараш мен да страдам — въздъхна Тес. — Защо по-добре не научиш хората си да се контролират? А и, в края на краищата, аз не съм чак толкова привлекателна.

Гален леко се усмихна.

— Мисля, че снощи решихме въпроса с твоята привлекателност.

Не предполагаше, че страните й могат да пламнат още повече, но разбра, че се е излъгал.

— Едва ли ще бъда по вкуса им. Ти вероятно си малко по-особен.

Той се засмя и лицето му доби онова момчешко изражение, което приемаше всеки път, когато се смееше и шегуваше с хората си.

— Уверявам те, че моят вкус съвсем не е особен и необикновен. Притежаваш едно качество, което съм виждал у малко жени.

Тя го погледна внимателно.

— И какво е то?

— Жизненост — без да сваля очи от нея, той внезапно стана изключително сериозен. — Никога не съм срещал жена, така жизнена като теб, килен.

Тя го погледна и стомахът й се сви. Извърна очи и се загледа във фигурите на килима.

— Нима вашите жени са без дух?

— Не, но те не са способни да вдъхнат живот на една шатра само като се разхождат в нея.

— Хубави думи, но онова, което казват, е, че ТРЯБВА да си стоя в шатрата.

— Искам да кажа, че предпочитам да запазя твоя живот само за себе си.

В гърдите й се надигна радост, примесена със странно недоволство. „Не трябва да му позволявам да управлява така чувствата ми!“ — помисли си отчаяно тя. Саша й бе казал, че Гален дава всичко, което се поиска от него. Може би сега смяташе, че това ласкателство е нещо, което тя иска.

— Както вече казах, думите ти са хубави — опита се да смени темата тя и го погледна право в очите. — Изглеждаш различен в тези дрехи.

— Повече ли приличам на варварин?

— Нямах предвид това — побърза да отвърне Тес.

— Но си го помисли — горчиво се усмихна той. — Приех много неща от вашия цивилизован начин на живот, но не желая да се откажа от всичко наше. Нашите дрехи са меки и удобни, а белият цвят отразява слънцето… — отиде до малкия сандък в ъгъла — което ми напомня, че навярно ти е много горещо в този кадифен костюм. Мисля, че трябва да направим нещо — започна да рови в сандъка, докато откри една риза, подобна на своята. — Ето облечи това! — обърна се и й подаде дрехата. — Ще видиш, че е много по-удобна.

— Моят костюм също е удобен.

— И достатъчно грозен, за да го предпочитам, когато си вън от шатрата, в присъствието на моите воини, но не и когато сме сами. Хайде, облечи я!

Трябваше да я облече, за да му достави удоволствие. Знаеше, че съпругите често вършат такива неща. Въздухът около тях се нажежи. Изведнъж остро осъзна, че държи в ръце меката материя на памучната риза, че чува звуците от флейтата на Саид, извиващи се в тъмнината, че усеща напрегнатия израз, с който Гален я наблюдава.

— Добре — отвърна Тес и започна да разкопчава копчетата на кафявия си костюм.

Гален я погледна за момент, след което се отправи към изхода на шатрата.

— Излизаш ли? — объркано попита тя. — Мислех си, че… — спря и облиза пресъхналите си устни.

— Мислеше си, че ще искам да те гледам отново — усмихна се той. — Искам. Но снощи в цивилизования хотел за мен бе по-лесно. Тук аз съм свободен и трябва да внимавам.

Повдигна покривалото на входа и в следващия миг тя го видя да стои отвън. Силуетът му се очертаваше на лунната светлина.

Щеше да остане пред шатрата! Облекчението, което изпита, я стресна и изплаши. Каза си, че единствената причина, поради която не й се искаше той да излиза, беше, че не й се оставаше сама. Иначе, какво против можеше да има мъжът й отново да се върне при сънародниците си край огъня.

— Depeches-toi!^[1] — нежно каза той, без да я поглежда.

Тес отново се зае с копчетата и след няколко минути се загърна гола в меката риза, която беше прекалено голяма за нея. Краят й се влачеше по земята, а дългите ръкави висяха надолу. В тази дреха малката й фигура изглеждаше по-скоро смешна, а не съблазнителна. Отиде до сандъка и започна да рови, докато намери един черен копринен пояс. Опаса го три пъти около кръста си, завърза го на възел отпред и нави ръкавите до лакти. В тази огромна риза би трябвало да се чувства неудобно, но в сравнение с нейния костюм тя беше лека като въздуха. Тес оправи косата си и се отправи с войнствена крачка към изхода на шатрата.

