Стига ти да прочетеш няколко реда от тази книга, за да ти се изясни напълно, защо поетът е възкликнал: Родна реч, омайна, сладка…"
Димитър Кирков е сладкодумен разказвач, майстор на историите и героите, безумно влюбен в родния Пловдив, който увековечава макар и малко индиректно в този си роман!
„Любов в ада“ не е поредната прозаична любовна история, въпреки че започва така. Прищявка на съдбата свързва начинаещият, но талантлив художник Дионисий Ралев, още гимназист, с известната и богата пловдивска красавица Юлика Антова и любовта им избуява смело, в едно превратно време — годините на ВСВ.
В книгата находчиво и достоверно са описани много от реалностите в Царство България. Тя е завършена през 1988 година, но авторът абсолютно е избегнал партийните клишета и лъжи, които са опропастили не един български роман от тази часто от миналото ни.
Цитат:
„И всеки според страстите си местеше границите между фарса и трагедията в тази история, смесваше ги, както впрочем постъпваме и ние в своя живот.“
P.S. Аз лично съм изненадан, колко много отлични писатели от по предните генерации като Кирков са натикани дълбоко в миманса, а се рекламират и преиздават пълни некадърници. Надявам се повече читатели да успеят да се насладят на чудесният стил на Димитър Кирков, неговия друг роман който съм чел — „Балкански грешник“ е още по-чудесен!
С правилен актьорски състав би се получил и един страхотен филм!
Корицата естествено е безумно зле…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.