Това ще ти кажа: че с преливащо от чувства сърце и помътен от страст мозък той си е взел лъка и стрелите и е отишъл да му откара един сън! Я виж кой иде!

Влиза Силвий.

СИЛВИЙ

Красиви момко, нося ви писмо

от скъпата ми Фебе. Аз не зная

какво съдържа то, но предполагам

по туй, как беше зла като оса

във израз и движение, когато

го пишеше, че сигурно е гневно;

но моля ви, не хвърляйте вината

върху невинния му приносител!

Розалинда чете писмото.

РОЗАЛИНДА

Пред туй писмо самата търпеливост

би кипнала!… Изтраеш ли на него,

изтрайваш всичко. Тя ми заявява,

че бил съм грозен, невежлив, надмен

и че не би се влюбила във мен,

дори и да се срещали мъжете

по-рядко и от феникса^[41]. Ей богу,

защо така ми пише, не разбирам?

Кой гони я? Не нейната любов

е заекът, за който съм на лов!

Ти май, овчарю, сам си го написал?

СИЛВИЙ

Не, тя го писа! Казвам ви, не зная

какво съдържа.

РОЗАЛИНДА

Не лъжи, глупако,

от любовта доведен до безумство —

това не е от нейната ръка!…

Макар че тя в ръцете беше малко…

нали й ги видях: със цвят на тухла,

в слугински слинове; помислих първом,

че носи похабени ръкавици,

а то били самите те… Но май че

се отклоних. Повтарям ти го, драги,

че туй писмо не може да е нейно —

то има мъжки дух и мъжки почерк!

СИЛВИЙ

Не, нейно е!

РОЗАЛИНДА

Измисляш! То е толкоз

нахално, невъзпитано и грубо,

предизвикателно, като че турчин

ругае християнин! Не, не вярвам,

че е възможно нежен женски мозък

да породи такъв огромен куп

от етиопски грубости^[42] със смисъл

по-черен от вида им! Да чета ли?

СИЛВИЙ

Ако желаете, макар да знам,

че тя към мен, уви, не знай пощада!

РОЗАЛИНДА

Но пък площада ще узнае в нея

възпитаничка своя. Чуйте само

как тази грубиянка ме нарежда:

Чете

„Може би небесен бог

скрит е зад лика ти строг…“

Може ли жена да ругае така?

СИЛВИЙ

Че тук няма никакво ругаене!

РОЗАЛИНДА (чете)

„…та така плени ме ти

със навъсени черти?“

И това не е ругаене, нали?

„Чар на мъж обикновен

не е действал върху мен…“

Значи, аз съм звяр някакъв!

„…а щом ти със гняв суров

тъй раздуха в мен любов,

как ли би ме изгорил,

ако беше с мене мил?

Как ли завладял ме би,

ако действаше с молби,

щом във твой съм плен сега,

след като ме тъй руга?

Приносящият не знай

този мой и ад, и рай,

тъй че отговора ти

хубаво запечати:

ако носи нежно «да»,

ще ме имаш навсегда;

ако «не» отсъдиш твърд,

Фебе я очаква смърт!“

СИЛВИЙ

И вие наричате това ругаене?

ЦЕЛИЯ

О, бедни овчарю!

РОЗАЛИНДА

И ти го съжаляваш? Не, той не заслужава състрадание!… Защо ти трябва да обичаш такава жена! Превърнала те е в музикален инструмент, за да свири на тебе фалшиви мелодии! Това не се търпи! Добре, върви си при нея — виждам, че съвсем ти е стъпила на шията! Върви, кажи й, че ако ме обича, аз й заповядвам да обича тебе; ако откаже, да знае, че няма никога да я взема, освен ако ти ме помолиш за това. Хайде, ако си истински влюбен, бягай оттук и ни дума, че някой иде!

Силвий излиза.

Влиза Оливер.

ОЛИВЕР

Здравейте, млади хора! Може би

вий знаете да има нейде близо

колиба на овчари, обградена

с маслинови дръвчета?

ЦЕЛИЯ

Ей я там,

в съседната котловинка; вземете

отдясно на редицата върби

край бъблещия ручей и веднага

ще я намерите! Но тя сега е

заключена. Във нея няма никой.

ОЛИВЕР

Ако очите могат да се водят,

от туй, което чули са ушите,

по всяка вероятност вий сте тези,

които диря. Облекло, години

съвпадат с описанието. Тъй е!

„Младежът — рус и с малко женствен вид,

подобен на по-възрастна сестра;

девойката — по-дребна и по-смугла

от брата си…“ Не е ли ваш, простете,

домът, за който току-що ви питах?

ЦЕЛИЯ

Щом питате, не ще е самохвалство,

ако ви кажем, че е наш.

ОЛИВЕР

Орландо

ви поздравява и изпраща тази

окървавена кърпа на младежа,

когото бил наричал Розалинда.

Това сте вий навярно?

РОЗАЛИНДА

Ах, какво ли

ще значи туй?

ОЛИВЕР

Ще значи срам за мен,

когато ви разкажа точно кой съм

и где, защо и как таз кърпа беше

пропита с кръв.