— Изглеждам глупаво. Трябва да обещаеш, че няма да ми се смееш.

— Трябва ли? — възкликна той, продължавайки да гледа към огъня до езерото. — Защо, та нали смехът е толкова рядко нещо на този свят?

— А защо точно на мен искаш да се смееш? Погледни, не приличам ни най-малко на онова, което си очаквал, но вината е изцяло твоя. Казах ти, че не съм красива.

— Да, каза ми — отвърна той, а погледът му се плъзна от лицето към увитото й в ризата тяло и устните му се присвиха. — Вярно е, че изглеждаш малко… поразмъкната, но иначе грешиш. Точно това исках и очаквах да видя.

— Наистина ли? — сключи вежди тя, изпълнена със съмнения. Как би могла да разбере този мъж, който се променяше всяка минута? Предишната вечер бе искал да я види гола, а сега желаеше да бъде покрита от главата до петите. Тес сви рамене. — Все пак ти имаш право. Тази дреха е много по-удобна от моя костюм.

— Радвам се — усмихна се той, — още повече че не обичам да бъда опровергаван.

— Ти никога няма да приемеш, че можеш да сгрешиш. Мъжете никога не си признават. Баща ми…

Гален се намръщи.

— Омръзна ми да ме сравняваш с баща си.

Не й беше трудно да го разбере.

— Съжалявам! — искрено се извини тя. — Познавам малко мъже и сигурно съм несправедлива. Във всеки случай, напълно те разбирам, че ти е неприятно да те сравнявам с баща ми, тъй като той е изключително лош човек.

Гален се опита да се усмихне, но устните му се присвиха.

— Да, вярно е, че не е добър — протегна се той нежно докосна ръката й, — но ти не бива повече да се тревожиш за това, килен.

— Не се тревожа — сви рамене тя. — Човек само би си загубил времето, ако мисли за неща, които не може да промени. Много по-разумно е да приеме лошото и да се радва на хубавото в живота.

— Да, това е много по-разумно — пръстите му се спуснаха от косата към очите и погалиха сенките под тях. — Мое бе нареждането днес да препускаме така лудо до Динар. Тежко ли ти беше?

Тес почувства, че отново я побиват тръпки при допира на пръстите му и това я накара да изживее отново вълнението и страха от предишната нощ. Нямаше сили да се отдръпне.

— Не, аз съм издръжлива, само че снощи не спах добре — „Защо ли изтърсих тази глупост?“ — ядоса се тя на себе си. — Искам да кажа…

— Зная какво искаш да кажеш. Аз също не спах добре — Гален я хвана за раменете и я обърна леко към шатрата. — Тъкмо затова така препусках днес. Исках достатъчно да се уморя, за да мога да заспя тази вечер. Лека нощ, килен.

— Пак ли излизаш?

— Връщам се след малко. Лягай си!

Искаше да го спре, но нещо в начина, по който й обърна гръб, я накара да се откаже. И все пак странно защо мисълта, че пак ще остане сама, й беше неприятна.

— Утре по кое време тръгваме?

— Призори.

— За колко време ще стигнем до Заландан?

— За пет дни.

— Ами…

— Лягай си, Тес!

Потиснатият гняв в гласа му я накара да потрепери и бързо да се отправи към шатрата.

— Добре, добре.

Щом влезе вътре, бавно отиде до ограденото със завеси легло. В края на краищата, нямаше от какво да бяга.

Дръпна тънката завеса и след миг потъна в меките възглавници, разположени върху широк, нисък диван. Много имаше да научи от тези варвари, помисли си тя, когато се зарови в копринените завивки. Във всеки случай диванът беше много по-удобен от леглото в хотела.

 

 

Разпилените къдрави коси на Тес напомняха тъмни пламъци върху бялата сатенена възглавница под главата и. Ризата се беше смъкнала и откриваше нежното рамо и меката кадифена кожа, която блестеше повече от сатена под нея. Докато Гален я гледаше, тя се размърда и леко се обърна, при което изпод памучните гънки на ризата се показа изящният й крак. Не някакво сладострастно, а стегнато и здраво бедро.

Каква прелест! Докато стоеше и я гледаше, Гален почувства болезнен копнеж в слабините. Нарочно я беше накарал да облече огромната дреха, за да не я види гола както предишната нощ, но тази полуголота се оказа още по-възбуждаща.

