Читателски коментари от nickbaizel

Липсват реплики. Например след последния побой, чичо Том говори с мъчителите си. И не само там липсват реплики. Чел съм книгата на английски. Плюс има и „ключ“ в който е описано кое къде се е случило и от кого е било видяно.

Откакто прочетох в „Кратки(уж) отговори на големите загадки“ как Господ нямало, защото преди Големия взрив не е съществувало време, репутацията на този господин за мен се срина под нулата. Първо ние не знаем какво е времето и дали такова нещо де факто съществува. И оттам-нататък-откъде Хокинг е знаел, че преди Големия взрив не е имало време. Но изявлението му, че преди Големия взрив не е имало НИЩО, окончателно ми затвърди убеждението да се отнасям към него с хладно отмъстително презрение. Луи Пастьор го е до казал на практика-живот от НИЩО не може да възникне. А Вселенета е нещо много по-голямо от живота. Предполагам, че на стари години болестта е стигнала и до мозъка му. Може и преди да се е парализирал да е разсъждавал по-логично, нямам представа.

Като стигнах до отказа от милионите и я зарязах. Нямам време да се занимавам с глупачки. „Краставичка“ ли? Тиква-ГОЛЯМА И ПРАЗНА! Не е тя живяла само на джанки и кафе.

„В дома на Отца ми има много жилища“ това е от Библията. Твърди се, че след смъртта отиваш там, където ти е мястото. Доколко е вярно-нямам представа. Бил съм Оттатък(макар и за съвсем за кратко) вече мина една година оттогава. И преживяното няма нищо общо с ендорфините. Смъртта е врата, но къде точно отиваш-Господ знае.

Отврат. Къде й е достойнството?

Мога да кажа: добре, че тази книга не е писана от Томас Ман. Щеше да излезе още по-нечетима от „Вълшебната планина“ Два пъти съм чел на „На изток от рая“ за мен от най-добрите книги. Доказателство как философски идеи могат да бъдат поднесени по приятен и интересен начин. Но има хора, които няма да я харесат. Така е с всяка книга

В писането, както и във фотографията, практиката е основата. Мисля, че човек сам разбира дали има талант за писане или не. Разбира се, трябва и да се чете. Най-малко, за да разбереш какъв начин на писане ти подхожда. А стилът се изгражда с натрупания опит чрез писане. За себе си съм сигурен, че две неща не са ми присъщи: черногледство ала Мария Ремарк и нечетимо писане ала Томас Ман.

Много забавно. Да допускаш издевателства в детски лагер. Точно тия т. нар „дан коловци“ ще станат по-меки от памук след 2 часа лазене и киснене на мръсните им мутри в калния полигон на остров Парис. Но същото се полага и за учителите, които допускат подобни издевателства да бъдат вършени. Това затвор за тежки престъпления ли е? Наказателна колония? Как няма оптия за леко пренаписване на това „произведение“

Всъщност единственият печеливш в цялата история е Уили.

Хубав трилър.

He може да простиш без да ти е поискано. Дори Бог прощава, ако човек се покаял. Книгата не е нищо особено.

Не е шедьовър, ама по никакъв начин. Не си губете времето да я четете.

Може и да е кощунство: но през цялата книга бях на страната на убиеца. Гнусен тоталитаризъм, това видях, а останалите герои-празни, кухи личности.

„Любопитството уби котката“

Малко по-кратко, много по-четимо и с повече динамика. Това са препоръки не само за тази, а и изобщо за книгите на Уолтър Скот.

Работата не е за 1, а за 20 милиона. Защо не мислят на колко хора може да се помогне с този 1 милион? Ама вярно глупостта не ходи по говедата, а по хората.

Как може да допускаш до себе си човек, който непрекъснато те нарича Дългучке. Къде ти е самоуважението и достойнството? Вместо да му теглиш Една и то Голяма. Гнус.

Книгата би била много по-добра БЕЗ Джордън

Като не ти харесва го кажи в прав текст. Но първо се ограмоти за значението на думите „пошло“ и „неграмотно“.

Марш! Аз искам „тюлен“ не прост пехотинец