Читателски коментари

Имам я от няколко години, но я завърших едва днес, съзнателно отлагайки научаването на знанията и събитията, които намерих в нея.

Френският журналист и разузнавач Анри Пози описва пътуванията си в поробените след Първата световна война Словения, Хърватска, Македония, Словакия, както и части от Унгария през 1932 година. Отявлен приятел на сърбите е, но и на него му идват в повече фактите, на които се натъква при обиколките си.

Книгата е разделена на три части — в първата е описано положението на Хърватска и Словения, окупирани и изнемогващи под сръбския ботуш, във втората част е описана ужасяващата съдба на българското население имало нещастието да остане в Македония под сръбско иго и в третата част, която е и най-кратка, се описва положението на унгарците в Сърбия и Румъния, както и на словаците попаднали под чешка тирания.

Ще се занимая по-подробно с втората част, която най ме заинтересува като българин.

Авторът е потресен от нивото на корупция, разцъфтелия верикосръбски шовинизъм и наглите нарушения на договорите подписани след края на Великата война. Диктатурата на сърбите в Югославия е кървава и безпардонна, а насилието над поробените от тях народи е сравнимо само с геноцид.

Опитите за принудителна сърбизация на Македония продължава усилено и след Втората световна война, за да се стигне до сегашното гротескно положение, в което там да преобладават сърбоманите и многобройни отявлени безродници, забравили род и Родина.

Всичко това се случва пред погледите на незаинтересованата западна общественост и с усърдна руска и френска помощ. Както и с помощта на безродните комунисти завзели властта в България след преврат и при окупацията ни от СССР през 1944 година.

Оказва се, че Югославия е кредитирана със стотици милиони от Франция след ПСВ, въоръжавана е и оставена да крои планове за Велика Сърбия, с идеята че в една нова война, французите пак ще застанат на тяхна страна безрезервно. Сръбската пропагандна машина работи на пълни обороти, подкупи и лъжи изплитат изкусна мрежа и в нея попадат с малки изключения почти всички западни журналисти и общественици с интерес към региона.

Зверствата на окупаторите в Македония не бих желал да представя тук, но косата ми настръхна, четейки описанията авторови.

От днес не желая повече да чувам нищо за славянска солидарност, братски сръбски народ и каквото и да било подобно. Тези думи са чисто предателство спрямо загиналите, инквизираните и малтретирани и до днес наши сънародници.

В беса си безмерен, тези зверове в човешки кожи унищожават всички доказателства за българското в Македония — разрушени са и изгорени манастири и църкви с уникални библиотеки в тях, всичко по-ценно е плячкосано и отнесено в музеите на Белград, българските свещеници и учители са уволнени, прогонени, избити и заменени със сръбски такива. Насилието над българската интелигенция и общественици, както и спрямо обикновенните хора няма край!

Забранено е на сънародниците ни да разговарят на български — нарушилите този закон са малтретирани и често пребивани до смърт пред погледите на останалите роби. Няма изключение и за децата, жестоко са тормозени психически и физически и в училище, мястото което трябва уж да ги просвети.

За пет години над 500 000 българи от Македония емигрират в България (направо бягат, изоставили земи, къщи и добитък) и се спасяват, сред тях е и моят прадядо Васил, родом от селата над Крива паланка. Останалите са оградени с желязна ограда и бодлива тел от сърбите и не могат да напуснат Македония, даже и да го желаят. Тези заграждения пречат и на бойците от четите на ВМРО да проникват през границата с България и поне частично да отмъстят на поробителите за техните човеконенавистни зверства.

Побоите, издевателствата, мъченията, убийствата без причини и безследното изчезване на българи са всекидневна практика на сърбите — изедници!

Не се посвеняват и да осквернят и гробищата, където всички надгробни камъни с български имена са потрошени и унищожени. Войнишките гробища на героите ни, паднали във войните за национално обединение са осквернени, а в последствие са правени опити и да бъдат тотално заличени.

Изводът направен от Пози е абсолютно пророчески и логичен — ще има нова война и то още по-голяма и жестока. За съжаление, макар и осмян от съвременниците си, той се оказва прав. И най-лошото е, че тази война запазва статуквото и това позволява зверствата и геноцида да продължат.

Вече ми е много лесно да разбера и кървавия, но неизбежен разпад на Югославия, напълно е логично, с оглед на историческите събития. И не мога да съжалявам за случилото се в края на миналия век.

Книгата на Пози би трябвало да се изучава в българските гимназии, но едва ли това някога ще се случи. И до днес има в страната ни безродници, които за пари обслужват сръбските интереси. На тези същите наши душмани, които продължават да асимилират насилствено и да тормозят братята ни, имали нещастието да останат в Западните покрайнини.

Ето и два цитата от книгата:

„Сега вече знам — няма нищо по-отвратително от потиснатия, превърнал се в потисник!“

Срази ме вражески куршум,

Сърцето ми заспива.

Далеч от родна хижа, друм

И плодоносна нива.

Кръвта ми багри чужда пръст

И знам — след миг ще свърша,

Ей гарвани на орляк гъст

Се вият — чакат мърша.

А аз си мислех, слушайки го, че народ, чиито момичета пеят така, е наистина достоен за свободата…

P.S. Текстът на песента е от Любомир Весов (30.08.1892 — 5.11.1922), български революционер, паднал за свободата на Македония и обединението на българските земи.

Книга, която всеки българин трябва да прочете. И да не забравя миналото на своя изстрадал народ.

Боя се обаче, че идните поколения, потопени в бездната на своята безпътица и неграмотност, ще забравят тежките истини от нашето минало.

