Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
kill_u (2011)

Издание:

Съвременни шведски разкази

Съставител: Вера Ганчева

Издателство „Народна култура“, 1972

История

  1. — Добавяне

Университетската библиотека е, както знаете, извънредно голяма, много по-голяма, отколкото можете да допуснете, гледайки сградата отвън. Книжният фонд отдавна е нараснал неизмеримо повече, отколкото се е предвиждало при построяването й преди няколкостотин години и само благодарение на сложна система от компромиси и размествания се побира между високите стени. На практика всяко възможно пространство отдавна е запълнено с книги.

Съвсем наскоро научих, че библиотеката разполагала с едни от най-богатите в света сбирки на гравюри и карти, в които изображенията на стари градове били особено прославени.

В един сив и мрачен ден в началото на ноември, когато дъждът сякаш никога нямаше да престане да вали, аз отидох да видя тези сбирки. Гардеробиерът мълчаливо пое мокрия ми, прогизнал чадър и все тъй, без да продума, го сложи да съхне край десетина други, не по-малко мокри и прогизнали чадъри.

Чиновникът, към когото отправих молбата си, не проявява никакво учудване. След като любезно ме моли да почакам, той извиква един млад разсилен, който почти тичешком ме превежда нагоре по стълби, надолу по стълби, през коридори и масивни железни врати, които трябва да заключва след нас, до помещенията в южната част на сградата, на третия етаж, където се съхраняват гравюрите и картите. Двама други чиновници ме посрещат не по-малко любезно от първия и когато искам да видя стари карти и изображения на полския град Торн, не без гордост удовлетворяват желанието ми. Носят ми дебели томове.

Първата картина е от 1497 година — ръчно оцветена гравюра с изобразени на преден план няколко разхождащи се дами и господа. Тази гравюра е част от сбирката на Дьо ла Гарди и от внушителния том, в който е подвързана, още се разнася силна миризма на свинска кожа. Докато аз вдълбочено я разглеждам, доставят още томове от други сбирки и епохи. Те съдържат картини, гравюри, градски планове и карти, като във всеки има по някой документ от град Торн, отбелязан с нарочно пъхнато листче.

Към града препуска каляска, запрегната с шест коня. Кочияшите здравата размахват камшиците си във въздуха.

Самият град изпъква с поразителна яснота. Улица по улица, покрив по покрив. Случайно библиотеката притежава още една ръчно оцветена гравюра от Торн, подвързана в друг свитък и само шест години по-нова от първата. 1503. Поставям двете една до друга и ги сравнявам. Към замъка, горе на височината, е изградена пристройка, крило. Някои къщи са изчезнали, на тяхно място са се появили други. Инак двете изображения са напълно сходни.

Вглеждам се особено внимателно в една бяла къща, разположена в подножието на хълма с крепостта, в източната част на града. Има причудлив островръх покрив, облицован със зелена медна ламарина, зелени капаци на прозорците, а от едната си страна — врата, която се намира на най-горния от трите етажа, и над вратата нещо, което под лупата приема очертанията на кран. Значи, врата на магазин в таванското помещение на къщата, през която тежките чували със стоки се вкарвали направо от улицата с помощта на поставения над нея кран. Следователно там е живял търговец, несъмнено един от най-заможните в града. Това личи от скъпия ламаринен покрив. Прозорците са тесни, високи, с малки стъкла, замрежени с нещо като дантела. Решетки? На нито една от гравюрите не личи входна врата, тя сигурно се е намирала от другата страна на къщата.

От единия фронтон се издига къс прът, на върха с ветропоказател, направен от същия метал, с който е облицован покривът — от мед. На гравюрата от 1497 година вятърът духа откъм запад, а през 1503 — откъм север. Макар да напрягам очите си през лупата, тъй че започват да ме болят, аз не мога да разбера точно каква фигура представлява малкият ветропоказател. Оръжие ли държи, или е някакво животно? В такъв случай трябва да е птица, хищна птица с дълъг, крив клюн. А може би просто косъмче от четката на художника се е отделило встрани от другите. На картината цялата къща не заема повече място, отколкото една трета от нокътя на кутрето ми.

