Съвременни шведски разкази

Към читателя 0

от Вера Ганчева

Избрани

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi

Аугуст Стриндберг

Творчеството на този забележителен драматург, романист, поет и разказвач му отрежда видно място не само в шведската, но и в световната книжовност. Болезнено чувствителен, с пламенен и неспокоен дух, Стриндберг (1849–1912) изживява периоди на мъчителни лутания и колебания, слиза в преизподнята на ницшеанството и мистицизма, за да се завърне оттам обаче пречистен и изпълнен с вяра в демократичните идеали, убеден в необходимостта от вглъбено и реалистично отразяване на живота и човешките проблеми. Огромното му наследство (петдесет и пет тома драми, разкази и новели, романи, стихове, та дори и културно-социологически студии) откри широки хоризонти пред литературата на Швеция и я изведе от ограничения периметър на регионалната изолираност. Сред най-крупните произведения на този „скандинавски Данко“, по израза на М. Горки, следва да се посочат драмите: „Майстор Улуф“ (1872), „Бащата“ (1877), „Госпожица Юлия“ (1888), „Пиеса-мечта“ (1902), романите: „Синът на прислужницата“ (1886–1909), „Червената стая“ (1879), „Селяните от острова“ (1887), сборниците: „Шведски съдби и приключения“ (1882), „Брачен живот I и II“ (1884 и 1886), „Приказки“ (1903) и др., които свидетелствуват за многоизмерния талант на Август Стриндберг и за необикновено широката скала на неговите интереси и познания.

Ялмар Сьодерберг

Сладкодумен разказвач, с подчертана склонност към обрисуване на напрегнати психологически ситуации и драматични морално-етични конфликти, Сьодерберг (1869–1941) е ярка фигура в шведския културен живот от края на миналия и началните десетилетия на нашия век. Сред произведенията му най-известни са романите „Младостта на Мартин Брик“ (1901) и „Доктор Глас“ (1905), както и разказите, събрани в „Историйки“ (1898). Присъщ на творбите му е блестящият, прецизен стил — в това отношение Ялмар Сьодерберг има малко съперници в по-новата шведска литература.

Бу Бергман

Неговите романи, разкази и новели изненадват. Просто защото Бу Бергман (1869–1967) е най-вече забележителен поет. В белетристичните си произведения обаче той убедително защищава мащабното си дарование, доказано в стиховете му, и ги изпълва с мека, сребриста меланхолия, която напомня за произведенията на Ялмар Сьодерберг. Още в началото на своя творчески път, жалониран от стихосбирките „Марионетките“ (1903), „Един човек“ (1908), „Огънят“ (1917), „Въпреки всичко“ (1931), „Древни богове“ (1939) и др., Бу Бергман проявява определен интерес към личната драма на самотника, към гибелното му отчуждаване от околния свят. Затова не е чудно, че кадифеният му лиричен тембър е наситен предимно с минорни нотки. Най-известните му разкази и новели ще открием в сборника „Мечтата“ (1904). В романа „Краят на една книга“ (1942) присъщият за Бу Бергман скептицизъм отстъпва на значително по-ведър и оптимистичен поглед върху живота и хората, изразен красноречиво с думите: „Човечеството е било и ще бъде въпреки всичко вечната младост…“

Хасе Сетерстрьом

Журналист, писател-сатирик и популярен фейлетонист, Сетерстрьом (1877–1946) работи дълги години в периодичния печат, а от 1931 е редовен сътрудник на вестник „Свенска Дагбладет“. Стокхолмското издателство „Бониеш“ издаде през 1948–1949 пълно събрание на неговите съчинения в дванадесет тома, сред които особено изпъкват с бликащия си жизнен и сочен хумор „Човекът със сгъваемия стол“, „Ана-Клара и нейните братя“, „Морската крава“, „Портрет“, „Улф“, „Епохите на смеха“ и др. Критиците единодушно констатират наличието на „Марктвенова жилка“ в произведенията му, изпълнени не само с безобидна ирония, но и с остър сарказъм.

