Читателски коментари

Вие уточнете първо каква сте — МърмоРка или МАрмотка, па тогава се подигравайте на хорския правопис.

Книгата си струва времето и усилието да бъде прочетена. Моите уважения към Танчита, написала първия коментар, но даже си е постижение, че човек, който започва изречение с думата „Четах“ е стигнал чак до шеста глава….

Ремарк си противоречи. От една страна казва,че не знае дали такъв „тип хора“ съществуват в други страни,но от друга твърди че такива хора в другите страни са по-малко,отколкото в Германия!

Като при всеки пацифист,така и при Ремарк не се разбира срещу какво точно е насочена критиката му?! Германецът е (може би) най-силният войник в историята,като едно от най-важните условия за това е способността за послушание и подчинение. Заповедта е закон за войника. Заповедта трябва да се изпълнява така,както компютъра го прави — натискаш клавиша и веднага получаваш желаният резултат.

Ако не знаете,да Ви кажа — границите на Германия преди Втората световна война са били отворени и ако на Ремарк нещо не му е харесвало или се е чувствал заплашен е можел спокойно да я напусне и да отиде да живее в съседна Швейцария например. Или в САЩ. Където си поиска.

Виж ако по време на самата война беше писал и разпространявал такива ПОРАЖЕНЧЕСКИ текстове,тогава наистина държавата е щяла да го съди и осъди,и прати в затвора. Може в особено тежки случаи да му издаде и смъртна присъда. Но така би постъпила всяка държава по време на война.

Много ми хареса книгата! Наложи ми се да я прочета и втори път, след около седмица и пак беше така увлекателна. Въпреки, че знаех какво следва, не можех да я затворя, просто продължавах да си чета. Много бих искала да прочета и другата книга от серията „Кралското семейство на Рутения“ — Royal Seduction (1983).

Тъй като през деня нямам възможност да чета книги, чета предимно вечер в леглото от ел. книга (така не са ми необходими очила и осветление). В последните два месеца се интересувам от всичко написано от Патриша Максуел, като Дженифър Блейк и другите ѝ псевдоними. Откривам,че няма много преведени и още по малко за ел. четци, дори и платени. Благодарна съм на всички за усилията и положения труд в Читанка!

Ремарк е класика. Класиците не се критикуват. Това са го сторили техните съвременници, ние само можем да четем и да харесваме.

Книгата е анти-патриотична. Прави доста задълбочен разбор на немската нация и душевност и резултатът не е много ласкателен. Ето и кулминацията:

Хайнрих Крол е от ония хора, които никога не се съмняват в правотата на своите възгледи — това ги прави не само досадни, но и опасни. Тези хора са непоколебимата човешка маса на нашето любимо отечество, с която винаги може да се потегли на война. Нищо не може да ги вразуми, те са се родили с ръце по шевовете на панталоните и се гордеят, че така и ще умрат. Не зная дали този тип хора съществува и в други страни, но сигурно не е в такива количества.

За щастие на Ремарк книгата е излязла ’50-те години, време, когато след една загубена война патриотите не са имали думата, иначе нямаше да му се размине на автора.

Преводът е прекалено формален, за да не кажа повърхностен. Когато…

Lausebengel = въшльо

Flegel = дръвник

…това не свидетелства за добро познаване на разговорния немския език.

Това е жалко, защото иначе езикът на Ремарк е лесно разбираем и днес, затова може би се радва все още на толкова читатели.

Много интересна и заплетена история, в духа на съвременната истерия около 5G мрежата.

Уви, нямат никакво намерение да ги превеждат.

Аз не съм съгласна с всички, които казват, че книгата не е реалистична. Всъщност е точно такава, защото в света няма перфектно хора. Не знам за вас но на мен ми е писнало от тези романи или филми, в които се срещат двама души минават през една трудност и БАМ! Всичко е перфектно. Има щастлив край и това е. Ами не, не е така. Някога замисляли ли сте се какво има след щастливия край. И след този щастлив край винаги има, нещо което да го развали. Всички, които не могат да видят любовта между тях. Замислете се какво ги държи заедно е не точно заедно но те не се отказват един от друг, защото се обичат. Това е истинската любов, когато двама души колкото и да се карат да остават заедно. Да има тази искра, която при всяка трудност да ги сближава все повече и повече, а не да ги отдалечава. Ако си готов да се откажеш от човека, който обичаш това означава, че ти не го обичаш истински.

Съжалявам за малко дългото ми обяснение. Не ме бива много в обясненията и съжалявам яко някой не ме е разбрал.

;-)

Приятна книжка с доста неочаквана развръзка.

Има адски много китайски имена и подробности и на моменти губех нишката, но като цяло бях под напрежение и доста изненадана накрая!

Жалко, че не се разви и връзката на Шон, но не може всичко да е както искаме…

Здравейте! Книгата е страхотна! Видях, че има още от поредицата! Надявам се, да ги преведат и останалите книги!

Мммм.. доста постна и безхитростна. Много ми се иска да видя как маите обясняват за земната ос в книга отпреди 1200 години. Обяснения авторът не дава, само твърдения с малко смисъл. Изобщо не става ясна връзката между експериментите днес и маите. Ама никак. Неубедително четиво.

Книгата е невероятна …четете до края :)

Страхотно ! Не посмях да спра ,докато не стигна до края. Много ви хареса,любовта се разви на втора линия ,между търсенията ,пътуванията и многото бой. Направо ме очарова.

Как ги измисля тези сюжети Александра Маринина, не мога да си представя. Страхотен талант!

И на мен много ми хареса книгата, която открих и прочетох преди 3–4 години. Толкова хубава книга, за която /почти/ никой не говори. Дори и да е взаимствал нещо отнякъде, творбата си е уникална, обстановката българска и автентична. Струва ми се, че описва по-малък град, а не Варна, даже подозирам откъде е взел описания — даже не от морето. Героите не са идеални, философията, която присъства е интересна. След това Вежинов е трябвало доста други „творби“ да напише, за да си „оправи“ имиджа. Но има и други достойни неща от по-късния си живот.

Търся други такива български романи като „Синият залез“.

Бавно се чете ,тегаво ,напълно предвидим край.

Хубава книга,с множество обрати и загадки,но намушкването на д-р Хънтър в края е напълно излишно с оглед на факта,че серията има продължение.

Интересна е, но е само една глава, искаше ми се да е по-дълго.

Страхотна книга!

Завладяваща и държи в напрежение до самия край без излишни и ненужни описания.

Много приятна книга. Героите не натоварват прекалено с твърде много гордост.