Включено в книгата
Оригинално заглавие
As You like It, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 9 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-9559-36-Х


ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

В гората.

Влизат Розалинда, Целия и Жак.

 

ЖАК

        Бих искал да се запознаем по-отблизо, красиви момко.

 

РОЗАЛИНДА

        Защо тогава казват, че сте били затворен и меланхоличен?

 

ЖАК

        Защото съм такъв: предпочитам тъгата пред смеха.

 

РОЗАЛИНДА

        И с едното, и с другото не бива да се прекалява. Тези, които изпадат в която и да е от двете крайности, заслужават обществено порицание по-вече дори от пияниците.

 

ЖАК

        А според мен да бъдеш тъжен и да мълчиш е хубаво!

 

РОЗАЛИНДА

        Тогава е хубаво да бъдеш и дървен стълб!

 

ЖАК

        Моята меланхолия не е нито завистливата меланхолия на учения, нито капризната — на музиканта, нито честолюбивата — на воина, нито притворната — на правника, нито глезената — на дамата, нито смесената от всичко това меланхолия на влюбения. Тя си е моя, лична, собствена меланхолия, съставена от много елементи, извлечена от много предмети; плод на наблюденията ми от безброй пътешествия, честият размисъл над които именно ме обгръща в тази ми чудновата тъга.

 

РОЗАЛИНДА

        Значи сте пътешественик! Тогава имате пълно право да бъдете тъжен: навярно, за да видите чуждите земи, сте продали своите; а да си видял много и да нямаш нищо, е, както се казва, „очи пълни — ръце празни“.

 

ЖАК

        Да, аз съм платил за своя опит.

 

Влиза Орландо.

 

РОЗАЛИНДА

        Който ви изпълва с тъга! Бих предпочел един беден шут, който да ме весели, пред един богат опит, който ще ме натъжава. И за който, при това, ще трябва да обиколя земята!

 

ОРЛАНДО

        Сърдечен поздрав, скъпа Розалинда!

 

ЖАК

        А, много ви здраве, ако ще говорите в стихове!

 

Излиза.

 

РОЗАЛИНДА

        Щастливо плаване, месьо пътешественико! Постарайте се да научите две-три чужди думи; и облечете нещо чуждестранно; освен това свикнете да черните всичко добро в отечеството си, да презирате родното си място и даже да роптаете срещу бога, че ви е създал с чертите, които имате — инак, да знаете, няма да ви повярвам, че сте стъпвали в гондола!…[36] Какво има, Орландо? Къде се губихте толкова време? И това ми било влюбен! Ако още веднъж ми изиграете такава шега, вече не ми се мяркайте пред очите!

 

ОРЛАНДО

        Но, прекрасна Розалинда, закъснял съм най-много час!

 

РОЗАЛИНДА

        Час закъснение на любовна среща! Когато някой наруши любовната си уговорка само с една частица от хилядната част от минутата, това значи, че Купидон[37] най-много го е потупал по рамото, но в никой случай не го е прострелял в сърцето!

 

ОРЛАНДО

        Прости ми, скъпа Розалинда!

 

РОЗАЛИНДА

        Ако и в бъдеще сте тъй муден, не се появявайте пред погледа ми! По-добре да ме ухажва охлюв!

 

ОРЛАНДО

        Охлюв?

 

РОЗАЛИНДА

        Да, охлюв! Защото той, макар да закъснява също тъй на срещите си, поне мъкне цяла къща на гърба си — нещо повече от онова, което вие бихте могли да оставите на бъдещата си вдовица. Освен това той си носи сам и съдбата.

 

ОРЛАНДО

        Каква съдба?

 

РОЗАЛИНДА

        Рогата! Тези, за които такива като вас обичат да обвиняват жените си. А охлювът си е поначало съоръжен с тях, тъй че спасява съпругата си от скандала.

 

ОРЛАНДО

        Добра жена рога не слага, а моята Розалинда е добродетелна!

 

РОЗАЛИНДА

        Аз съм вашата Розалинда!

 

ЦЕЛИЯ

        Той те нарича така, защото това му прави удоволствие, но всъщност си има друга Розалинда, по-хубава от тебе.

 

РОЗАЛИНДА

        Хайде, ухажвайте ме, увъртайте се около мене — сега съм в празнично настроение и склонна на отстъпки. Какво бихте ми казали, ако бях вашата истинска-истинска Розалинда?

 

ОРЛАНДО

        Бих ви целунал, преди да кажа каквото и да е!

 

РОЗАЛИНДА

        А по-добре би било първо да говорите и само когато закъсате поради липса на тема, да прибегнете към някоя целувка. Ораторите, щом изтърват нишката си, кашлят; а влюбените, като не намират за какво да се хванат — не дай си боже! — викат целувката на помощ.

