Включено в книгата
Оригинално заглавие
As You like It, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 9 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-9559-36-Х


ТРЕТА СЦЕНА

Пред дома на Оливер.

Влизат от различни страни Орландо и Адам.

 

ОРЛАНДО

        Хей, кой е там?

 

АДАМ

                        О, господарю мой!

        О, млади господарю! О, мой сладки,

        мой скъпи господарю! О, млад образ

        на стария ми господин Роланд!

        Защо сте тука? И защо сте цял

        излят от доблест? И защо навред

        обичат ви? Защо сте благороден,

        красив, безстрашен, умен! И безумен!

        Ах, кой ви науми да победите

        любимеца на сприхавия княз!

        Уви, вестта по-бърза бе от вас!

        Не знаете ли, млади господарю,

        че има хора, дето си пострадват

        от собствените качества? И вие

        от тях сте точно: всяка добродетел,

        която имате, е ваш предател!

        О, що за свят, във който честността

        наврежда на носителя си!

 

ОРЛАНДО

                                Чакай!

        Какво е станало?

 

АДАМ

                        Не, бедни момко!

        Недейте влиза тука! В тази къща

        живее най-коварния ви враг!

        Да, брат ви!… Хубав брат!… Все пак е син на…

        Какъв ти син! Езикът ми не иска

        да го нарича син на този, който

        би бил нещастен, че му е баща,

        да знаеше… Таз нощ, когато спите,

        той стаята ви иска да подпали

        и ако туй не му се удаде,

        той друго ще опита! Аз дочух

        кроежите му! Ах, внимавай, синко:

        това е тука кланица, не дом —

        пази се, стой далеч, не влизай в него!

 

ОРЛАНДО

        Но де ме пращаш да вървя, Адаме?

 

АДАМ

        Където щете, но далеч оттук!

 

ОРЛАНДО

        Нима би искал да си прося хляба

        с протегната ръка или пък с нож

        разбойнишки поминък да изкарвам?

        Освен това не виждам какво друго

        могъл бих аз да правя, а това

        не мога да го правя и по-скоро

        ще се предам пред злобата на този

        мой брат-кръвник, забравил братска кръв!

 

АДАМ

        Не, не! Аз имам петстотин корони.

        При татко ви ги скътах, да ми бъдат

        хранителки, когато дълга служба

        отслаби тези мишци и ме прати

        във ъгъла, разбит от старостта.

        Вземете ги! Тоз, горе, който храни

        врабчетата и грачещите врани[11],

        не ще ме изостави! Дръжте всичко!

        И позволете да съм ваш слуга!

        Макар и стар, аз още държелив съм,

        защото в млади дни не съм наливал

        в кръвта си подлудяващи напитки

        и със лице без свян не съм подкачал

        тез, дето носят болести и немощ,

        така че днес съм същи млад декември —

        студен, но крепък. Нека дойда с вас!

        Ще ви помагам като пъргав момък

        във всяко дело и при всяка нужда!

 

ОРЛАНДО

        Добри ми старче, как прозира в теб

        онази преданост от старо време,

        когато се е служело за дълг,

        а не за злато! Чудноват си ти

        сега, когато всеки се поти

        единствено със цел да се издигне

        и туй щом стигне, току-виж, намигне:

        „Довиждане!“ Не, ти не си човек

        за нравите на днешния ни век

        и с тез пари недей дръвче тори,

        което няма да те надари

        с едничък цвят!… Но тръгвай! Да вървим!

        Аз вярвам, че преди да изхабим

        парите ти, спестени с труд и пот,

        ще си намерим средства за живот!

 

АДАМ

        Вървете, господарю! Редом с вас

        ще бъда аз до сетния си час.

        В тоз дом живях години дълъг ред:

        от осемнайсет до осемдесет.

        На осемнайсет лесно тръгваш в път;

        осемдесет когато са — тежат.

        Но ще умра аз леко, като зная,

        че своя дълг платил съм ви до края!

 

Излизат.

Бележки

[11] „…Тоз горе… врани…“ (библ.) — перифраза на евангелския текст, според който бог хранел враните и не забравял врабците.