Читателски коментари

Джъстис от Лорън Донър

Дари (9 февруари 2015 в 00:03)

Супер е адски се изкефих на книжката.Чаках я много няма тарпение за още.Благодаря за труда ви ;)

Война и мир от Лев Толстой

д г (8 февруари 2015 в 22:58)

Действително френските думи, изрази, пасажи и цели страници са доста и това е досадно, макар че това е било част от епохата. Това ме спря да чета романа през ученическите години и го прочетох след десетилетия. Ценното при Толстой е изкреността и директността на изразяване на нещата, които често са сложни и абстрактни, но в хода на книгите му се разбират лесно. Достоевски също постига това, но при Толстой красотата е повече отколкото трагизма, а и засяга много повече теми.

Джъстис от Лорън Донър

radost_ina9 (8 февруари 2015 в 22:45), оценка: 6 от 6

Уникална книга тя ми харесва най- много. Прочетете я ! Благодаря за превода :)

Танц с дракони от Джордж Р. Р. Мартин

Диана (8 февруари 2015 в 22:00)

Езикът е прекалено вулгарен за вкуса ми, в героите обаче има нещо интригуващо. От пет тома има какво да се извади като послания. За съжаление обемът не отговаря на качеството.

Фюри от Лорън Донър

Мария Патрашкова (8 февруари 2015 в 21:55)

Може ли някой да ми каже,ще има ли превод на Лора Лей след 7 книга.Нещо не мога да открия никъде нищо след нея.Ако може някой да ме насочи.Благодаря предварително!

Сто години самота от Габриел Гарсия Маркес

Оня с коня (8 февруари 2015 в 15:11)

Бях току-що навършил 16 г., когато приятел ми предложи романа на Пърсиг. Да, „Дзен и…“ също е от трудните четива, обаче за сметка на това е страхотно провокативна за любознателните, които се стремят да преодолеят шаблоните и стереотипите. Прочетох романа за няколко дена, макар и да е „трудно четиво“. И оттогава го препрочитам през няколко години. От тази позиция смятам, че — напротив — „Дзен и…“ е чудесна книга за събудени хора с едва стартирал жизнен опит — перфектен роман на съзряването.

Сто години самота от Габриел Гарсия Маркес

OxyMoron (8 февруари 2015 в 15:01), оценка: 6 от 6

Марио, за „Дзен..“ ли говориш? Напълно съм съгласен с теб…Но не става въпрос за умствен багаж, а за житейски опит. Няма начин, човек на 16–20 години да разбере и почувства терзанията на „лирическия герой“ в повествованието ;)

както и да е, тук темата е за Маркес, а ние се отплеснахме в съвсем друга посока..

Белязана от П. С. Каст, Кристин Каст

Анна (8 февруари 2015 в 12:36)

Качени са всичките книги само натисни на името на писателя и ще ти излезне цлата поредца . Относно книгата малко ми прилича на ’’Хекс Хол’’ . Доста страни вампири .

Джъстис от Лорън Донър

cvetenceto (8 февруари 2015 в 10:32), оценка: 6 от 6

Страхотна книга! Благодаря на този, който я е превел!

Скандал от Бренда Джойс

ganiva (7 февруари 2015 в 22:11), оценка: 5 от 6

Интересна и увлекателна история. Макар да предпочитам съвременните романтични истории, тази я прочетох с голям интерес.

Похитителят на мълнии от Рик Риърдън

Съни (7 февруари 2015 в 21:50)

Книгата страхотна, наистина ми напомня на Хари Потър, но съвсем не е същата .. Мога да кажа, че и Пърси и Хари ми допадат изключително много ..

Родена в лед от Нора Робъртс

Марина_Г (7 февруари 2015 в 19:23), оценка: 6 от 6

Толкова романтично!

Страст от Луиз Бегшоу

Далида (7 февруари 2015 в 16:52)

Не знам какво да мисля за тази книга. Има много интересни моменти и още повече наивни такива.

Става, все пак е по-различна от останалите такива.

Къщата от Мери Хигинс Кларк

тони (7 февруари 2015 в 10:19)

Малко суховато написано но все пак нямах търпение да стигна.до края. Финалът беше набързо скалъпен. Иначе замисълът не е лош.

Великолепно от Джулия Куин


Хубава е, но втората от поредицата е хиляди пъти по-добра (книга 2 „Среднощен танц“ разказва историята на Бел и разбира се Джон хихи).В момента чета трета, тя е за Дънфорд и за сега не ме заинтригува като втората.

Земята на солените скали от Сат-Ок

Диана (7 февруари 2015 в 01:40)

А кои книги ни препоръчвате? „Винету“? „Синовете на Великата мечка“?

Земята на солените скали от Сат-Ок

Диана (7 февруари 2015 в 01:36)

Сега е модерно всеки да бъде „развенчан“. Какво значение има дали всичко описано в нея е истина или не?! Знае се къде е гробът на Сат-Ок (Станислав Суплатович) и вероятно може да се направи ДНК анализ (или каквито са там анализите) и да се установи какъв е баща му — индианец, поляк, руснак, евреин или ескимос…

Книгата е много хубава и една от любимите ми от детството.

Наследникът от Калкута от Роберт Щилмарк

Диана (7 февруари 2015 в 00:58)

Страхотна книга! За първи път я прочетох през далечната 1982. Слабо е да се каже, че я пазех като очите си. Не позволявах да се изнася от нас, защото се опасявах, че някой няма да я върне. Затова я криех при учебниците си — да не се вижда :) При третото или четвърто препрочитане, си направих един експеримент. Казах си: „Сега ще бъда за Джакомо Грели.“ В началото ми беше трудно, но започнах да разбирам, че той е принуден от обстоятелствата да постъпва така. Дори му се възхищавах, че е италианец, но свободно говори английски и дори минава за англичанин :) Постоянно я сравнявах с другите пиратски и приключенски книги. Нямаше излишните описания на Емилио Салгари и Карл Май, нито разтегнатите диалози на Дюма и на Майн Рид, дори беше по-добра от книгите на Джеймз Фенимор Купър и от „Капитан Блъд“ на Рафаел Сабатини. И все още съм на същото мнение. Радвам се, че и трите ми деца я прочетоха и опазиха от изгубване.

Дуел от Тили Багшоу

дани (7 февруари 2015 в 00:31)

Невероятно интересна книга. Оценка 6 от мен. Прочетете я няма да съжалявате.

Сто години самота от Габриел Гарсия Маркес

Лилия (7 февруари 2015 в 00:29)

Книгата наистина е трудна за четене на моменти, абсурд е да се ориентираш и запомниш цялата рода, но не това е важното. Важно е усещането, магията, мъдростта. Имената нарочно се повтарят, както в семействата в реалния живот, героите са понякога откровени идиоти, както в реалността, а има и доста хипербола и сатира -като пипер в манджата. Опитвах да прочета книгата няколко пъти, но успях да я харесам и прочета чак в зряла възраст. Затова мненията са толкова различни, зависи кога и кой я чете. Аз лично се влюбих в Любов по време на холера, най — гениалната, умна, смешна, тъжна творба за всички времена (за мен ), после изчетох почти всичко на Маркес. Препоръчвам да пробвате този подход.