Читателски коментари от JustAFaceInTheCrowd

Не е лоша книжката, но на определени места е твърде явен препис на „Книга за джунглата“.

Да, Владимир Зарков е чудесен професионалист. Имаше и още един добър преводач, мисля, че се казваше Катя Ангелова. Рядко обръщам внимание и запомням имената на преводачи, но името на гореспоменатата Мирела Христова винаги го свързвам с изнервящи и кьопави преводи.

Фен съм на Хрониките и смятам „Господарят на светлината“ за изключителна книга, поради което имах високи очаквания и към тази. Доста се разочаровах. Не че е лоша, но малко посредствена ми се струва. Джаскат събитията едно след друго, както падне, без кой знае каква причинно-следствена връзка. Хуморът също не ми се видя на ниво. Зачудих се обаче дали Аззи и Бабриел не са прототипите на Кроули и Азирафел от „Добри поличби“?

Друго си е да се чете в оригинал, спор няма. Но специално Владимир Зарков е един от най-кадърните преводачи на Пратчет. В някои преводи (Мирела Христова е един от най-слабите преводачи според мен) се срещат безумия като баба Уедъруекс, Касиера, Адски Глупавия Джонсън и т.н. За съжаление и при най-добрия превод няма как да се предадат някои специфични игри на думи, мелодичност на изказа и т.н.

Магьосниците са в стихията си тук. Смяла съм се с глас :)

Изключителна трилогия. Дава много по-ярка, плътна и наситена представа за тогавашните времена от всичко, което съм чела допреди това за Артур. Образите са изградени великолепно. Трудно е да повярваш, че е художествена измислица, а това може да се каже доста рядко за някой роман.

Преводът в сайта не мога да го коментирам, защото съм чела книгите на хартиен носител и по мои спомени — със съвсем читав превод.

По мое мнение, книгата е силно прехвалена. Идеята, залегнала за основа на сюжета, е добра, но не е нова и уникална, нито пък особено добре поднесена. Сюжетът е разпилян, хаотичен — сякаш Геймън през цялото време си е мислел за нещо друго и е гледал да претупа работата.

Като изключим съвместната му книга с Пратчет, като негова самостоятелна творба, която бива, бих могла да посоча „Океанът в края на пътя“.

Абстрахирайки се от куция превод, спокойно мога да кажа, че книгата е много, много добра. Керът Айрънфаундърсен ми беше симпатичен от самото начало (чета книгите за Стражата в разбъркан ред, тази ми е петата поред, въпреки, че хронологически е втора), но след „Въоръжени мъже“ съм му заклет фен.

Както винаги, когато става дума за Пратчет, освен хапливия хумор, има много дълбочина.

Действително лош превод. Това ли е единствения превод на книгата?

Една от най-добрите книги за СнД!

Разкази от този тип започват да звучат все по-актуално…

Първите две книги от поредицата са добри, но в тази тотално са се оляли с БДСМ-а.