Пер Лагерквист

Дългият творчески път на този голям писател е неразривно свързан с етапите, през които минава развитието на шведската литература от началото на столетието до наши дни. В неговите произведения личи градивен интерес към сложните проблеми на философията и естетиката, както и опит да се приложат законите на визуалните изкуства, най-вече на живописта, в поезията и белетристиката. В сборника стихове и проза „Страх“ (1916). Лагерквист (роден в 1891) дава израз на отчаянието и безсилието на човека пред тъмните сили на войната, на крушението на неговите илюзии. Същите мотиви са задълбочени в „Хаос“ (1919), във „Вечната усмивка“ (1920), в „Зли приказки“ (1924) и пр. В тези творби откриваме влиянието на сатирите на Суифт, на произведенията на Стриндберг и Сьодерберг, на Бодлеровите „Малки поеми в проза“. 30-те години са повратен момент в творчеството на Лагерквист, който се отърсва от мрачната си самовглъбеност, за да повдигне с голяма художествена сила наболели обществено-политически проблеми. В повестта „Палачът“ (1933) той клейми националсоциалистическата доктрина и предупреждава относно гибелните й последици за човечеството. В романите „Джуджето“ (1944), „Варава“ (1950), „Сибила“ (1956), „Смъртта на Ахасфер“ (1960), както и в стихосбирката „Вечерна земя“ (1953) Пер Лагерквист се обръща към символични образи от древни митове, за да търси в тях извора на онази нравствена истина, която ще придаде на хората сили да се борят с настръхналия спрямо тях свят.

През 1951 година Пер Лагерквист бе удостоен с Нобелова награда за литература.

Ян Фридегорд

Един от крупните представители на съвременната шведска литература, отразил в многобройните си произведения тежкия труд на работника и селянина. Жизненият път на писателя е послужил за канава на много от неговите романи и разкази. Не е трудно да открием автобиографични елементи в трилогията „Аз — Ларш Хорд“ (1935), „Милосърдие“ (1936) и „Благодаря за пътеката към небето“ (1937). Сред останалите творби на Фридегорд (1897–1970) заслужава да се отбележат „Страната на дървените богове“, „Юлска нощ“, „Прелетни птици“, „Новели“ и др., които доказват яркия талант на своя автор.

Ивар Лу-Юхансон

Неговият жизнен и творчески път в много отношения е сходен с този на Ян Фридегорд. Ивар Лу-Юхансон (1901) осъществява пробива си в литературата с романа „Лека нощ, земя“ (1933), в който автобиографичните елементи са тясно преплетени с дълбокото познаване на живота на народа, на неговите проблеми. За пръв път в този роман обезправеното съсловие на „статарите“ — селските ратаи, е обрисувано като колективна сила, която може и трябва да се бори срещу своите угнетители. На същата тема писателят се връща и в трите сбирки новели „Статари“, в романите „Кралската улица“ (1935), „Тракторът“ (1943) и особено в „Само майка“ (1939), В периода от 1951 до 1960 година Лу-Юхансон публикува голям автобиографичен цикъл романи, в които правдиво пресъздава шведската действителност. През последните няколко години той активно участвува в критико-теоретичните дискусии за настоящето и бъдещето на романа, като изтъква необходимостта от реалистично претворяване на действителността.

Артур Лундквист

Трудно бихме могли да си представим панорамата на днешната шведска култура без оригиналното и осезаемо присъствие на този самобитен и завидно ерудиран писател, поет, публицист, критик и преводач. Артур Лундквист (1906) е автор на стихосбирките „Жар“ (1928), „Оголен живот“ (1929), „Черен град“ (1930), „Бял човек“ (1932), „Нощни мостове“ (1936), „Песен на сирена“ (1937), „Живот като трева“ (1954) и др., на поемата „Агадир“ (1961), на романите „От едно населено усамотение“ (1958), „Преживяванията на Ориан“ (1960), „Валс във Виндинйе“ (1956), „Комедия е Хегершкуг“ (1959), на много разкази, новели, пътеписи и обзорни литературни студии.

Астрид Линдгрен

Присъствието й в настоящата антология може би ще се стори на мнозина малко необичайно. Но представянето на съвременната шведска литература не би било пълно без Астрид Линдгрен (1907), авторка на известните в цял свят книги за деца „Пипи Дългото чорапче“ (1945–1952), „Малкият Нилс-Карлсон“ (1949), „Мио, мой Мио“ (1954), „Дребосъчето и Карлсон от покрива“ (1955), „Всички ние от Бюлербюн“ (1962) и др. Наричат я „Андерсен на нашето време“. И сигурно не без основание!

Сивар Арнер

Роден е 1909 година, Сивар Арнер публикува първото си произведение — сборника новели „Обувката на воина“, през 1943 година. В творчеството си той се проявява като тънък психолог и познавач на човешката душа, интересува се от проблемите на любовта, брака и съвместния живот на хората, от техните интимни преживявания, пораждани и диктувани от социалните им функции в обществото. Написал е книгите „Загубеният портфейл“ (1943), „Ти самият“ (1946), „Верандата“ (1947), „Хубаво време“ (1950), „Тя — Той — Никой“ (1951), „Като лястовиците“ (1956) и др. Сивар Арнер е и драматург. Сред пиесите му се открояват особено „Човек слуша“, „Първият човек“, „Отгоре“ (1953) и „Ден и нощ“ (1960).

