Читателски коментари

Книгата е уникална! Не само защото обожавам книги на такава тематиката. Всичко беше прекрасно! Единствено, както винаги краят беше недостатъчен. Лично бих искал да се наблегне повече на това, какво са преживяли героите. Иначе книгата беше епична!

Роман за непредсказуемия живот и любовта. Прекрасен стил и вълнуващ сюжет.

Докато четях романа, леко съжалих, че не намерих време да скоча с парашут. Но пък… и без да съм скачал, разбрах доста за парашутизма. Определено сюжет с тръпка…

Хареса ми израза „Луи — въстаник. Представяте ли си…“ Сюжет — „Вражалец“.

Ако не беше бележката под черта, бих възприел разказа като приятен, но леко нереалистичен. Измисля си разни неща пишещият. Добре го прави…

Приятно „мъжки“ разказ.

Без да е с нещо особен, просто приятен разказ.

Илф и Петров. В западно-европейски вариант. Просто — приятно четиво.

Дадох шестица, но оценката е леко завишена. Но пък петица е малко. Можеше да се разказва и за българска двойка старци. А образът на „бедната“ е и психологически, и анатомически добре очертан. Представях си я на живо.

Е, на тая челнилка просто не мога да дам шестица. И нежно, и човешко, но — черно.

Хубаво и спокойно тъжно. Предизвиква болка, която нормалния човек трябва да изпитва. Поне отвреме навреме.

Присъединявам се към положителните отзиви за книгата. Наистина се чете на един дъх — след като я започнах не можах да я оставя. И както коментира Iv4eto73, насочва към важни теми за размисъл.

Написано е в прекалено „чандлъров“ стил. С характерното за автора добро чувство за хумор.

Познатият сюжет е „разместен“ по интересен и реалистичен начин. Чете се с кеф.

Този разказ „споява“ познанията ми за Кватроченто-то. Макар че… ами, просто не харесвам Ботичели — като художник. Но образът му е добре конструиран. Според мен.

Не знам защо, но докато четях за Ванката-попа, си представях Ванката от шоуто на Слави. Изпипана фабула.

Малко изкуствена история. Но се чете с естествен интерес. Мирише на…О,Хенри.

Точно мутробарок. Хем измислена история, хем — истинска. Докато четях, асоциирах и персоната на мацката с една моя позната. Дали да й го кажа?

Жалко, че не съм чул звученето на разказа по радиото. Ще проверя в интернет дали няма запис. Този човек пише хем разсеяно весело, хем те натъжава.

За мен — направо класика. Така се смях докато четях, че жената ме погледна…особено. Уж селска история, а пък… Някога ще си го препрочета.