Преминавам към двете съседни сгради. Те са по-ниски, боядисани са в тъмнокафяв цвят, който явно сочи, че са зидани от тухли.

1540, батална сцена от холандски майстор. Херцог Ян обсажда града, бомбардите изригват огромни пламъци, облаци дим закриват пейзажа, по сивите есенни нивя, изобразени на медната гравюра, се точат походни колони, подредени в четириъгълници, с гора от копия. Мускетарите, които крачат в задния фон на картината, от време на време дават по някой щателно изрисуван изстрел. Най-долу е разположен лагерът на херцога, скупчени палатки, каруци, старовремски оръдия със зинала лъвска паст, теглени от коне. На онези хълмчета, където през 1497 година се разхождаха, хванати под ръка, галантните дами и господа, сега се намират членовете на херцогския щаб и от конете си наблюдават атаката, вестоносци препускат насам-натам. Вятърът отново духа откъм запад, това личи от облаците дим, тържествено плаващи над покривите на града и изобразени с пределно фини щрихи. Над заглавката на гравюрата Честта и Славата надуват тромпети. Далеч на хоризонта личат отделни вятърни мелници.

Четириъгълниците продължават похода си в плътни редици, но все още са на внушително разстояние от градската стена, край която не се забелязват никакви признаци на живот, може би пропуск на художника.

Тъй като в центъра на цялата картина са атаката, маневрите на войските и техният постепенен напредък, градът е изобразен в съвсем плоска перспектива. Вижда се обаче как мини, пушечни снаряди и бомбарди избухват на различни места в града и очевидно нанасят големи поражения. Макар че се напрягам през лупата, аз не съзирам онази къща, тя е закрита от група сгради, построени под крепостта, от чиято най-висока кула се развява знаме.

Изходът от битката остава за меч неизвестен. Тя е епизод от някоя по-незначителна война между претенденти за престол.

Италиански документи от края на същия век, подвързани в том от черна кожа със странно удължен формат, с месингови закопчалки, ми вдъхват надеждата, че ще разбера това. Отпечатани са във Венеция през 1580 година и обхващат градове в Северна Италия, Германия и Полша. Гравюрата от Торн е цветна и, общо взето, изпълнена без въображението, характерно за предидущите, но това пък се компенсира от невероятната точност в подробностите. И тук на преден план галантни дами и господа се разхождат по хълмчетата. Момче кара стадо овце долу на пътя, а по-нататък пак се мярка каляска с шест коня. Сега духа северен вятър и величествени, тържествени облаци засенчват небосклона в задния план. По-важните сгради като крепостта, доминиканският манастир и болницата са отбелязани с красиво изписани латински букви.

Промените сега са по-големи, отколкото през предишните периоди. Замъкът е загубил пристроеното си крило, което видях на гравюрата от 1503 и което липсваше на тази от 1497. В централните части на града много от къщите от 1503 година ги няма, а на мястото им са издигнати нови, вече оградени с дворчета. Съвършено ясно се вижда, че градската стена се е разширила; сега тя опасва нови квартали със стъпаловидни фронтони, свидетелствуващи за немско архитектурно влияние. На тази картина градът в общи линии изглежда някак по-суров — трудно е да се каже кое точно създава подобно впечатление. Може би то се дължи чисто и просто на липсата на въображение, която се чувствува в изпълнението на художника, но има нещо и в градоустройствените промени, придало на Торн по-войнствен, по-неприветлив и по-мрачен облик. На едно място личи нова църква, очевидно построена в промеждутък, който не мога да проследя поради липса на тогавашна карта или гравюра. Назована е с латинското име „Света Лукреция“ — тъмна, невзрачна и странно нескопосана, почти базилическа постройка. Това в никакъв случай не е добър признак.

Много улици са станали по-тесни, трудно е да се каже дали това се дължи на необичайната, макар педантично спазена перспектива, характерна за картината. Може да се обясни също с архитектурните промени и с уголемяването на сградите.

