Съдържание
… „Най-после Симеон спря пред своите воини, хлъзна още един поглед по редиците, после свали шлема и се приведе дълбоко, много дълбоко:
— Поклон вам, български герои! — Гласът му, спокоен и твърд сутринта, сега трепереше от вълнение. — Слава вам, вечна слава! Знайте и помнете: това, което извършихте днес, ще остане записано със златни букви в летописа на българския род. Докато има българин на земята, той ще помни победата при Ахело и вас, които я постигнахте!
Отговори му такъв вик, който заглуши и вятъра, и далечния тътен на морето? Хиляди калпаци и шлемове полетяха към небето, хиляди копия и мечове се издигнаха над главите. Воините поздравяваха не своя господар и владетел, а вожда, излагал заедно с тях гърдите си в защита на родината…“
* * *
Отгласи от велики и славни времена. Времена на победи и изпитания, на люта бран и съзидателен труд, на железни мъже, превели славянобългарското племе през въртопите на хилядите опасности, за да положат всички заедно — знатни и безизвестни — гранитните основи на българската държава.
Отгласи от тропот на коне и твърди воински стъпки, от победни възгласи и предсмъртни стенания, от звън на мечове и песен на длета, захапали бели камъни. А отвъд тях, призовани от тъмните дълбини на столетията, се възправят гигантски фигури: първооснователят Исперих, надхитрилият хитрите ромеи Телериг, страшният Крум, неуморният строител Омуртаг, мъдрият Борис, създателят на Златния век Симеон, трагично-величавият Самуил…
… Отгласи от великите и славни първи векове на България. Чрез ярко слово и живи образи те възкръсват в страниците на тези разкази.
Какви деца е раждала,
раждала, ражда и сега
българка, майка юнашка
Обяснение на непознати имена и думи
Авитохол — според съставения по времето на Исперих и продължен по-късно „Именник но българските ханове“ е пръв вожд на българското племе. Предполага се, че това е прочутия хунски владетел Атила.
Адриановград (Адрианопол) — Одрин.
Алагатор — кавалерийски офицер във византийската войска.
Анхиало — гръцкото име на Поморие.
Багаин — благородническа титла на прабългарите, по низша титла от боил.
Багатур — герой, юнак (прабълг.). Почетно военно звание, давано от хана.
Банда — военна част във византийската войска в състав 1000 души.
Берзити — славянско племе, населявало земите около днешните Битоля и Прилеп.
Боил — най-висша титла у древните българи. Боилите били най-приближените на хана или княза хора и крупни феодални владетели. Делели се на велики и малки и на вътрешни (столични) и външни (провинциални).
Брезен — месец април по старославянския календар.
Велбъжд — Кюстендил.
Веригава — старославянското име на Стара планина.
Геена — ад, пъкъл.
Доместик — началник на сухопътните войски във Византия.
Друнга — военна част във виз. войска в състав 200 души.
Екскувити — елитни византийски войски, част от гвардията. Цариградската гвардия се е състояла от четири вида части, всяка по 4000 души: схоларни (схоли), екскувити, аритми и иканти.
Жупан-таркан — прабългарска военна длъжност с неизвестно значение.
Зера-таркан — прабългарска военна длъжност с неизвестно значение.
Иеродякон — монах с дяконски сан.
Иканати — виж екскувити.
Истър — древно име на р. Дунав.
Ичиргу-боил — висша длъжност в Първата българска държава, отговаряща на министър на вътрешните работи.
Кавхан — висша длъжност у прабългарите, по съвременни понятия отговаря на пръв министър или канцлер.
Каин — библейска личност, син на Адам и Ева, който убил брат си Авел.
Канартикин — прабългарска титла, давана на първия син на хана, на престолонаследника.
Каноникон — средновековен църковен данък, събиран в натура.
Карвуна — Каварна. Карвунска земя — днешна Добруджа.
Катапулти, балисти, скорпиони, костенурки, тарани — различни видове обсадни машини.
Кесар — висша византийска титла, понякога давана на чужденци, която идвала след титлата севастократор.
Кефалия — управител на град във Византия.
Клир — духовенство, духовно тяло.
Комес — висш военен чин във византийската войска.
Комит — областен управител.
Копан — военен чин в прабългарската войска с неизвестно значение.
Ктитор — лице, което е построило храм или е подарило суми или имоти на храм.
Кубер — четвърти син на Кубрат и брат на Исперих. След разпадането на Кубратовата държава се поселил с ордата си в Панония (днешна Унгария), като се подчинил на аварите. После отхвърлил аварската власт, спуснал се на юг и се настанил в областта около Битоля. По-нататъшната му съдба не е известна.
Мерарх — началник на турма във византийската войска.
Месемврия — Несебър.
Номизма — основна златна монета във Византия.
Нотарий — писар.
Олгу-таркан — длъжност в прабългарската войска с неизвестно значение.
Палимпсест — пергамент с изличен текст за записване на нов.
Парик — подвластен и зависим от феодала или манастира селянин, но не закрепостен.
Поприще — стара мярка за разстояние, равна на 1000 стъпки.
Протоасекрит — пръв секретар на византийския император.
Протодякон — пръв дякон; титла за усърдна служба на дякон.
Протостратор — визш военачалник във византийската войска.
Разметаница — област около днешния гр. Станке Димитров.
Сампсис — велик боил.
Саракт — държава (прабълг.).
Севастократор — най-визша византийска титла, обикновено давана на брата на императора.
Средец — София.
Стадии — древна мярка за разстояние, равна на около 178 метра.
Схоли — виж екскувити.
Таркан — прабългарска военна длъжност с неизвестно значение.
Тат — крадец (стар.).
Тема — военна част във виз. войска в състав 10 000 души.
Турма — военна част във виз. войска в състав от 5000 души (1 тема = 2 турми = 10 банди = 50 друнги).
Тутхон — прабългарското име на Поморие.
Тълмач — преводач.
Хан-боил коловър — висша прабългарска титла, вероятно давана на главния жрец.
Хартофилакс — началник на царската и патриаршеската канцелария.
Хемус (Хем) — древното име на Стара планина.
Чревен (червен) — старославянското име на месец юли.
Шарчия — художник.
Ювиги — велик, велики (прабълг.).
Информация
Издание:
Цончо Родев. Отгласи, 1971
Библиотека „България в образи“. Книги за видни българи № 19.
Редактор: Елка Дочева
Рецензент: проф. Иван Дуйчев
Илюстрации: Иван Кожухаров
Художествено оформление: Мариана Генова
Художествен редактор: Георги Недялков
Технически редактор: Катя Бижева
Коректор: Маргарита Енгьозова
Издателство „Народна Младеж“
История
- — Добавяне