Читателски коментари

Здравейте, Лилия,

Не знам дали коментарът Ви е писан до мен, но си позволявам да отговоря и да Ви приканя да прочетете пак тази част от романа. Всъщност г-жа Хейз възнамерява да изтръгне себе си и дъщеря си от „хищническите нокти“ на Х.Х., за което предприема мерки — изпращане на разобличителни писма, прибиране на Лолита от летовището и заминаване в неизвестна посока. Иронията на съдбата, тази палава и жестока съучастничка на Х.Х., прави така, че писмата с разобличението да свършат земния си път в джоба на същия този Х.Х., накъсани на малки парченца от същите тези „хищнически нокти“ (след случайна катастрофа с летален изход на връщане от пощенската кутия). Защо не полицията? Ако задавате този въпрос, значи не сте разбрали света, в който сюжетът „Лолита“ е възможен; все пак една от основните цели на главния герой в ролята си на разказвач е да ни натика в лицето всеобщото лицемерие и фалша на „доброто име“.

На мен пък нито за секунда не ми беше скучна историята, дори напротив. Единствено не ми хареса, че главните герои някак много набързо се влюбиха един в друг, искаше ми се да има повече моменти между запознанството и влюбването.

Срахотна книга. Незнам дали има и други книги от поредицата?

Хареса ми, много любов и приключение. Препоръчвам.

Хареса ми.

Много добра и свежа.С интересен поглед на историята.

Слаб финал,претупан.

Независимо под кое име е добра.

:-)

Много добра и поглъщаща.

Много слаб сюжет в сравнение с историческите й любовни романи. Това куче и таз вълчица са сладки, ама само ядат и лежат. То домашно да беше и с 4 счупени крака да беше, пак щеше да се оправи и размърда. И половината книга е това. 600 човека умряха и описанието е по кратко от яденето и лежането на двете животни.

Написа, Хайо… Дребничко, злобно коментарче, на скрита зад фалшив профил душица…

Наистина страхотна книга. Епичен завършек. Много ми хареса :)

Не е лоша книгата, но някои сцени са ми прекалено детайлни (или е виновно въображението ми). Има една история с пиявица, случи се да я чета, докато хапвах нещо. Много лоша комбинация се получи, не ви го препоръчвам.

Страхотна книга, заслужава си вниманието определено!

Последната книга на писателя, шедьовър! Херман Хесе, чиито интелект и съвест се изправяли срещу варварството на национал социализма.

Много взискателна книга, отне ми близо два месеца, за да я прочета , толкова е наситена и плътна, дълбокомислена , изискваща максимално съсредоточаване- но каква благодат!

Проличава вдъхновението от Ницше, Гьоте, Шилер,Томас Ман и др романтици,особено Новалис.Текстът е осеян с богата символика, древноисточна мъдрост, медитация, речта е изключително красива, богата, на моменти иронична, на моменти пародийна, а понятието карма е всеприсъстващо.Разкошни диалози и конфронтации, размисъл върху човека и неговата участ, върху цивилизацията, културата, музиката.

Фиктивната автобиография на Йозеф,изправен срещу превратностите на живота и съдбата. Наистина труден текст, но ако имаме късмета да ни докосне, излизаме от него преобразени!

Забавна, лека и приятна книга, идеална за разтоварване и почивка! Определено ми хареса!

Много хубава книга!!! Не се чудете… четете!!!

Книгата е като останалите на Дохърти — тя няма претенцията да е най-най, а е просто четиво за свободното време. Роман си е, не е научен труд. Не ми хареса това, че много бързо и изведнъж се разплетоха нещата, някакси през куп за грош, но не мога да отрека и че не я оставих, докаъо не я прочетох.

Много хубава книга. Препоръчвам.

Съгласна съм с останалите. Книгата е доста претупана и представя отново фактите, познати ни от Светоний. Не ми хареса, че уж разказва нейния слуга, някак си чак толкова да й е близък, че да е на всяко гърне мерудия не ми се връзва. Обаче Дохърти излага нова теза — че Агрипина умира заради любовта към сина си, а не от жажда за власт и съперничество. Каквато и да е била, Агрипина остава забелвжителна жена.