Навеждам силната електрическа лампа по-ниско над работната маса, забърсвам лупата и започвам да оглеждам улиците с надеждата, че ще видя бялата къща от 1503 година. Взирам се напрегнато, внимателно, с помощта на две импровизирани линийки от хартия, които ми служат за определяне на координатите. Ето, тук би трябвало да бъде.

Този том не е тъй добре съхранен като предишните и на места личат увреждания, причинени от влага, както и кафяви петна с неопределен произход, които правят някои части на града съвършено невидими или много неясни. Отначало ми се струва, че не мога да намеря къщата поради някое петно, но когато премервам координатите с линийките, разбирам, че подобно предположение е неоснователно. Макар че перспективата на картината е необичайна, не е възможно целият район на града да се е изместил толкова на запад, та бялата къща да е закрита от петно.

Значи, къщата или е била унищожена по време на обсадата и нападението през 1540 или от някое влажно леке, похабило част от гравюрата значително по-късно. И съвършено ясно е, че тези две алтернативи са тясно свързани.

След извънредно щателно проучване намирам съвсем друго обяснение. Къщата просто е затулена, пред нея е издигната друга постройка. Сграда, висока цели четири етажа, с непривично извисени комини, със значително по-големи и по-светли прозорци и с величествен портал, обграден от два седнали бронзови лъва, се е появила във въпросния квартал. Тази нова сграда изцяло закрива бялата къща с покрив от зелена мед и с магазин на тавана. Но не е изключено да е изчезнала, да е била всъщност разрушена по време на обсадата от 1540. Може да е била срутена и в някой друг период между 1503 и 1580. От нови обсади, пожари, сътресения и всевъзможни катастрофи. Но пък може естествено къщата и да си е останала на мястото, само че затулена.

Ако перспективата на картината беше точна, тогава поне смешният ветропоказател щеше да стърчи над покривите.

Той не се забелязва. Но от друга страна — колко е дълъг животът на един ветропоказател? Колко дъждове са паднали над град Торн между 1503 и 1580 година? Освен това защо да не допуснем, че просто има грешка в перспективата?

За разкошния палат, който закрива гледката, не се посочват нито наименование, нито някакви други сведения. Филип Напие: „Описание на едно пътуване“. 1632 година, Антверпен. Минало е много време, повече от петдесет години. Значи, никога не ще разбера дали къщата е била на мястото си между 1503 и 1580. И никой не ще успее да я спаси, ако тя действително е била там. Да я спаси? Да, да я спаси.

Това е груб, направо непохватно изпълнен дърворез, лишен от яснота и подробности. Разочарован съм още при първия поглед. Но няма защо да се вдълбочавам в тази картина, за да схвана, че всички усилия биха били напразни. Нито една къща не се вижда достатъчно отчетливо.

Тази несръчна работа придава на града съвършено друг характер: ако на предишната той изглеждаше войнствен, строг и заплашителен, но създаваше и неопределено впечатление за благосъстояние, сега е придобил някак провинциален, нескопосан и простеещ вид, сякаш село, където тичат босоноги хлапета и пасат кози край стени, на вид твърде неустойчиви. Като че там непрекъснато вали — малко градче без никакво значение, разположено в необятна равнина. Сред безпорядъка на сградите дори не забелязвам палата, закрил бялата къща. Ако тя изобщо се е намирала там, това сега ми се струва още по-невероятно, отколкото на предишната картина. Потънала е във вълните на времето, без някой да е успял да я спаси. Да я спаси? Разбира се.

Мимоходом отбелязвам, че от крепостта горе на хълма е останала само централната кула, докато пък личи нещо, което може би е резултат от нехайно движение на резеца на художника — в лявата част на градската крепост май се строи ново защитно укрепление.

Колкото повече се вглеждам в картината, толкова по-ясно ми става, че това дъждовно и безутешно градче ми е все по-чуждо. На път е да се превърне в нещо друго. А след няколко години ще бъде превзето от шведския Карл XII.

Значи, всички надежди са загубени.