Ларш Алин

В творчеството си анализира предимно нравствени проблеми и бичува религиозните догми и лицемерие. С безспорната си дарба на разказвач, с умението да разкрива пестеливо и убедително човешките чувства, Ларш. Алин (1915) продължава традициите, създадени от Ялмар Бергман и Селма Лагерльоф. В сборниците си „Не ме чакат ничии очи“ (1944) и „Радостта на заловените“ (1947) посочва последиците от тежките психически травми, причинени от дълбоки емоционални кризи и житейски разочарования. Някои критици откриват в стила му влияние на Фокнър и Хемингуей, но в развитието си Алин следва своя собствена линия, убедително защитена от „Моята смърт е само моя“ (1945), „Благочестиви убийства“ (1952), „Голямата забрава“ (1954), „Жена, жена“ (1955) и др.

Ленарт Нюблум (Ред Топ)

Редактор в ежедневника „Дагенс Нюхетер“ от 1937 година, този талантлив писател-хуморист почти всеки ден поднася на читателите на вестника духовити коментари по най-актуални вътрешнополитически или икономически въпроси, благодарение на които е извънредно популярен в страната. Издал е книгите „Горките бащи!“ (1955), „Една целувка в повече“ (1956), „Какво трябва да знае всеки млад мъж“ (1957), „Какво трябва да знае всяка млада дама“ (1958), „Най-хубавото от Ред Топ“ (1965) и др. Стрелите на привидно игривите му и безобидни шеги са насочени срещу снобизма и фалша в буржоазното общество.

Вернер Аспенстрьом

Роден е в 1918 година. След първата си стихосбирка „Викът и мълчанието“ (1946), последвана от „Снежна легенда“ (1949), „Литания“ (1952) и „Кучетата“ (1954), Аспенстрьом издава автобиографичната си книга „Ручеят“ (1958), в която рисува огромната роля на природата за хармонично изграждане на личността. Неговата издържана в социално-критичен дух проза го доближава до творчеството и възгледите на Ивар Лу-Юхансон и Оке Васинг, но изпаднал е плен на дълбок песимизъм, Аспенстрьом постепенно придава на произведенията си мрачни обертонове — стихосбирката „За деня и нощта“ (1961), а убеждението му в безсмислието на човешкото съществуване го тласна към написване и на няколко абсурдни драми.

Вили Шюрклунд

Разказът „Валякът“ е взет от едноименния сборник, издаден през 1948 година, тоест непосредствено след края на Втората световна война, когато човечеството все още не е заличило следите от страхотните бедствия, причинени от огромния валяк на хитлеристка Германия. Достойнството на произведението на Шюрклунд е и в това, че съвременният читател днес, отдалечен на значителна хронологическа дистанция от войната, ще открие във „Валякът“ много алюзии за живота в дехуманизираната буржоазна цивилизация, ще разбере, че преди повече от двадесет години Шюрклунд е прозрял опасните процеси в недрата й и е предупредил за необходимостта от тяхното спиране.

Писателят е роден в Хелзинки през 1921 година и е автор на редица литературно-философски творби и пътеписи.

Ларш Юленстен

Роден е през 1921 година и дебютира в литературата със стихосбирката „Ламера обскура“ (1946), издадена под псевдонима Ян Виктор. Юленстен завършва медицина през 1948, специализира хистология и ембриология, но продължава да издава художествени произведения. Сред тях най-известни са романите „Сенилия“ (1956), „Сенаторът“ (1958), „Смъртта на Сократ“ (1960), „Ювенилия“ (1965).

Пер Улуф Сундман

Още първата му книга — сборникът разкази „Ловците“ (1957), се провъзгласява от критиката за проява на обещаващ и щедър талант. Самобитната словесна експресивност на Пер Улуф Сундман (роден в 1922) личи и в следващите му произведения: романите „Проучването“ (1958), „Експедицията“ (1962), сборника разкази „Търсачите“ (1963), документално-художествения очерк „Въздушното пътешествие на инженер Андре“ (1967) и др., които го наложиха като един от най-оригиналните съвременни шведски писатели.

Стиг Дагерман

Противоречивото и многопосочно развитие на този своеобразен писател е характерно до голяма степен за тенденциите в развитието на шведската литература в периода след Втората световна война. Стиг Дагерман (1923–1954) е изразител на проблемите и възгледите на своите млади съвременници. Сред произведенията му по-значителни са сборникът разкази „Змията“ (1945), романът „Островът на осъдените“ (1946) и изпълнените с екзистенциалистични мотиви и настроения разкази, събрани в „Нощни игри“ (1947). Трагично произшествие прекъсва живота на Дагерман в момент, когато неговото творчество навлиза в по-сериозен и зрял етап.