 

ОРЛАНДО

        А ако тя бъде отказана?

 

РОЗАЛИНДА

        Тогава имат за какво да настояват и ето нова тема за разговор. Хващат се за нея и готово!

 

ОРЛАНДО

        А кой влюбен може да стои до любимата си и да не намери за какво да се хване?

 

РОЗАЛИНДА

        Вие например. Нали аз съм вашата любима?…

 

ОРЛАНДО

        Тук имате право. Но ако бяхте истинската, доста нещо бих си намерил.

 

РОЗАЛИНДА

        И бихте се намерили там, където ви е мястото, доколкото я познавам… А пък трябва да я познавам, щом съм Розалинда!

 

ОРЛАНДО

        Приемам, че сте, защото много ми се иска да разговарям за нея.

 

РОЗАЛИНДА

        Тогава от нейно име ви заявявам, че не ви желая!

 

ОРЛАНДО

        А пък аз от свое име ви казвам, че тогава ще умра!

 

РОЗАЛИНДА

        Упълномощете друг да умре от ваше име! Този нещастен свят е на около шест хиляди години и през цялото това време нито един мъж не е умрял от любов. Троил[38] например дочакал гръцка сопа да му пукне черепа, макар да бил направил всичко възможно, за да умре от въздишки преди това; а той е образец за голяма любов. Леандър[39], дори и Херо да би станала монахиня, пак е щял да откара още доста весели години, ако една лятна нощ не се била случила прекалено гореща; горкият момък, решил да се изкъпе в Хелеспонта, схванал му се кракът и се удавил. А смахнатите летописци от онова време решили, че всичко било заради Херо от Сестос. Опашати лъжи! Мъжете са умирали от време на време и червеи са ги яли, но това не е ставало никога от много любов.

 

ОРЛАНДО

        Не бих искал истинската Розалинда да мисли така. Уверявам ви, че едно нейно смръщване на вежди може да ме убие!

 

РОЗАЛИНДА

        Кълна ви се в тази ръка, че тя не може да убие и муха! Но да продължим: аз сега съм Розалинда, но в по-благосклонно настроение: Орландо, поискайте ми каквото желаете и няма да ви го откажа!

 

ОРЛАНДО

        Тогава обичай ме, Розалинда!

 

РОЗАЛИНДА

        На драго сърце! Ще ви обичам в петък и в събота и изтрий го с гъбата!

 

ОРЛАНДО

        Не, наистина! Ще ме вземеш ли?

 

РОЗАЛИНДА

        Разбира се! И още двайсетина като вас!

 

ОРЛАНДО

        Ей, какво говориш?

 

РОЗАЛИНДА

        Защо? Не сте ли добър за мъж?

 

ОРЛАНДО

        Мисля, че съм.

 

РОЗАЛИНДА

        Е, щом нещо е добро, защо да не си поискам повечко от него?… Ела, сестро, ти ще бъдеш свещеникът и ще ни венчаеш… Дайте ми ръката си, Орландо!… Какво има, сестро?

 

ОРЛАНДО

        Моля ви, отче, венчайте ни!

 

ЦЕЛИЯ

        Не помня думите.

 

РОЗАЛИНДА

        Първо ще попиташ: „Искаш ли, Орландо…“

 

ЦЕЛИЯ

        А, зная, зная! „Искаш ли, Орландо, да вземеш за жена Розалинда?“

 

ОРЛАНДО

        Искам!

 

РОЗАЛИНДА

        Да, но кога?

 

ОРЛАНДО

        Сега! Веднага, щом ни венчае!

 

РОЗАЛИНДА

        Тогава трябва да кажете: „Вземам те за жена, Розалинда!“

 

ОРЛАНДО

        Вземам те за жена, Розалинда!

 

РОЗАЛИНДА

        Би трябвало да ви поискам разрешително за встъпване в брак, но от мен да мине! Вземам те за мъж, Орландо!… Ах, невестата изпревари свещеника! Но няма как, на нас, жените, мисълта ни винаги лети напред.

 

ОРЛАНДО

        Всички мисли правят тъй — нали са крилати!

 

РОЗАЛИНДА

        А сега ми кажете колко време ще искате да я имате, след като сте я притежавали веднъж?

 

ОРЛАНДО

        Цяла вечност и един ден!

