Читателски коментари от ventsy

Първата книга е много добра. Доста тъжна и депресиращ сюжет От там поредицата тръгва надолу.. Втората книга също е добра но почва да го обръща на тийнейджърску романс който продължава и в третата.

И в трите книги има доста интересни идеи заслужава си да ги прочете човек, особено ако не обръща внимание на блудкаата любовна история.

Стила ми напомня на Герои на Джо Аберкромби, макар че героите не са толкова колоритни. Сюжета е интересен, и не е разтегнат в 10 книги.

Посредствено. И много остаряло.

Общо взето като първата част. Историята е малко разтегната, но като цяло е ОК.

Книгата е добра. Подобна на „Сблъсък“ на Стивън Кинг, а и стила е подобен.

Започва като 1984 с привкус на „Архипелаг ГУЛАГ“ и после преминава в нещо от рода на Сппредицата за Стен.

Доста сполучливо.

Фентъзи с исторически привкус. Много добре написано.

Общо взето приказка. Става за деца и тийнейджъри.

Много приятна книга. Весела и лека за четене. Превода на моменти е странен, но като цяло е ОК.

Няма много магия и битки но има доволно политическа интрига което загатва, че историята ще се заплете в следващите книги.

Героите са реалистични и интересни, а сюжета има изненадваща дълбочина ако се замисли човек.

Във „Властелина“ просто има прекалено много „същества“ — елфи, хобити, джуджета, ходещи дървета, орли, дракони — направо си е приказка.

„Колелото“, макар че взаймства от „Властелина“, е много по човешки свят. Даже и лошите са основно хора, тропиците и мърдалите са просто сюжетен елемен. Магията също играе много по-голяма роля, което прави битките много по-готени.

Единственият проблем на „Колелото“ е че е написана на дълго и широко. Ако се изреже бозата, поредицата може да се съкрати с 2–3 книги без нищо да се загуби.

Относно Сандърсън — Джордан преди смъртта си е оставил много обширни бележки, а предполагам и Сандърсън се е опитал да спази стила на другите книги така че развръзката си е на Джордан.

Амазон почват да снимат сериал по „Колелото“ и ми струва че като след няколко години репутацията на колелото ще се вдигне много и ще надмине „Властелина“

Този превод не съм го чел но оригинала е невероятно добър. Доста тъмно фентъзи, в стил Мартин или Ларсон.таИ поредица е от 3 книги, но Принца на глупаците е в същата вселена и също много добра.

Интересен опит в стил Алеко, за съжаление обекта на творбата е доста банален.

В един пътепис или дестинацията трябва да е интересна, или хората, или самото пътешествие.

Предполагам че след 50 — 100 години този пътепис може да се стори на читателите много интересен но за повечето от нас е банално всекидневие.

Като я прочетох за първи път в 5 или 6 клас изобщо не ми хареса, стори ми се много дълга и скучна. Сега като се замисля, стила ми напомня на Жул Верн и Виктор Юго — всичко се обяснява на дълго и широко, което е изключително скучно за един 12 годишен хлапак.

Мисля че в днешната модерна ера живота е доста по-забързан и това прави „Под игото“ трудна за четене. Просто ние очакваме повече „екшън“ ако мога така да се изразя. По същата тази причина ненавиждам и класическата руска литература.

Иначе няма спор, че книгата е класика и много добре описва тежи изключително важни събития, както и бита на хората, но за мен има доста по-добри произведения.

Това е една изключително интересна и реалистична сага за колонизирането и тераформирането на Марс. Това е последната книга в трилогията, която, доколкото си спомням, е фокусирана най-вече на политическите и икономическите отношения между Марс и Земята.

Най-добре е да се прочетат първо първите две книги, които по мое мнение са по-интересни.

24 годишния Варго Зловик е роден на космически кораб на път за далечна планета. Като всички други от екипажа, той знае че няма да доживее крайната цел на пътуването. Варго води самотен живот. Той живее на смени — 1 ден е буден, други 3 спи за да може да съхрани жизнените ресурси на кораба.

Но за разлика от повечето, Варго не се примирява със съдбата си и започва да се пита дали всичко е такова каквото изглежда. Дали командния състав на кораба не крие нещо…

Отлична книга. В началото напомня донякъде на филма Контакт с Джуди Фостър, но после сюжета става доста по-тъмен. Толкова е увлекателна че се чете на един път. Мисля да я прочета отново, но малко се страхувам че ще се увлека и няма да свърша никаква друга работа.

Стори ми се доста повърхностна, макар че започна добре. Едвам я довърших. Не е лоша за запълване на времето, но нищо особенно.

Това е продължението на „Железния Светилник“. Книгата продължава да разказва историята на Възраждането и прехода от „движение“ главно фокусирано върху просветата в освободително движение. „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“ са книги 3 и 4.

Стила е същия, ако Светилника ви е харесал, прочете и тази книга.

Чел съм я в оригинал на Английски. Отлична книга. Стори ми се малко скучна — все едно съм е чел преди — все пак съм го живял този живот, макар и за малко.

Настръхнах като я прочетох. Накрая направо се разплаках, а по-принцип не съм такъв човек.