Читателски коментари от marvin70

Ученик на медиум от Алекс Кош


Сигурен ли си в „градивната критика“ ? В случая става въпрос за стилово изразяване :

оригинален превод , не се изменя смисъла на оригинала , читаемо и разбираемо :"- Изобщо не обичам да се защитавам — поясни момичето-демон, като облиза хищнически устни. — Само да нападам."

„градивна критика“, има изменение на смисъла и е възможна двусмисленост :"- Аз, като цяло, не обичам да се защитавам, — поясни момичето-демон, облизвайки се хищно. — Само да нападам." — въпрос към критика: къде точно се облизва момичето , по пръста , по ръката , или на места с „еротичен контекст“ ???

Също е интересно как би превел „вообще не надо“ ? Като : „в общия случай не трябва“ ,"като цяло не трябва", „по принцип не трябва“ или „изобщо не трябва“ ?

„- Аз не обичам да се защитавам , само да нападам — поясни момичето-демон, облизвайки устни хищно.“ — ето ти го без да се променя смисъла на оригинала , и без да се превежда излишно думата „вообще“.

Слепоглед от Питър Уотс


Книгата е пълен провал, като книга .

Свещеният вертеп от Лео Таксил


Славов , нещо не звучиш убедително :

„там е проблема, че няма нищо вярно и точно …“ — дори и цитатите , които Таксил е поставил в книгата ??

„Дори и да е имало папи, които са вършили престъпления, това не означава,…“ , това как се вързва с : " Сам Исус Христос е основал църквата Си …" , нали папата е Божия наместник на Земята , тогава за какви престъпления може да става дума ?

Забавна Библия от Лео Таксил


„Таксил си е чиста проба социалист, масон и антихрист, които е общувал с дявола и сега е в ада от където няма измъкване…..“

Тази информация е споделена с теб ,от първа ръка ли ?

Свещеният вертеп от Лео Таксил


До Петър Славов : достатъчно е , да има един единствен верен факт във въпросната книга , за да изхвърли цялата църква на бунището на историята .

И не бъркай понятията — борец против Бога и борец против църквата — различни неща са !

След нас и потоп от Йозеф Томан

marvin70 (2 септември 2020 в 04:01)

В грешка си! Книгата може да е всичко друго, но не и описание на "политическата обстановка и ежедневие на народа" и е меко казано "неточна" по отношение на Калигула.

Между другото, за времето на управление на Калигула няма достоверни исторически източници — всичко писано за него се базира на написаното от Светоний и Дион Касий, писали за него 60 до 100 години след смъртта му.

А относно всекидневието и живота по време на Римската империя — нямат нищо общо с романтичните представи, представени от Й. Томас и Р. Грейвс (Аз Клавдий). Хигиенните, хранителните и сексуалните навици в древен Рим биха били шокиращи за нас.

Архипелаг ГУЛАГ от Александър Солженицин


Едно кратко пояснение : историческата достоверност на книгите на Солженицин е меко казано „спорна“ . Това е подчертано в биографичните книги посветени на Солженицин , написани от съпругата му Наталия Алексеевна Решетовская .

Само един пример : митът , че първият , който спирал да ракопляска на речите на Сталин , бивал веднага арестуван от органите, е измислен и „вкаран в употреба“ именно от А. Солженицин , но подобно нещо не се е случвало никога в реалноста . Подобни „случки“, са били добре приети и популязирани от Западната пропаганда по време на Студената Война . Същите методи са използувани и от съветската пропагандна машина . С две думи : на война , като на война — всички средства са добри .

Облачен воин от Патрик Тили


Към коментар 1 от gost.

Жанрът на книгата не е военна фантастика , "… всяка уважаваща себе си военна фантастика има изпълнено с адреналин действие…" , а пост-апокалиптична фантастика.

Второ - " Обществата, описани в книгите, са изпълнени с противоречия. Най-вече това се получава, защото авторът не се е постарал да изучи реалните прототипи, които се опитва да възпроизведе."

Авторът не възпроизвежда никакви „реални прототипи“ , а описва едни възможни бъдещи общества, които са вид хибриди ,между съществували в миналото общества.

Трето, но не на последно място :" Авторът се опитва да поддържа напрежението като не разкрива конкретните планове на двете страни, но от този опит за тайнственост се ражда само досада."

Значи, ако авторът беше разкрил плановете на страните още в първите няколко десетки страници (между другото - те са повече от две страни), напрежението щеше да е добре поддържано и нямаше да се роди досада в писалия коментар 1?

Жалко , че коментиралия gost не е прочут писател, за да научи П. Тили и други подобни нему писатели, как се пишат правилно книги, поддържащи напрежението и не раждащи досада!