Читателски коментари

Това не е книга, а един разказ. Нищо особено, набързо написано. По скоро прилича на очерк за някое списание .

Изключително силна книга. Развитието на действията е невероятно. Чудя се какъв ум би могъл да съчини това. Погледнато от страни, всички случки са взети от криминалните хроники майсторски свързани в едно цяло. Достатъчно дълга книга, чете се бързо, държи в напрежение. Добро четиво за анализаторите на човешката психика.

Моето мнение напълно се препокрива с това на d_hristova. И на мен ми идваше в повече на моменти, много жестокичко беше това с 5 годишното момченце, направо ми идеше да я оставя, но не харесвам да не дочитам дадена книга. Иииии на моменти имах чувството, че чета наръчник „Как да станем професионални убийци“ ….. :/ А финала ми се стори леееко абсурден.

Страшно тъпа книга. Дори не ми се иска да обяснявам защо е тъпа. Не знам дали е от превода, или просто историята е скапана, но … той се държи с нея като с парцал, а тя — при първата му усмивка и вече му е простила, вече е влюбена, и вече е скочила в леглото… а бе тъпа работа. Дет’ се вика — стигнах до двадесет и седма глава и .. отказвам се — така и няма да я дочета. бррр

Късно докоснах Солженицин и неговия свят на руснак .С усещане съм ,че Андрей Рубанов продължава темите за свободата,за достойнството в съвремието , в живота ни .

"…Казват, че бизнесмените нямали време. Че били прекалено заети, за да четат. Това са глупости. Всеки човек е длъжен да чете книги, както арестантът от Общата Бърлога е длъжен да жертва кутия кибрит за Пътя — в противен случай ще престане да е достоен арестант. И човекът ще престане да е достоен човек

…

Аз — банкерът? Електроженистът? Алкохоликът? Трезвеникът? Писателят? Фалшификаторът на търговски книжа? — гледам от своя балкон настрани и надолу.

И виждам — Европа? Азия? Затвора? Свободата? Мъртвата Совдепия? Живата Русия? И аз не знам.

Книгата свърши, господа.

Свободно. "

Много ми хареса книгата, интересно и забързано действие, не можеш да се откъснеш и нямаш търпение да достигнеш края, а финала беше много емоционален поне за мен! Книга която няма да забравя скоро! Оценка: 6 от 6

Интересен автор е Сюзън Е. Филипс. Историите й са доста еднотипни — разнообразието идва от различните фонове на които се развива действието, но на мен ми достави удоволствие да прочета всяка от книгите й. Вълнувах се на всеки разказ и всеки герой.

По-скоро любовен роман с нотки на мистерия и трилър, отколкото типично криминале. Развръзката не беше нищо особено, предвидимото общо взето. Любовната история не беше лоша, имаше магнетизъм между главните герои, имаше една доста добра секс сцена. Динамика изобщо нямаше, до 100 страница действието се развиваше в 1 единствен ден.

Много тежка книга е за мен — тези изнасилвания, убийства, отрязани пръсти и кървища ми дойдоха в повече. Не се проследи историята на убиеца, защо е такъв, нещо в миналото му ли го е накарало да убива. Излиза, че която жена се оплаче от магазина и той я убива, много повърхностно. Иначе е интересна книгата, постоянно се случва нещо, но и на мен не ми хареса много края, това с изживяването на бременността беше тъпо.

Вярно,че е кратка,но пък е много приятна.

Пази боже да се „усъвършенствам духовно“, четейки редките… добре де — бози на преподавател по физическо, завършил психология единствено благодарение на участието си в университетския спортен отбор по скокове на батут :) Намирам произведението, както и останалите творби от същия автор за подходящи единствено за блондинки, миски, манекенки и почитатели на поп-фолка, решили да блеснат с интелект и ерудиция сред себеподобните си в кварталната чалготека. А аз ще си препрочета с удоволствие „Диалозите“ на Платон…

На мен лично не ми хареса книгата. Не мога да кажа, че историята е лошо разказана. Това което не ми хареса бяха главните герои. Като реша да прочета любовен роман, то е за да се радвам на една красива любов. Определено не беше така докато четях книгата. Умориха ме непрекъснатите съмнения на героинята. По-скоро ми подейства депресиращо отколкото освежаващо. И не на последно място… да изоставиш детето си и да се колебаеш да си го върнеш когато имаш тази възможност… Твърде егоцентрично виждане за любовта, това е книгата.

