Читателски коментари

Много добра книга с много добър превод! Прочетох я на един дъх. Написана е много увлекателно, със страхотно чувство за хумор. Дори след като я прочетох, още не мога да проумея как една толкова обикновена история може да ме заинтригува и увлече толкова много. След време пак ще си я прочета с кеф! Ставам фен на авторката — ще изчета всичко, което намеря от нея.

Препоръчвам и книгата, и авторката!

Много забавна и разтоварваща книга.

Книгата си заслужава, еклектична е.

Според мен разказът е доста абстрактен. Аз го тълкувам така: авторът смята, че бъдещето е една цивилизация от щастливи хора, които са превъзмогнали болести, бедност и всички трудности за човека. И това са постигнали като са създали роботи с изкуствен интелект, „изкуствено създаден жив организъм“, от работата на които да зависи живота на хората. Съответно хората живеят изкуствен живот, общуват с роботи, а в един робот- беглец се е развила идеята да избяга от този перфектен живот в миналото, когато още не са били измислени роботите.

Според мен разказът е доста абстрактен. Аз го тълкувам така: авторът смята, че бъдещето е една цивилизация от щастливи хора, които са превъзмогнали болести, бедност и всички трудности за човека. И това са постигнали като са създали роботи с изкуствен интелект, „изкуствено създаден жив организъм“, от работата на които да зависи живота на хората. Съответно хората живеят изкуствен живот, общуват с роботи, а в един робот- беглец се е развила идеята да избяга от този перфектен живот в миналото, когато още не са били измислени роботите.

Щастлив съм че не живея в Америка…

— Аз също не я дочетох книгата. Все се надявах да се случи нещо, ама то нищо освен глупавите капризи на Главната. Стигнах до шеста глава и я зарязах… Все пак и моя читателски ентусиазъм си има някакъв праг на търпимост.

Разказът е прекалено мрачен, но предполагам, че авторът не иска да отрече културните ценности. Той иска реално да съпостави силата на грубата действителност срещу силата на изкуството, което ще изгуби битката. И в крайна сметка той си представя бъдещето доста песимистично — цивилизацията ще доведе хората до самоунищожение. От това ще последва бедност, която ще превърне останалите хора в зверове. Хората ще са изгубили всякакъв морал и човещина, поради което изкуството няма да има смисъл да съществува.

„Новите видове“ са много яки, моля продължете да превеждате.

Толкова много ми хареса, че препрочетох последните глави на фона на кънтри музика.

„Новите видове“ са много яки, моля продължете да превеждате.

Не ми харесва. Скучна книга.

Отказах се на втората глава да продължавам с четенето, много монотонно ми дойде и повечето описания бяха на пейзажи. Но дано вие да я харесате.

На мен много ми хареса книгата!

Изумена съм как действа Върховният Съд в САЩ!

Може и другите така да действат-нямам представа, но наистина приличат повече на политици, а не на съдии!

А дали(понеже е писана1998), военните в САЩ все още нямат права?

Безсмислена история.

Не си позволих да поставя оценка. Твърде тежка ми дойде, не я дочетох.

— Понеже ми стана интересно от коментара ви, погледнах за какво става въпрос. Дори си направих труда да потърся оригинала на книгата и мисля, че грешката най-вероятно е на преводача. Докато тук е преведено : " Кожата й беше с цвят на абанос, по страните й се беше появила руменина. " , английския вариант е : " Her skin was ivory, touched with a rose brought back by rest and food. " Явно проблема е в превода на думата " ivory" , която има значение на цвят слонова кост, но тук незнайно по каква грешка се е превърнала в абанос .

Мислех да и дам четворка, но това с всичките деца си беше прекрасно.

*правопис

За жалост прочетох първо „Любовна песен за утре“, после разбрах, че действието на „Любовни песни“ предхожда другата.

Да, Валиант е чаровен, но книгите много се повтарят. Всичко с това постоянно спасяване на главните ми дойде в повече.