 

РОЗАЛИНДА

        Да бяхте казали само „един ден“ и оставили вечността на мира! Не, не, Орландо! Мъжете, когато ухажват, са като април, а след сватбата се превръщат в декември; но и девойките са май, когато са девойки, а станат ли съпруги, небето им се променя. Аз ще ви ревнувам по-силно, отколкото качулатият гълъб ревнува женската си; ще крещя като папагал пред дъжд, ще любопитствам като маймуна; ще лея сълзи като статуя от водоскок тъкмо когато сте във весело настроение, и ще се смея като хиена, когато ви се спи!

 

ОРЛАНДО

        Моята Розалинда няма да бъде такава!

 

РОЗАЛИНДА

        Кълна се в себе си, че тя ще бъде точно като мене.

 

ОРЛАНДО

        Но тя е толкова умна!

 

РОЗАЛИНДА

        Инак как ще измисли всичко това! Жените колкото са по-умни, толкова са по-опаки. Затвори един женски ум в стая, той ще изскочи през прозореца; залости прозореца, ще се провре през ключалката; запуши ключалката, ще излети с дима през комина!

 

ОРЛАНДО

        Може би за такива жени е думата: „Умен ум, по кой друм?“

 

РОЗАЛИНДА

        Да, но запазете си този укор за деня, в който умът на жена ви поеме по друма, който води към леглото на съседа!

 

ОРЛАНДО

        И как умът и ще съумее да се оправдае тогава?

 

РОЗАЛИНДА

        Бъдете спокоен, жената никога не губи ума и дума. Ще каже, че е тръгнала за там да дири вас. Такава умница няма да я намериш без отговор освен ако я завариш без език. Жена, която не знае да изкара мъжа си виновен за всички свои грехове, не бива да бъде оставяна да кърми детето си, защото ще го отгледа малоумно!

 

ОРЛАНДО

        Прощавай, Розалинда, но трябва да те напусна за два часа.

 

РОЗАЛИНДА

        О, любими мой! Не мога да преживея два часа без теб!

 

ОРЛАНДО

        Но трябва да присъствам при обяда на княза! В два часа ще бъда отново тук!

 

РОЗАЛИНДА

        Да, да, вървете си, вървете си! Знаех си, че ще излезете такъв! Приятелите ме предупреждаваха, пък и сама го предчувствах, но този ваш език-прелъстител ме подмами!… Нищо: още една изоставена душа!… Ела, смърт!… В два ли казахте?

 

ОРЛАНДО

        Да, мила Розалинда, разбери, няма как…

 

РОЗАЛИНДА

        Няма как, но да знаете: кълна се в истината и в честта си, и в светата правда, и във всички клетви, които са прилични и безопасни, че ако нарушите своето обещание с една йота или се явите със закъснение от една минута, ще бъдете най-недостойният за своята Розалинда от безбройните пълчища на любовните неверници! Затова пазете се от гнева ми и дръжте на думата си!

 

ОРЛАНДО

        Ще държа на нея тъй свято, както ако беше истинската Розалинда! Довиждане!

 

РОЗАЛИНДА

        Ще ви видим! Времето, този стар съдия, ще се произнесе по делото ви. Довиждане!

 

Орландо излиза.

 

ЦЕЛИЯ

        Ти направо очерни нашия пол с любовното си бъбрене! Заслужаваш да ти вдигнат до главата „плаща и гаща“, та светът да види, че си птица, която сама си цапа гнездото!

 

РОЗАЛИНДА

        О, сестрице, сестричке, мило ми сестриченце, да знаеш колко дълбоко съм потънала в любовта! Но такава дълбочина не може да се измери, дъното на чувствата ми е още недостигнато, като това на Португалския залив!

 

ЦЕЛИЯ

        Искаш да кажеш, че душата ти си няма дъно, тъй че колкото чувства да наливаш в нея, толкова изтичат навън?

 

РОЗАЛИНДА

        Не, нека съди за дълбочината на любовта ми онова незаконно синче на Венера[40], заченато от прищявката, износено от скуката и родено от лудостта; този малък негодник, който заблуждава нашите очи, защото сам е сляп като къртица! Казвам ти, Алиена, не мога да живея, без да го виждам! Отивам да си намеря едно сенчесто кътче, за да въздишам там, докато се върне.

 

ЦЕЛИЯ

        А пък аз през това време ще си дремна.

 

Излизат.

Бележки

[36] „…че сте стъпвали в гондола…“ — т.е. „че сте били в чужбина“.

[37] Купидон (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

[38] Троил — герой на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас.

[39] Леандър — Херо и Леандър са герои на известен любовен разказ: Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг, със своята любима, жрицата на Афродита, Херо. Една нощ вятърът угасил огъня, с който Херо го насочвала към себе си, и Леандър загинал във вълните. Херо, отчаяна, се хвърлила в морето.

[40] „…синче на Венера…“ (митол.) — става дума за Купидон.