Читателски коментари

Четем предисловието : ’’сърцето му се обърна’’. Как така? Заратустра не е ли забелязал в следващите 300 страници, че сърцето му е обърнато? Още повече, защо е имал наглостта да продължи да живее след като е разкрил, че му е обърнато сърцето? Това са все належащи въпроси, като се замисли човек и аз искам отговори! Но Жана знае.. Жана дава отговорите на всичко. Жана дава отговора най-вече на това защо книгата носи подзаглавие: ’Книга за всеки* и никого’. Защото не на всеки е присъдено, уви, да оцени достойнствата на немския и българския език в един мисловен импулс.

Хубава приказка за деца….Ако имате време в излишък е забавен начин да го запълните.Не се отличава с оригиналност.

Страхотна книга една от най-добрите на авторката,а поредицата е завладяваща .Препоръчвам я !

Джон Стайнбек е един от малкото автори, които не те разочароват в никое от произведенията си! „За мишките и хората“ беше първата негова творба, която прочетох, но ме грабна веднага. Радост за очите ми е да чета всички тези хубави мнения!

„Бъдеще евентуално“ е плод на писане неоригинално. Това ли е нивото на българската фантастика?!

Чета и не мога да повярвам, че толкова много хора подценяват романа! Разбира се, всеки има право на мнение и всеки пречупва историята през призмата на собствените си съждения, но пак ми е трудно да повярвам, че има толкова негативни коментари… Всички се задълбочават в любовната история, но фабулата е далеч по-сложна от някакво си романтично разказче! Авторката — поклон пред дълбочината на таланта й! — разкрива едни напълно реални персонажи, което, лично мен, особено много ме впечатли. Кога в реалността сте се сблъскали с „перфектните“ хора? Намирам за много посредствено мисленето, че хората са само „добри“ или само „лоши“ и че „лошите“ не заслужават и не са способни на обич — напротив, това, че не го показват, по начина, по който повечето хора го правят, изобщо не трябва да означава, че вътре в себе си те не изпитват истинска емоция!

Някъде по-нагоре прочетох, че в книгата имало насилие над деца и животни — ами да — добро утро, реалност! Ще ми кажете ли, че в обществото, в което живеем, дори сега — 21ви век — няма насилие над съпруги, деца и животни? Дядо Ви на село не бие ли кравата, че не ходи в правия път? Карайки каручката, не млати ли кончето с камшика си? Съседите Ви не счупват ли от бой 10-годишния си син, защото обичат повече алкохола от него? Света е и грозен, нали знаете? Малко са книгите, в които героите не са идеализирани и точно такава трябва да е литературата, която се слага на пиедестал.

Моето мнение за този роман е абсолютна шестица!

Има още преведни от поредицата общ 12 са много интересни.

Книгата е много хубава. Единствено не ми хареса това, че в последната страница изведнъж всички си простиха и прегърнаха. След развитието на цялата история, това е повече от фантазия, но…

На два пъти започвах тази книга и я оставях,че от толкова описания направо….,но на третия път реших да я прочета с надеждата да стане по интересна и да се стигне до същественото.Еее стана!И наистина останалите книги от поредицата ги изчетох на един дъх.И все пак има какво още да се желае….

Страхотна книга с неочакван край!

Книгата ми хареса много и ми се иска да можеше да прочета и продължението за сестрата доколкото разбрах на английски книгата се казва After You издадена е 1990 г., дано някой има времето, умението и желанието да я преведе.

На мен също много ми хареса!

Е, тука някой определено се е олял и не е чел какво е написано в предните книги от серията (по-конкретно в „Метал и воля“)!

То за това си има и редактори…

Това ме подсеща за думите на един приятел:

" Как може да правят най — добрите танкове и най-скапаните автомобили едновременно…?!?"

Иначе идеята не е никак лоша.

Приятно четене.

Понякога играе роля това, коя точно ще е първата книга, която ще прочетеш от конкретен автор. В моя случай това беше На западния фронт, а след него директно Обратния път. Благодарение на това Време да се живее остава в тази сянка и ако продължа да чета останалите му книги сигурно ще остана разочарован. Далеч не от самия автор, говоря за субективността.

Защо?

Ремарк е изключително добър описвател на военни картини, военния живот. той може с лекота да внуши на четящия какво е това войната, но от малко по-отдалечен ъгъл на възприятие. С това се справя много добре. Но „мирните“ му картини, просто не са „наситени“ както военните. Във „Време да се живее и време да се мре“ има значително по-малко война. Самият войник, Гребер, не е вкопчан във войната, така както например Паул в „На западния фронт“ — той не заляга при всеки по-силен удар или взрив в канавката. Той се отдава на по-скоро мирния живот и типичните за това размишления. Той не е войник „като“ Паул. Всичко това е и от контекста в разликите на Първата и Втората Световна война.

Все пак книгата трябва да се изчете цялата, за да се усети края й така, както не би могло при чисто военен роман.

И като закачка — Вижте, И Елизабет, и Гребер не говорят за любов, но те искрено се обичат. Просто заради случая, че са се намерили. И случая на войната. Сиреч идеята за „най-подходящия/ата“, която да се „търси“ се торпилира добре от този роман.

Мнoгo дoбpа kнига,пpедycещаx kpая,нo cе вълнyваx мнoгo.Даже cи пoплаkаx.Пpепopъчвам kнигата.

О не съм съгласна че е скука, на мен ми хареса има много повече в книгата отколкото на пръв поглед.Горещо я препоръчвам !!! Лично аз се забавлявах с диалозите между героите.

Благодаря dehumaniser. Мисля че и аз си спомням сега — родителите му го наричаха ’’нашето щурче’’.

Посредствена, едва я прочетох.

Oт доста дълго време някоя книга не ме беше разстройвала така края е доста тъжен просто сълзите текат без да ги усетиш лош край за родители те и добър за младите прочете тази поредица гарантирам ви няма да съжалите !

Имам слабост към филмираните книги. Когато филмът е хубав, съм сигурна, че книгата ще е шедьовър. Но в случая — последните сто и нещо страници едвам ги прочетох. По-скоро на инат, отколкото от любопитсво. Краят, по мое мнение, е незаслужено разтегнат.