ЦЕЛИЯ

Разказвайте все пак!

ОЛИВЕР

На тръгване Орландо обеща ви,

нали така, след час да се завърне?

Добре, но през гората, като гризел

горчивите и сладки плодове

на нежното си чувство, изведнъж

пред него се разкрила страшна гледка:

под мощен дъб със клони в мъх покрити

и връх оплешивял от старостта

един нещастник дрипав и брадясал

спял сън дълбок, а около врата му,

блестейки с люспи златни и смарагдни,

змия ужасна се била увила

и люшкала триъгълна главичка

към устните на спящия. Когато

усетила Орландо, тя веднага

безшумно пъстри гривни размотала

и плъзнала се в гъвки криволици

към храсталака; ала скрита в него,

лъвица гладна, с бозки пресушени,

снижила мощна челюст до земята,

очаквала заспалия да мръдне,

защото тези царствени животни

не се нахвърлят върху туй, което

изглежда мъртво. Щом видял това,

Орландо меч извадил и… познал

в човека най-големия си брат!

ЦЕЛИЯ

О, той за него казваше, че бил

чудовище направо!

ОЛИВЕР

И със право!

Аз знам това от всички най-добре.

РОЗАЛИНДА

А после? Разкажете за Орландо!

Какво направил? Там ли го оставил,

храна на изгладнялата лъвица?

ОЛИВЕР

Той два пъти понечил да го стори,

но над мъстта надвила добрината,

връх взела над гнева кръвта на брата

и той срещу лъвицата се хвърлил

и я убил. Шумът им ме събуди.

ЦЕЛИЯ

Как? Вий сте брат му?

РОЗАЛИНДА

Той спасил е вас?

ЦЕЛИЯ

Не бяхте ли вий този, който подло

замисля непрекъснато смъртта му?

ОЛИВЕР

Да, бях, ала не съм. Аз друг съм вече.

И казвайки какъв съм бил преди,

не се червя и даже чувствам радост,

защото знам сега какъв съм станал!

РОЗАЛИНДА

А тази кърпа в кръв?

ОЛИВЕР

До нея също

Ще стигнем скоро. Щом във сладки сълзи

взаимно от началото до края

обляхме своите повести и брат ми

узна от мен как бях се озовал

във този пущинак, при своя княз

заведе ме и той гостоприемно

ме повери на неговите грижи.

Орландо в пещерата си ме взе

и там съблече се и аз тогава

разбрах, че звярът е раздрал със нокти

ръката му, и то така дълбоко,

че цялото туй време тя кървяла

и, бледен, брат ми свлече се пред мене,

шептейки: „Розалинда!“ И тогава

аз подкрепих го, раната превързах

и не след много, щом се посъвзе,

той прати ме, макар и непознат,

да дойда тук и да ви обясня

защо е закъснял, а тази кърпа,

обагрена от неговата кръв,

да дам на младия овчар, когото

на смях наричал „своя Розалинда“.

Розалинда припада.

ЦЕЛИЯ

Какво ти стана? Ганимеде! Боже!

ОЛИВЕР

Мнозина губят свяст, щом видят кръв.

ЦЕЛИЯ

Не, туй е друго! Братов… Ганимеде!

ОЛИВЕР

Свести се.

РОЗАЛИНДА

Отведете ме във къщи!

ЦЕЛИЯ

Веднага, братко!… Много ви се моля,

хванете го под мишницата! Тъй!

ОЛИВЕР

По-смело, момко! И това ми било мъж! Не, нямате вие мъжко сърце!

РОЗАЛИНДА

Нямам, признавам си. Но пък вие признайте, че ви изиграх отлично! Моля ви, разкажете на брат си как майсторски се престорих на ужасно изплашената Розалинда! Хей-хо!

ОЛИВЕР

Това не беше преструвка. Цветът на лицето ви свидетелства за неподправено вълнение.

РОЗАЛИНДА

Преструвка беше, уверявам ви!

ОЛИВЕР

Добре, тогава смелост! Преструвайте се, че сте мъж!

РОЗАЛИНДА

Че аз точно това правя, но, честна дума, всичко в мене е създадено, за да бъда жена!

ЦЕЛИЯ

Хайде! Ти ставаш все по-блед. Да тръгваме към къщи! Драги господине, елате с нас!

ОЛИВЕР

Ще дойда — брат ми каза да узная

дали сте му простили, Розалинда.

РОЗАЛИНДА

Това ще ви кажа после. Засега ви моля само да похвалите пред него актьорската ми дарба. Тръгваме ли?

Излизат.

Бележки

[41] Феникс (митол.) — приказна птица, съществуваща „в единствен екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смъртта, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта. ↑

[42] „…етиопски грубости…“ — в смисъл на черни, зли. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Уилям Шекспир Както ви харесва [0] (19)

Метаданни

Данни

Събрани съчинения — Том 2

Информация

История

Сваляне / Връзки

ТРЕТА СЦЕНА

Уилям Шекспир
Както ви харесва ^[0] (19)