Каза си, че това вероятно е така, защото е отново в Седикхан. Не можеше да допусне, че девойка, в която детето все още преобладаваше над жената бе в състояние да му причини такова огромно физическо страдание. На родна земя винаги ставаше необуздан и ненаситен. Спомените за разврата и оргиите бяха прекалено живи в съзнанието му, за да ги пренебрегва, когато се завръщаше в пустинята, но страстта му никога не бе стигала до такава степен. Изпитваше непреодолимо желание да бъде с жена…

Той обаче можеше да се контролира. Трябваше да се контролира. Но защо? Нали тя беше жена като всички останали.

Не, не беше като другите. Беше много по-различна. Притежаваше чувство за достойнство. Беше сключила сделка и щеше да спазва условията. Само да протегнеше ръка и можеше да я има. Можеше да постави длан върху онези меки, еластични косъмчета, които обграждаха женската й зрялост и да я гали, както галеше Селик. После можеше да се пренесе на онова сладко, тайнствено място между краката, докато я накараше да пищи от удоволствие. Можеше да я изправи на колене и да извърши…

Да извърши?! Тази дума бързо охлади страстта му. Каза си, че само един варварин би могъл да извърши насилие над жена.

Съблече се набързо, духна свещта в медния фенер, който висеше на стълба в средата на шатрата, и легна до Тес, като се постара да не я докосва. Тежестта в слабините му ставаше болезнена. Лежеше с гръб към нея, а сърцето му биеше до полуда.

И все пак можеше да се владее. Не беше дивак, за да…

Усети, че възглавниците се размърдаха. Обгърна го женско ухание на лавандула и той се опита да диша, без да си поема дълбоко въздух, за да заглуши порива на своята плът.

И тогава усети пръстите й в косата си. Мускулите му се стегнаха.

— Тес! — прошепна той.

Тя промърмори нещо в полусън, а пръстите й докоснаха врата му.

— Какво правиш?

Полазиха го тръпки, когато върховете на пръстите й достигнаха раменете.

Тя издърпа панделката от косата му и я остави настрана.

— Изпълнявам задълженията си на съпруга…

После се отдръпна и равномерното й дишане му подсказа, че е заспала дълбоко.

„Задължението на съпруга!“ — Гален би се изсмял, ако не беше обхванат от дълбоко разочарование. Искаше му се да й покаже какво означава задължението на съпругата. Искаше му се да се движи между бедрата й и да потъне дълбоко в нея. Искаше му се да я заведе на езда в пустинята Coit de cheval^[2], да я притисне в себе си, като хване здраво с ръце малкото й задниче, и да усети всеки инч от тялото й. Искаше му се да… Гален направи усилие да се избави от тези мисли и отпусна свитите си юмруци.

„Варварските“ дни бяха останали далеч назад. Вече нямаше сляпо да следва нагона си като диво животно, а щеше да мисли, да се съобразява и да чака.

О, боже, как го боляха слабините!

 

 

— Посмей само да изкрещиш и ще ти прережа хубавата шия.

Гласът, стреснал Тес в съня, беше извънредно груб. Тя отвори очи, но успя да види само неясните очертания на някакво лице, надвесено над нея в тъмнината, и блясъка на нож, допрян до гърлото й.

Щеше да умре. Каква нелепост! Не искаше да умира точно сега, когато животът започваше да става толкова интересен.

— Къде е той?

„Явно говори за Гален“ — каза си тя с голямо облекчение. — Значи още не го е убил.

Ножът премина по нежната й кожа и тя усети врата й да се стича топла струйка кръв.

— Къде е?

— Ето ме! — чу се глас.

Тес забеляза една тъмна фигура да изниква зад мъжа и видя блясъка на стоманения нож, който опря гърлото на похитителя й. — Махни се от нея, Тамар!

Мъжът, който беше хванал Тес, се вкамени.

— Бих могъл да й прережа гърлото, преди да успееш да си поемеш дъх, Гален.

— Защо ще си правиш труда? Няма да останеш жив, за да се радваш на победата си.

Мъжът се замисли, после неочаквано повдигна глава и се захили шумно.

— О, Гален, ти винаги си имал много убедителен език — ножът бавно се отдръпна от гърлото на Тес. — Махни ножа и ще поговорим!

— Аз пък мисля, че в момента тъкмо той е по-убедителен от езика ми — сухо отговори Гален. — Хвърли твоя нож!

Мъжът небрежно го пусна на земята.

— Сега слез бавно от леглото!

