По-долу е показана статията за Александър Поуп от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Александър Поуп
Alexander Pope
Роден 21 май 1688 г.
Починал 30 май 1744 г. (56 г.)
Туикенхем, Великобритания
Професия поет
Националност  Англия
Подпис Alexander Pope signature.svg
Александър Поуп в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Александър Поуп (на английски: Alexander Pope) е английски поет и писател. Въпреки че става популярен чак в края на XIX век, той е определен за най-великия английски поет на XVIII век и за най-великия английски сатирик.

Биография

Поуп е роден на 21 май 1688 г. в Лондон в семейство на католици и през 1700 г. семейството му се мести в Бинфилд. В късното си детство той се разболява от заболяване, известно като „Болестта на Пот“, която причинява първото му гръбначно изкривяване. Той никога не може да се изправи повече от 4 фута и 6 инча (1,4 метра). Поуп става протестант и на 12 години остава сирак.

Известен с литературните си спорове, Поуп никога не е имал близки приятели. Като млад той привлича вниманието на Уилям Уичърли и критика Уилям Уелш. На 17 години Поуп е приет в лондонското общество и е определен като литературно чудо. Сред по-късните му приятели са Джоузеф Адисън и кръжока му, които скоро нападат Поуп заради консерватизма му. Привързаността му към партията на торите е подсилена от приятелството му с Джонатан Суифт и членството му в клуба на Скриблърс.

Александър Поуп умира на 30 май 1744.

Творчество

Поезията на Поуп обикновено се дели на три периода. Първият включва ранната му описателна поезия: Пастирите (1709), Уиндзорската гора (1713), Критическото есе (1711), Влизане с взлом (1714) – поема, която осмива модата от тази епоха, Елегия за паметта на нещастната лейди и Елоиз към Абелард са единствените любовни творби на Поуп. През 1718 г. Поуп започва интимни отношения с Марта Блънт – връзка, която продължава до края на животя му, и лейди Мери Уортли Монтагю, с която се разделя.

Вторият период на Поуп включва неговите великолепни, но в известна степен неточни преводи, издадени съответно – Илиада (1720) и „Одисея“ (172526), направени съвместно с Уилям Брум и Илайджа Фентън. Тези преводи, заедно с неуспешните издания на Шекспир (1725), водят до натрупване на големи дългове. През 1718 г. Поуп взема заем за да купи къща в Туикънхем, в която той и майка му остават до края на живота си.

В последния период от творчеството си Поуп започва да пише сатирични и нравствени стихотворения. Сред известните творби от този му период са: „Глупакът“ (172843) – сатирична творба против глупаци и литературни драскачи, в която Поуп напада своите врагове, включително и Лудвиг Теобалд, драматурга Коли Кибър, критикува своето издание на Шекспир; Имитациите на Хорас (173338) – сатира за социалните проблеми и политическата глупост; Човешко есе (1734) – поетично-философско съчинение, неговата най-амбициозна творба; Нравствени съчинения (173135) и Послание към Арбътнот (1735) – защита на неговата поезия и творчеството му като цяло.

Библиография

Титулна страница на петото издание на Стихотворения на Поуп, 1726 г.
Титулна страница на изданието от 1752 г. на превода на Одисея.
  • 1700: Ode on Solitude
  • 1709: Pastorals
  • 1711: An Essay on Criticism
  • 1712: Messiah
  • 1712: The Rape of the Lock
  • 1713: Windsor Forest
  • 1715 – 1720: Превод на Илиада
  • 1717: Eloisa to Abelard
  • 1717: Three Hours After Marriage
  • 1717: Elegy to the Memory of an Unfortunate Lady
  • 1723 – 1725: The Works of Shakespear, in Six Volumes
  • 1725 – 1726: Превод на Одисея
  • 1727: Peri Bathous, Or the Art of Sinking in Poetry
  • 1728: The Dunciad
  • 1733 – 1734: Essay on Man
  • 1735: The Prologue to the Satires

Външни препратки