Александър Поуп
Себепознанието (Из „Трактат за Човека“. Послание Второ)

Не гледай Бога, себе си познай —

човекът за човешки ум е пай.

Ни рак, ни риба, мелез двоелик,

неясно мъдър, тромаво велик;

скептик, видял в познанието хляб,

стоик, неустоял — бидейки слаб;

аха да литне, ха да спре безкрил,

животно или бог е, не решил,

ту следващ своя ум, ту свойта плът,

жив — мре си, мислящ — все на кръстопът;

невеж и просветен, все дирещ друм,

грешащ от глупост, и от много ум;

във доводи и страсти омотан,

от себе си корен и оправдан;

за слава и падение роден,

на всичко господар, на всичко в плен;

творец и съдник, роб на ленността,

венец, загадка, глума на света!

 

[…]

 

Науката последвай, дивна твар! —

мери моря и въздух, земний шар;

планетите намествай да кръжат

и управлявай слънчевия път;

във сферите с Платон се извиси

и седмата кристална твърд търси;

или му с учениците блуждай,

несмислен, свят от словото създай —

така, светило станал със слова,

върти слънцепоклонникът глава.

Всевечний ум на мъдрост поучи,

па в себе си се вгледай, и мълчи!