— С най-голямо съжаление. Винаги съм се възхищавал от вкуса ти към кадините — каза мъжът и се отдръпна от Тес. — Защо не запалиш фенера, за да я разгледам по-хубаво.

— Ти го запали. Аз искам ръцете ми да са свободни.

— Недоверчиво копеле! — изруга мъжът, когото Гален нарече Тамар, и се отправи към проблясващия в тъмнината меден фенер, окачен на стълба в центъра на шатрата.

Миг след това се чу ударът на кремъците и във фенера лумна огън.

Едва сега Тес успя да види лицето на Тамар.

Той беше млад, на възрастта на Гален, с черна, късо подрязана брада, дълга черна коса и тъмни очи. Изглеждаше малко над средния ръст и красивите му черти се озариха от усмивка, когато се обърна към Гален.

— Е, Гален, когато чух, че с теб има жена, бях напълно сигурен, че вече ще си заспал като заклан.

Загърнат в бялата риза, която закриваше голотата му, Гален сви рамене, без да изпуска ножа, готов всеки момент да го използва, ако се наложеше.

— Докато режеше чергило на входа, ти вдигна такъв шум, Тамар, че би събудил и мъртвец.

Тамар се намръщи.

— Ти си оня, който стъпва като пантера, не аз — захили се отново той. — Помниш ли, когато се промъкна в харема на оня стар…

— Това е минало.

Тамар тъжно поклати глава.

— О, как ми липсват онези дни! Какви времена бяха!

— Защо си тук?

Тамар вдигна вежди изненадан.

— Как защо? Дойдох да видя своя стар приятел Гален Бен Рашид.

— Защо? — повтори Гален.

Тамар сви рамене.

— От любопитство.

— Уби ли някои от моите хора, докато се промъкваше в лагера, за да задоволиш любопитството си?

Тамар поклати глава.

— Никой не ми се изпречи на пътя.

— Чудя се дали не лъжеш.

— Теб да лъжа!

— И още как! Стига да ти изнася.

— Прав си, но в случая не беше необходимо. Никого не съм убивал — отправи поглед към Тес и я изгледа критично. — Моите съгледвачи ми казаха, че има червена коса. Кожата й е прекрасна, но тя не е твоят тип, Гален. Трябва да я опозная по-отблизо, за да разбера какво си намерил в нея.

Тес седна на леглото.

— Гален, мога ли да зная кой е този човек?

— Има чужд акцент — забеляза Тамар. — Да не си я хванал някъде в чужбина?

— Жената току-що пристига от Франция. Открих я в една кръчма в Динар.

Тес погледна Гален изумена.

— Трябваше да се досетя. Французите отдавна те привличат — усмихна се мъжът и се приближи към Тес. — Бива ли я?

— Бива я — Гален погледна Тес и замръзна на място. — Ти, кучи сине, ти си я порязал! — извика той, когато забеляза шията й. Прекоси шатрата, коленичи до Тес и я попита: — Добре ли си?

Тамар се навъси.

— Какво толкова! Една драскотина!

Гален не го погледна.

— Ти премина всякаква граница, Тамар — каза той и се обърна към нея, докосвайки нежно раната върху шията й. — Не се страхувай!

— Не се страхувам — отвърна Тес и погледна Тамар. — Как да се страхувам от един мъж, който се промъква като змия в тъмнината и напада спяща жена?

Тамар се изчерви, а устните му се сгърчиха в отвратителна усмивка.

— Да ти покажа ли как, курво с курво? — взря се за миг в предизвикателното й изражение и добави глухо: — Има нужда от превъзпитание. Можеш да оставиш това на мен, Гален.

— Кога съм ти давал нещо, което ми принадлежи?

Тамар го погледна изненадан.

— Тя е само една жена. И по-рано сме си разменяли жени.

— Отскоро съм с нея и още ми е интересна.

— Хайде да се спазарим, искаш ли? Дай ми я за две нощи и ще можеш свободно да кръстосваш из страната ми.

— Не е твоя страна.

— Моя е, щом аз казвам.

— Не е, щом аз казвам. Думите не означават нищо.

— Но кръвта означава всичко — каза Тамар. — А ти знаеш колко много обичам мириса на кръв.

— Да, зная.

— Но, не повече от теб. Ти побесняваш, когато те обхване бойна треска.

— Тогава трябва да внимаваш да не пробудиш тази треска — уморено каза Гален.

Тамар се вгледа в него. По лицето му бяха изписани най-различни чувства.

