Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
As You like It, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-9559-36-Х

История

  1. — Добавяне

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

Овощна градина при дома на Оливер.

Влизат Орландо и Адам.

 

ОРЛАНДО

        Доколкото си спомням, Адаме, точно така беше: той ми завеща само хиляда корони[1], но, както сам знаеш, даде на брат ми бащинската си благословия при условие, че той ще се погрижи за моето образование. И оттук започнаха нещастията ми. Оливер издържа брат ми Жак да се учи в града — и всички разправят, че той имал там блестящи успехи, — а мене възпитава по селски тук, вкъщи, или по-точно, държи ме вкъщи, без да ме възпитава. Защото, да отглеждаш един благородник от коляно, както се отглежда вол в обора — това възпитание ли е? И конете му са по-добре от мене, защото той не само ги храни отлично, но и наема скъпо платени ездачи да ги обучават. А аз, родният му брат, придавам само на ръст — нещо, с което могат да се похвалят и животните по бунищата му. И не му стига че така щедро ми отпуска едно голямо нищо, но сякаш иска да ми отнеме и онова малко нещо, което природата ми е дала. Кара ме да се храня при ратаите му, отказва ми място на свой брат и с лошо възпитание подкопава доброто ми рождение. Ето това ми тежи, Адаме. И духът на баща ми, който — чувствам — е жив в мене, започва да се бунтува срещу такава неправда. Не искам вече да я търпя, макар че не знам още как да я премахна!

 

Влиза Оливер.

 

АДАМ

        Внимавайте, моят господар, брат ви, иде!

 

ОРЛАНДО

        Стой настрани и гледай само как ще ме ругае!

 

ОЛИВЕР

        Ей, господинчо, какво правиш тук?

 

ОРЛАНДО

        Нищо. Кой ме е научил на нещо, та да го правя?

 

ОЛИВЕР

        Какво разваляш тогава?

 

ОРЛАНДО

        Помагам на вас, господине, да разваляте с безделие нещо, което бог е направил — мен, бедния и недостоен ваш брат!

 

ОЛИВЕР

        Слушай, ей! Дръж си езика и си намери нещо да работиш!

 

ОРЛАНДО

        Какво например? Да гледам свинете ви и да ям трици с тях? Да не съм пропилял своята част от наследство като блудния син[2], та да трябва да стигна дотам?

 

ОЛИВЕР

        Какво? Знаеш ли къде се намираш?

 

ОРЛАНДО

        Знам много добре: във вашата градина.

 

ОЛИВЕР

        А с кого говориш, знаеш ли?

 

ОРЛАНДО

        По-добре, отколкото знае мене този, с когото говоря. Знам, че вие сте мой по-голям брат и по благородството на кръвта ми вие също би трябвало да ме знаете за свой брат. Първородството ви поставя над мене, но то не може да ми отнеме кръвта, дори и да би имало двайсет братя помежду ни: аз нося толкоз от баща си, колкото и вие, макар че — признавам — на вас, понеже сте се родили преди мен, се полага по-голяма част от уважението на баща ни.

 

ОЛИВЕР

        Какво дрънкаш, хлапе?

 

Замахва да го удари.

 

ОРЛАНДО

        По-полека, братко! В тези работи съм по-стар от тебе!

 

Хваща го.

 

ОЛИВЕР

        Посягаш на мене, простако?

 

ОРЛАНДО

        Аз не съм простак! Аз съм най-младият син на благородния Роланд дьо Боа! Той е мой баща и трижди простак е този, който казва, че такъв баща може да е създал простаци! Ако не бях твой брат, нямаше да сваля тази ръка от гърлото ти, преди да съм изтръгнал с другата езика ти за тези думи, с които сам се хулиш!

 

АДАМ (излиза напред)

        Драги господари, успокойте се! Сдобрете се заради бащината ви памет!

 

ОЛИВЕР

        Пусни ме, ти казвам!

 

ОРЛАНДО

        Ще го направя, когато аз поискам! Първо ще ме изслушаш! Нашият баща нареди в завещанието си да ми дадеш добро образование. Вместо това ти ме възпитаваш като селянин, укривайки от мене всичко, което би прилягало на дворянина. Но бащиният ми дух напира в мене и аз няма да мога да го сдържам дълго. Затова намери ми занятие за благородник или ми дай нищожния дял, който ми се пада по завещание. С него ще се опитам да купя щастието си.

 

ОЛИВЕР

        И какво ще направиш? Ще тръгнеш по просия, след като го изхарчиш! Влизай си! Ще си получиш нещо от наследството! А сега махай се и престани да ми досаждаш!

 

ОРЛАНДО

        Ще престана, когато получа своето!

 

ОЛИВЕР

        Махай се и ти с него, дърто куче!

 

АДАМ

        „Дърто куче!“ Това ли дочаках за награда? И право си е — останах без зъби на ваша служба. Покойният господар, бог да го прости, не би изрекъл такава дума!

 

Излиза след Орландо.

