Пер Улуф Сундман
Чудакът (1)

1

Свен Янсон от хотел „Едсгорден“ ми се обади една сутрин, за да се осведоми дали имам свободна стая с едно легло.

Попитах го дали при него всичко е попълнено, макар сезонът да бе в началото си и времето да бе дъждовно и студено от доста дни насам.

Той дори предположи, че в моя хотел има повече гости, отколкото в „Едсгорден“, и заяви, че не за да облагодетелствува един свой конкурент и колега би желал да ми препрати господин Нилферт.

— Не ще скрия, че този човек стана бреме за мен — каза Свен Янсон, — иска да остане още месец, а знаеш, че сега особено липсват посетители, които да останат по-дълго, но все пак…

Попитах дали е капризен и неприятен гост.

— Не, не е нито капризен, нито неприятен.

— Тогава отблъскващ?

Не, и това не — всъщност бил наистина приятен веселяк.

— Трудно ми е да обясня причината — рече Свен Янсон. — В действителност има само едно нещо: той упорствува да употребява собствен порцеланов сервиз и собствени прибори в трапезарията, които след това отнася в стаята си и ги мие сам в умивалника. Всъщност това е всичко.