— Предизвикваш ли ме, приятелю?

— Предупреждавам те, Тамар!

Тамар погледна ножа си, който лежеше на килима.

Мускулите по бедрата на Гален се стегнаха и Тес усети, че той се готви да скочи.

Зъбите на Тамар се оголиха в зла усмивка.

— Не сега, Гален. След два дена съм планирал нападение над Ел Кабар — огледа шатрата. — А сега ме почерпи чаша вино и ще те оставя да си легнеш.

Гален посочи с поглед порязания врат на Тес и присви устни.

— Никакво вино под моя покрив, Тамар.

Тамар се намръщи, след това сви рамене.

— О, много добре. Тогава ми дай ножа.

— Ще го намериш забит в голямата палма до езерото веднага щом потеглим утре. Не бих рискувал да те оставя да прережеш гърлото на някои от моите хора, само за да компенсираш разочарованието си.

— Колко добре ме познаваш — ухили се Тамар, но след малко помръкна. — Но не познаваш себе си, стари приятелю. Ела с мен в моя лагер и ти обещавам, че ще останеш доволен.

— Довиждане, Тамар.

— До следващия път — отвърна Тамар и погледна към Тес. — Прекалено слабичка е, но аз обичам дребните. Те карат мъжа да се чувства като бик, който мушка по-малките животни — поклони се и на нея. — При следващата ни среща ще се радвам да науча твоята лейди на по-сдържан език.

С тези думи напусна шатрата. Тес издиша въздуха, който, незнайно защо, беше задържала в гърдите си.

— Това беше… твърде интересно.

— Интересно ли? Забелязал съм, че имаш особено предпочитание към тази дума — изненадата върху лицето на Гален се смени с израз на уважение. — Но иначе си права, Тамар може да се нарече и интересен човек.

— А как по друг начин може да се нарече?

— Убиец, насилник, бандит. В Седикхан няма по-зъл шейх от него.

— Говореше така, сякаш те познава добре.

— Заедно израснахме в Заландан За известно време бащиното му племе и Ел Заланд бяха сключили мирен договор. Когато Тамар дойде на власт, договорът беше нарушен и той се върна на север — Гален стана, отиде до стълба в центъра на шатрата и угаси фенера. — Можеш да заспиваш. Той няма да се върне.

— Не успях да разбера защо дойде?

Гален свали ризата си и се върна на дивана.

— Никой не знае защо Тамар прави едно или друго нещо. Ръководи се единствено от своите прищявки — каза той, легна на дивана и протегна дългите си крайници. — Тамар е един разюздан бандит и абсолютен дивак.

— Но някога сте били приятели.

— Някога, да.

Той замълча, но Тес все още усещаше напрежението, което се излъчваше от него.

— Защо го излъга за мен?

— Реших, че така е по-добре. Тамар не иска Седикхан да се обедини. Харесва му животът такъв, какъвто е сега. Желанието му да те притежава щеше да се засили, ако научеше, че ти си част от моя план.

Тес изведнъж си спомни думата, с която я бе назовал Тамар.

— Какво е кадина?

— Жена за удоволствия.

— Не можеше ли да му кажеш, че съм твоя съпруга, и пак да запазиш личността ми в тайна.

— Можех, но това щеше да го направи подозрителен. Той знае, че нямах никакво желание да се женя.

При тези думи Тес почувства, че я прониза неочаквана болка.

— Да, разбирам те — прошепна тя. Лежеше неподвижно и размишляваше върху току-що случилите се събития. След малко отново се обади. — Ти каза, че никой не знае защо Тамар върши някои не ща, но аз мисля, че ти знаеш.

— Да. Винаги съм бил в състояние да предвидя всяка негова стъпка.

— Как?

Той направи дълга пауза и Тес си помисли, че няма да отговори.

— Защото той е моят огледален образ.

— Какво?!

— Той е това, което бях аз и което отново мога да стана.

Изумена, тя почти извика:

— Но ти каза, че той е злобен бандит!

— Да.

— Разбойник и насилник?!

— Да.

Тес отново усети прилива на чувствата, които се излъчваха от стегнатото му тяло. Усети необузданата страст, контролирана с усилие, но не откри и следа от онази злоба, която се бе проявила в Тамар.

— Ти грешиш. Никога не би могъл да бъдеш като Тамар.

— Не греша — едва чуто промълви Гален, — но това няма да се случи. Стига само да проявявам воля, да се боря срещу него и да бдя…