Сърдечни поздрави към всички, които работят за съществуването и обогатяването на „Читанка“ — вие сте истински будители на българския дух в тези сложни времена.

Благодаря ви за чудесните книги на Дан Милман! Горещо ги препоръчвам на всички търсещи Истината пробуждащи се души. Написани са с много искреност, мъдрост и любов. Напомнят ни простите и вечни истини, които стоят заровени дълбоко в нас.

Нямам думи изобщо да опиша това изживяване, но ще се опитам. Стигнах до последната страница преди четвърт час, но ми трябваше малко време, за да изплувам от историята. Сякаш съм изяла една огромна мелба и цяла кошница ягоди.

В момента се чувствам като дървар с брадва и клин на състезание по дърворезба, защото ми е доста трудно да изразя възхищението си от Демон, Юда и Магьосник.

В книгата няма любовни истории, секс сцени садистично задълбаване в чувствата и терзанията на действащите лица. Като цяло (дори и тези, останали само щриховани), героите имат силна индивидуалност и имат ОБЕМ. Не ми беше никак трудно да си представя всеки от тях до последното перце на шапката. Войните са сурови, смели и все пак хора, с чисто човешки емоции, без много преувеличаване на злия или добрия им нрав. Дамските персонажи са живи, решителни и знаят какво искат. Маговете… явно за тях ще чета във втора част :D

Това е история за магия, любов, доброто и за древни злини, но въпреки това не се натрапва гледната точка на нито една от страните и определено сложната религиозна система просто-си-е-там съвсем естествено. Религията и социалното разпределение не успяха да ме издразнят по никакъв начин, за разлика от в много други книги.

Разказана е в равномерен ритъм, нито твърде претупана, нито пък прекалено провлачена. Авторката ме поведе рамо до рамо с героите, остави ме да вдишам аромата на гората, да почувствам вятъра в косата си, но продължихме напред точно навреме, за да се изплъзнем от лапите на Скуката.

Не мога да обясня усещането си за думите в тази книга. Обичам книги с много думи, стари думи, които вече не се използват. Прочитайки първата дума не се изненадвах от следващите, само се радвах, че ги виждам, като стари приятелки, които са ми липсвали, но съм ги забравила. Абсолютно стоплящо душата усещане. През цялото време се чудех: на фона на толкова зле преведени книги напоследък, от къде се е пръкнал такъв добър преводач?

До последната глава се чудех тая книга дали не е българска, но името на автора на корицата ме подведе успешно. На последната глава, за да зарибя и майка ми, потърсих от коя народност е автора и абсолютно паднах под масата, когато разбрах, че Хедер Меспи е псевдоним на Венета Въжарова!

Демон, Юда и Магьосник не е книжле, книжка или романче, а пълноценна емоция, съживила приказни създания, за каквито съм чувала само в разни мрачни предания и стари народни приказки. Тя е спокойна река, а аз плувах по нея с вълшебна лодка, чак до онова място, където реката внезапно се скри в земята и лодката ми се строши на парчета в ръбестото КРАЙ на последната страница.

Отдавна, много отдавна търсех подобна книга и сега с алчни кликове на мишката се отправям да търся втора част!

Много ми хареса 6

Обожвам тази поредица и досиетата на героя също си заслужват. Няколко забавни историйки, които да разнасят някой неща. Искам да кажа за тези които незнаят че Рик има нова поредица (нова за българия) със скандинавските богове.

През цялото време ми беше мъчно за Алис.

Хубава, но краят ми беше много посредствен…

Единствената съвременна българска книга, която детайлно описва Пътя към Себе Си и всички препятствия по него, записани в микрокосмоса ни.

Книгата действително е очарователна и добре написана.