Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Пикник на обочине, 1971 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Милан Асадуров, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Антиутопия
- Екзистенциален роман
- Научна фантастика
- Роман за съзряването
- Социална фантастика
- Съвременен роман (XX век)
- Твърда научна фантастика
- Философска фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Фея Моргана (2018 г.)
Издание:
Автор: Аркадий Стругацки; Борис Стругацки
Заглавие: Пикник край пътя
Преводач: Милан Асадуров
Година на превод: 1982; 2017
Език, от който е преведено: руски
Издание: пето
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман (не е указано)
Националност: руска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 13.12.2017 г.
Отговорен редактор: Мирослав Александров
Художник: Дамян Дамянов
Коректор: Мария Йорданова
ISBN: 978-954-28-2444-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4180
История
- — Добавяне
Пикник край пътя
Ти си длъжен да правиш добро от злото, защото то няма от какво друго да се прави.[1]
Из интервюто
което специалният кореспондент на хармънтското радио взе от доктор Валентин Пилман по случай удостояването му с Нобелова награда за физика за 19… година.
— Доктор Пилман, трябва ли да смятаме, че вашето първо сериозно откритие е така нареченият Радиант на Пилман?
— Мисля, че не. Радиантът на Пилман не е първото, нито пък е сериозно откритие, ако изобщо е откритие. И изобщо не е мое.
— Сигурно се шегувате, докторе. Радиантът на Пилман е понятие, което знае всеки ученик.
— Не се учудвам. Той беше открит за пръв път именно от ученик. За съжаление, не помня името му. Погледнете в „История на Посещението“ от Стетсън — там всичко е разказано подробно. Пръв откри радианта ученик, пръв публикува координатите студент, а кой знае защо, го нарекоха на мое име.
— Да, с откритията понякога стават странни неща. Доктор Пилман, не бихте ли обяснили на нашите слушатели…
— Слушайте, земляк. Радиантът на Пилман е съвсем просто нещо. Представете си, че сте завъртели голям глобус и сте почнали да гърмите по него с револвер. Дупките в глобуса ще лежат на някаква равномерна крива линия. Цялата същност на това, което вие наричате мое първо откритие, се състои в един прост факт: всичките шест Зони на Посещението са разположени по повърхността на нашата планета така, сякаш някой е стрелял по Земята шест пъти с пистолет, поставен някъде на линията Земя-Денеб. Денеб е алфа от съзвездието Лебед, а точката на небесния свод, откъдето, така да се каже, са стреляли, се нарича Радиант на Пилман.
— Благодаря ви, докторе. Драги хармънтци! Най-сетне ни обясниха на разбираем език какво е това Радиант на Пилман! Впрочем, онзи ден се навършиха точно тринайсет години от деня на Посещението. Доктор Пилман, може би ще кажете няколко думи на своите съграждани по този повод?
— Какво точно ви интересува? Имайте предвид, че тогава не бях в Хармънт…
— Тъкмо ще бъде интересно да научим какво сте си помислили, когато вашият роден град се оказа обект на нашествие на свръхцивилизация от друга планета…
— Честно казано, веднага реших, че това е журналистическа измислица. Трудно беше да си представя, че в нашия стар, малък Хармънт може да се случи такова нещо. В Гоби или Нюфаундленд — иди-дойди, но в Хармънт!
— Обаче в края на краищата ви се наложи да повярвате.
— В края на краищата — да.
— И какво?
— Изведнъж ми хрумна, че Хармънт и останалите пет Зони на Посещението… всъщност сгреших, тогава бяха известни само четири… че всичките те лежат на много гладка крива линия. Изчислих координатите и ги изпратих на „Нейчър“.
— И никак не ви развълнува съдбата на родния ви град?
— Вижте, по онова време вече вярвах в Посещението, ала така и не можех да се насиля да повярвам на паническите кореспонденции за горящи квартали, за чудовища, дето излапват само старците и децата, и за кръвопролитни боеве между неуязвимите пришълци и във висша степен уязвимите, но неизменно доблестни кралски танкови части.
— Прав сте. Спомням си, хората от нашия бранш тогава забъркаха голяма каша… Но да се върнем към науката. Откриването на Радианта на Пилман беше вашият първи, но вероятно не и последен принос към нашите знания за Посещението?
— Първи и последен.
— Но без съмнение вие през цялото време внимателно сте следили развитието на международните изследвания в Зоните на Посещението…
— Да… От време на време прелиствам „Известията“.
— Имате предвид „Известията на Международния институт за извънземни култури“?
— Да.
— И кое според вас е най-важното откритие през тези тринайсет години?
— Самият факт, че имаше Посещение.
— Извинете?
— Самият факт, че имаше Посещение, е най-важното откритие не само през изминалите тринайсет години, но и в цялата история на човечеството. Не е толкова важно кои бяха тия пришълци, откъде дойдоха, защо дойдоха, защо останаха толкова малко време и къде се дянаха после. Важното е друго. Сега човечеството твърдо знае: то не е само във Вселената. Страхувам се, че на Института за извънземни култури никога вече няма да му се случи да направи по-фундаментално откритие.
— Това е страшно интересно, доктор Пилман, но аз всъщност имах предвид открития от технологичен характер. Открития, които нашата земна наука и техника биха могли да използват. Нали редица много видни учени предполагат, че находките в Зоните на Посещението могат да изменят цялото ни историческо развитие.
— Аз не спадам към привържениците на това мнение. А що се отнася до конкретните находки, не съм специалист.
— Но все пак вече две години вие сте консултант към Комисията на ООН по проблемите на Посещението…
— Да. Ала нямам никакво отношение към изучаването на извънземните култури. В КОПРОПО аз и моите колеги представляваме международната научна общественост, когато стане дума за контрола по изпълнението на решението на ООН за интернационализацията на Зоните на Посещението. Грубо казано, ние следим с чуждопланетните чудеса да се разпорежда само Международният институт.
— А нима към тези чудеса посяга и някой друг?
— Да.
— Може би имате предвид сталкерите?
— Не зная кои са те.
— Така у нас, в Хармънт, наричат дръзките момчета, които на своя глава проникват в Зоната и измъкват оттам всичко, което успеят да намерят. Това е станало вече истинска нова професия.
— Разбирам. Не, това е извън нашата компетенция.
— То се знае! С тях се занимава полицията. Но би било интересно да научим с какво по-точно се занимавате вие, доктор Пилман.
— Материали от Зоните на Посещението постоянно попадат в ръцете на безотговорни лица и организации. Ние се занимаваме с резултатите от тези действия.
— А не можете ли да бъдете по-конкретен, докторе?
— Я по-добре да си поговорим за изкуството. Вашите слушатели не се ли интересуват от моето мнение за несравнимата Гуади Мюлер?
— О, разбира се! Но преди това бих искал да довършим разговора за науката. На вас като учен не ви ли се иска лично да се заемете с извънземните чудеса?
— Как да ви кажа… Възможно е.
— Значи можем да се надяваме, че един прекрасен ден хармънтците ще видят своя знаменит съгражданин по улиците на родния град.
— Не е изключено.