Сара Лидман

Родена през 1923 година в Норланд, тази извънредно надарена и много популярна сред широките читателски кръгове писателка описва предимно природата и живота в северните краища на Швеция, които добре познава. В своите произведения Сара Лидман, подобно на Ян Фридегорд и Ивар Лу-Юхансон, разкрива безрадостното съществование на бедното селско население и на работническия пролетариат, като съсредоточава вниманието си върху незавидното положение на жената и нейните проблеми. Тези теми са залегнали в романите „Смолистата долина“ (1953), „Земята на къпините“ (1955), „Аз и моят син“ (1961), „С пет диаманта“ (1963) и др., а в „Писмо от Ханой“ (1966) писателката изразява възторга си от героизма и трудолюбието на виетнамския народ. Нейният документален роман „Мината“, издаден преди три години, хвърли безпощадна светлина върху условията, в които работят миньорите в Северна Швеция, и активизира общественото мнение, даде повод за оживени литературно-политически дебати. През 1960–1961 година Сара Лидман прекарва половин година в Южноафриканската република. Престоят й там е повод да напише творби, изобличаващи политиката на колонизаторите — „Аз и моят син“, „Африка е дело на съвестта на всеки“.

Пер Родстрьом

След първата си и единствена стихосбирка „Но нито едно цвете не увехна“ (1946), Родстрьом (1925–1963) издава няколко романа и много разкази, в които разкрива умението си да подлага на тънък и задълбочен анализ урбанистичните проблеми в съвременното технократично западно общество и противоречията на индивида с окръжаващата го жизнена среда. Произведенията му не са много на брой: „Полковникът“ (1961), „Летни гости“ (1960), „Балон до луната“ и някои други, но сред всички тях особено се откроява сборникът разкази „Да гребеш без весла“ (1961), където личи негодуванието на автора от пагубната деперсонализация на личността в буржоазния свят.

Стиг Класон

Писател и художник, той дебютира в литературата през 1956 година с „Разказ от Европа“. Пет години по-късно издава „От Новия свят“, сборника разкази „Поддръжникът“ (1962) и романа „Селяни“ (1963). Стиг Класон (1928) има изострено чувство за социалните несправедливости в шведското общество, изразено особено категорично в романа „Вестерйотландският склад“ (1965) и в сборника разкази „Печена щука“ (1964).

Маргарета Екстрьом

Родена е в 1930 година. Освен на книги за деца тя е автор на няколко романа и на много разкази и новели, сред които изпъкват „Домашни сцени“, „Живот като омъжена“ и сборникът „Нападението“. Маргарета Екстрьом майсторски и многопланово разобличава стихийния фетишизъм и девалвацията на нравствените стойности в буржоазната цивилизация.

Ларш Йорлинг

Още в дебюта си — романът „Триптих“ (1961), проявява своята способност да насища сюжетното действие с голяма сугестивна сила. Ларш Йорлинг (1931–1966) е автор и на романа „491“, на сборника разкази „Целият апарат“ (1964), както и на няколко пиеси и филмови сценарии.

Ханс Алфредсон

Напразно бихте търсили името му в литературните справочници. Няма да го откриете там, защото Ханс Алфредсон, роден в 1931 година, е… известен комедиен актьор. Написал е няколко разказа и в съавторство с Таге Даниелсон — сценарии за няколко телевизионни поредици.

Свен Делбланк

Роден е в 1931 година. Издал е романите „Ракът отшелник“ (1962), „Расото на свещеника“ (1963), „Хомункулус“ (1965) и др. Делбланк е привлечен особено силно от проблема за ролята на отделната личност в историческите процеси и за нейното безсилие да спре техния ход.

Ларш Гюстафсон

Поет, белетрист, философ, есеист, изследовател на литературно — исторически проблеми, журналист, критик — внушителна съвкупност от дейности, която дава възможност на Ларш Гюстафсон (1936) да разгърне целия си потенциал от заложби и смайващи познания и да „бетонира“ позицията си на една от ръководещите личности в днешната шведска култура. Към всичко това би следвало да се прибави и обстоятелството, че той е главен редактор на голямото списание за литература и естетика „БЛМ“’, което излиза в Стокхолм. Автор е на романите: „Последните дни и смъртта на поета Брумберг“ (1959), „Братята“ (1960), „Спътниците“ (1962), „Истинският разказ за господин Аренандер“ (1966), „Самият господин Гюстафсон“ (1971) и на стихосбирките: „Пътници в балон“ (1962), „Един следобед в Швеция“ (1963), „Пътешествие до центъра на земята и други стихотворения“ (1966), на сборника разкази „Приготовления за бягство“ (1967).