Херман Цимел е изтъкнат картограф и градоописател. Неговите карти са изпълнени с точност, ненадмината дори в наше време. Този голям пътешественик от XVIII век през своя кратък живот е посетил три части на света и е оставил карти и изображения, които в много случаи са единствените свидетелства за градовете в Мала Азия и Индия, престанали да съществуват от векове. Всичко, изработено от Цимел, се характеризира с изключителна яснота, интелигентност, прецизност и доказва неговия невероятно бистър ум. В долния десен ъгъл на картините му винаги са посочени географската ширина и дължина, както и точни данни за мястото, откъдето е наблюдавал даден град.

Цимел минал през Торн на връщане от Мала Азия през 1743. В крупния му труд „Beschrei bung und vollstaendiger Bericht einer Reise in Asia minor’ India und…“ издаден петнадесет години по-късно, аз с облекчение откривам голяма гравюра от Торн.

Почти всичко е променено. Крепостта на канарата е изчезнала. На нейно място, в левия ъгъл, се вижда тежък и неугледен бастион, градските стени представляват вече живописни руини и строителството отдавна се е разпростряло извън тях. Торн е придобил строг, геометричен облик, по-ярко е осветен, отколкото на предишните изображения и сега напомня особено много на холандски град.

И за последен път обикалям с лупата сред къщите в подножието на крепостта. Палата го няма и следователно той не може да закрива каквото и да било. Но отзад не личи никаква къща — там започва склонът към замъка. Някои дървета са ясно нарисувани, по-дребни от върхове на карфици. От двете съседни сгради също ни следа.

Осенява ме догадката, че картата на Цимел е ориентирана от съвсем друга посока и затова изследвам положението на църквата. Сега вятърът е отново западен, сякаш през всичките тези столетия в Торн той е духал само от две посоки.

Но ориентацията на картата не е по-различна от тази на предишните и ако къщата беше там, щеше ясно да си личи. Значи, следите й са изчезнали завинаги. Преминала е в едно минало или в едно бъдеще — все едно, дето никога не се повтаря.

Разсеяно обглеждам гравюрата като цяло, доставя ми удоволствие нейната детайлираност, благодарение на която се виждат пределно отчетливо дори отдалечените селски стопанства в равнината.

На разстояние два-три километра от града, или на дължината на цяла длан на гравюрата, се намира друг хълм със същата височина и форма като този, на който е градската крепост. Там се извисява, леко замъглен, силуетът на триетажна къща с врата на мансардния етаж и с кран за вдигане на чували със стока. Къщата има островърх покрив и макар да е малка, тя е изобразена с нежна всеотдайност. От едната й страна триумфиращо се издига на пръта си ветропоказател, несъмнено представляващ птица. Художникът очевидно е преувеличил големината му, за да го нарисува по-ясно. Ветропоказателят упорито сочи, че духа западен вятър. От цялата гравюра лъха пролетно, кристалночисто и ведро настроение.

Тази сграда е напълно сходна с онази от 1503 година. Но е нелепо да се счита, че е същата. Това би означавало, че градът се е преместил три-четири километра на запад, без на старата му територия да е останало нещо друго освен въпросната къща. Подобно предположение е абсурдно.

Тук би могло да се възрази, че градското описание от 1503 е било изпълнено погрешно и че къщата, към която от толкова време проявяваме интерес, през цялото време си е била извън чертите на града, но че просто художникът, по една или друга причина, я е нарисувал вътре в пределите му. И това предположение е абсурдно: всяко от изображенията на града, които споменах досега, обхващат няколко хиляди къщи. Това, че само една, при това твърде незначителна, ще бъде предмет на специален подход; е немислимо.

Следователно трябваше да се задоволя с неприемливото обяснение, че по съвършено невероятна случайност в град Торн, Полша, през тези триста години са били построени две къщи, напълно идентични една с друга.

В сбирките на библиотеката липсват други изображения от Торн. Както е известно, впоследствие той бе сринат от лицето на земята.

Когато излизам от библиотеката, дъждът е престанал и целият град е облян от лъчиста, слънчева светлина.

Край