Читателски коментари

Ако не беше бележката под черта, бих възприел разказа като приятен, но леко нереалистичен. Измисля си разни неща пишещият. Добре го прави…

Приятно „мъжки“ разказ.

Без да е с нещо особен, просто приятен разказ.

Илф и Петров. В западно-европейски вариант. Просто — приятно четиво.

Дадох шестица, но оценката е леко завишена. Но пък петица е малко. Можеше да се разказва и за българска двойка старци. А образът на „бедната“ е и психологически, и анатомически добре очертан. Представях си я на живо.

Е, на тая челнилка просто не мога да дам шестица. И нежно, и човешко, но — черно.

Хубаво и спокойно тъжно. Предизвиква болка, която нормалния човек трябва да изпитва. Поне отвреме навреме.

Присъединявам се към положителните отзиви за книгата. Наистина се чете на един дъх — след като я започнах не можах да я оставя. И както коментира Iv4eto73, насочва към важни теми за размисъл.

Написано е в прекалено „чандлъров“ стил. С характерното за автора добро чувство за хумор.

Познатият сюжет е „разместен“ по интересен и реалистичен начин. Чете се с кеф.

Този разказ „споява“ познанията ми за Кватроченто-то. Макар че… ами, просто не харесвам Ботичели — като художник. Но образът му е добре конструиран. Според мен.

Не знам защо, но докато четях за Ванката-попа, си представях Ванката от шоуто на Слави. Изпипана фабула.

Малко изкуствена история. Но се чете с естествен интерес. Мирише на…О,Хенри.

Точно мутробарок. Хем измислена история, хем — истинска. Докато четях, асоциирах и персоната на мацката с една моя позната. Дали да й го кажа?

Жалко, че не съм чул звученето на разказа по радиото. Ще проверя в интернет дали няма запис. Този човек пише хем разсеяно весело, хем те натъжава.

За мен — направо класика. Така се смях докато четях, че жената ме погледна…особено. Уж селска история, а пък… Някога ще си го препрочета.

Изпипано. Особено ми хареса образа на „зеленчукаджията“. Весело полуфентъзи.

Интернационална и интервремева история. Може да се случи винаги и навсякъде. Авторът хем те кара да се смееш, хем нещо се подиграва. Леко ме дразни, леко ме раздвоява. Но ми хареса.

Вярно — с гласа на Влади Въргала. Уж лековато, на моменти наивно /наркоман със съвест/, но автентично.

Славните години на тупалкаджии по анцузи. И на полицаи, които се чудят на кого да се продадат. И за колко?…