 

ОЛИВЕР

        Значи така било! Надигаш глава срещу мене! Но аз ще те излекувам от нахалството ти и на това отгоре няма да ти дам хилядата корони!… Хей, Денис!

 

Влиза Денис.

 

ДЕНИС

        Викахте ли ме, господарю?

 

ОЛИВЕР

        Не ме ли е дирил Шарл, борецът на княза?

 

ДЕНИС

        Той е пред вратата, господарю, и настоява да бъде допуснат при вас.

 

ОЛИВЕР

        Нека влезе!

 

Денис излиза.

 

        Това ще бъде чудесен начин. И борбата е тъкмо утре!

 

Влиза Шарл.

 

ШАРЛ

        Добро утро, господине!

 

ОЛИВЕР

        Добро утро, Шарл! Какви новости от новия двор?

 

ШАРЛ

        Само вехти новости, господине: старият княз бе свален и изгонен от по-младия си брат и трима-четирима благородници, привързани към него, го придружиха в доброволно изгнание. Новият княз охотно им разреши да се отправят в път, защото тъй земите и доходите им ще се влеят в хазната му.

 

ОЛИВЕР

        А Розалинда, дъщерята на стария княз, и тя ли е изгонена с баща си?

 

ШАРЛ

        О, не! Защото братовчедка й, дъщерята на новия княз, я обича тъй силно — нали са отрасли заедно от люлка, — че или би я последвала в изгнанието й, или би умряла. Розалинда живее в двореца и чичо й я обича не по-малко, отколкото дъщеря си, а двете девойки не могат една без друга.

 

ОЛИВЕР

        А къде ще живее бившият княз?

 

ШАРЛ

        Говори се, че бил се заселил с дружина веселяци в Арденската гора[3]. И си живеели там като оня англичанин Робин Худ. Млади благородници се стичали към тях всеки ден, за да прекарват времето си волно и безгрижно като в златния век на древните.

 

ОЛИВЕР

        Щял си да се бориш утре пред новия княз, а?

 

ШАРЛ

        И още как, господине! Тъкмо по този повод ида при вас. Дадоха ми да разбера, че брат ви Орландо се готвел, преоблечен, да опита силите си срещу мене. Но аз ще се боря утре за своето име и ако някой от противниците ми се отърве без счупена кост, ще значи, че много му е провървяло. Вашият брат е още млад и никак не ми се ще да загубя разположението ви, като го тръшна оземи, а пък ако рече да ме предизвика, ще трябва да го направя, за да опазя честта си. Затова от привързаност към вас дойдох да ви предупредя, та вие или да го отклоните от намерението му, или поне да понесете позора, който го чака, като нещо, което той сам си е търсил, и то съвсем против волята ми.

 

ОЛИВЕР

        Благодаря ти за предаността, Шарл. Ще знам да я възнаградя най-щедро. И аз дочух за това намерение на брат ми и се помъчих всякак да го разубедя, но той е упорит. Вярвай, Шарл, това е най-твърдоглавият младеж в цяла Франция! Препълнен с честолюбие, той намира у всекиго нещо, за което да му завиди, и крои подли планове дори срещу мене, родния си брат! Затова постъпвай утре, както намериш за добре. Все ми е едно дали ще му счупиш пръста или врата; но сам добре си отваряй очите, защото, ако бъде посрамен по твоя вина или дори ако само не успее да се прослави за твоя сметка, той след това ще направи всичко, за да те отрови или да те примами в коварна примка, и няма да те остави, докато тъй или иначе не те види мъртъв. Вярвай ми, със сълзи на очи ти го казвам: не съм срещал досега друго същество, което още тъй младо да е вече тъй подло. При това ти говоря все пак като негов брат — ако можех безпристрастно да разкрия същността му пред тебе, аз бих се червил и ридал, а ти би ругал и бледнял!

 

ШАРЛ

        Добре че дойдох при вас! Нека само утре излезе насреща ми! Аз ще му дам да разбере: ако след това още може да се движи без патерици, да не съм стъпил вече на арена! Сбогом, господине!

 

ОЛИВЕР

        Сбогом, драги мй Шарл!

 

Шарл излиза.

 

        Сега ще ида да разпаля това петле. Дано скоро видя края му: душата ми — сам не зная защо — го мрази повече от всичко на света! А пък има вродена изящност. Учен е, без да е учил. Великодушен е и очарователен за хора от най-различни среди. И така е влязъл под кожата на всички, че всички ме презират, особено в моя дом, където добре го познават. Но това няма да трае дълго! Борецът ще оправи работата. Остава ми само да насъскам хлапака — нещо, което отивам да сторя незабавно.

 

Излиза.

Бележки

[1] Корона — стара английска монета, равна на четвърт фут.

[2] „…като блудния син…“ (библ.) — намек за известната притча от Новия завет.

[3] „…Арденската гора…“ — пространна гориста област в Североизточна Франция. Но може би Шекспир е мислил и за Арденската гора в родното му графство Уорик.