Еми, благодаря Ви за това, че направихте тази книга достъпна за читателите на сайта.

Поклон и пред светлата памет на автора.

Интересна е книгата, но наистина е малко претупана. Много бързо се развиват събитията.

Хареса ми много… като се има предвид, че е като римейк на Срещи с Рама…

Просто да не повярваш каква късметлийка е тази Кейси! Тъкмо да я изнасилят и някой се явява и я спасява! И като се замисля, досега май не съм попадала да чета за изнасилена главна героиня не само в романите на Кони Мейсън, но и при други автори. Но пък не съм прочела всичко, може и да има някоя с лош късмет.

А иначе не са много лоши книгите на тази авторка, но понякога ми става много досадно. Стават за четене, ако нямаш нещо друго по-стойностно четиво.

Увлекателна и познавателна книга, като другите от автора. Благодаря!

Изключителна книга! Дори само заради необичайната гледна точка. Майсторски изпълнена градация, съответстваща на промените в личността. Достави ми мъчително удоволствие. Благодаря!

Грабва те веднага.

Половината от книгата беше доста скучен, а краят й абсурден.

Много я харесвам тази поредица.

Историята е добра , но секса ми идва в повече .

Сега с нетърпение очаквам, другата книга.

Предвид, че сигурно ще има много несъгласни с моя коментар, дълго се чудех дали да го напиша. Пускам го с уговорката, че не съм прочела поредицата докрай (6 и 7) и че не възнамерявам да влизам в полемика. Изразявам лично мнение и впечатление от прочетеното дотук, вкл. 5 книга както и от уважение към искрените фенове на жанра фентъзи.

Попаднах на книгата тук (23.09.20) като си признавам най-чистосърдечно, че се загледах единствено в корицата. Зачетох се от любопитство, а не с цел или интерес. Историята грабва веднага, това признавам. Бързо очертава характера на главната героиня и то в съвсем не добра светлина. Заинтригувах се, защото ми харесват такива типажи и така продължих нататък. Поредицата е наистина много увлекателна. Чудесна история с почти всички класически елементи като борбата между доброто и злото, приятелството, приципните позиции и т.н. Няма да изпадам в подробности, за да няма спойлери, само подчертавам, че става дума за бясно приключение с много демони, борби, бягане по покриви, преследвания в мазета, катакомби, канали и каквото още се сетите, а дори и да се сетите, Сара Маас вече ви е изпреварила. Тъй като тук досега са пуснати само три книги от общо седем е добре да спомена, че общият обем на страниците възлиза на над 4000, това на английски. Не знам колко са на български, но така представата, че действието ще е протяжно, е възможно да демотивира доста читатели, стига да не са заклети фенове на многотомни поредици. И тук вече идва моята критика.

Досега не съм вярвала, че е възможно да попадна на нещо друго, което да ме изненада след писменото порно, ама оказа се, че да и това е писменият сериал. Не се шегувам. До края на 5 книга не ме напусна усещането, че чета сценарий за следващите Тронове. Не знам дали е от стила на писане или от прекалено много и подробни отклонения по фланга с второстепенните герои, нито пък дали е от личната ми неприязън и скептицизъм към поредици, но имаше моменти, в които ми идеше да удуша госпожа Маас. Все още се чудя как е възможно интригуваща история да бъде така пресъздадена, че да напомня на някакъв скапан треторазряден сериал. Почти всички образи на главните герои на моменти бледнеят, губят своя магнетизъм или директно дразнят. Това положение остава до края на петата книга и макар че ги прочетох наистина бързо, постоянно ми се налагаше да се стряскам от възможността това положение да се влоши още повече.

Обаче от 4 книга натам ситуацията взе обрат. Явно госпожа Маас е решила да се изреже на завоите с мръсна газ, където от мантинелата нататък е само розово и опаааа…инцидент. Беше ми ясно още в самото начало, че ще забие в романтиката, обаче …да му се не види, така ли трябваше точно да стане? Хубавото от цялата работа с досега до розовия жанр е единствено това, че са ни спестени солидно количество порно подробности, а и докато се стигне до първата целувка са едно на ръка към 1000 страници. Бау :D. Нататък вече все едно сме в зоната на здрача, имам предвид онази с вампирите на Майер. Нали се досещате какви оргазми ще има в пета част и как се чупят шест палми наведнъж от това. Тук вече нещо в мен каза ПРАССС. Кощунство е в едно многообещаващо фентъзи да има такива глупости. Преглътнах ги единствено, защото са още в някакви що годе приемливи рамки, докато не видях анотациите за 6 книга и спойлери в тях. Не мога да коментирам обаче, защото както вече споменах, все още не съм я прочела.

Също така няма да коментирам и героите, понеже е невъзможно без спойлери, само ще спомена, че твърде много от второстепенните, появяващи се наистина съвсем мимолетно или незадоволително в описанието, засилват това чувство за писмен сериал и мачкат като цяло темпото на действието до такава степен, че ми се наложи да се връщам назад не със страници и глави, а с томове, за да се сетя кой какво и кога е казал, направил, възнамерявал да предприеме и т.н.

Като цяло не препоръчвам книгата на феновете на стойностното фентъзи на Ле Гуин, сатирата на Адамс и особено на грандиозното монументално творчество на Толкин, основа на жанра, защото това тук няма да им импонира по какъвто и да е начин. Все пак не мога да не призная предимствата на книгата и привлекателната ѝ сила именно с несъвършенствата и изненадата от тях. В пъти по-добре е от вампирските на Майер, по моя преценка, именно заради това диво препускане и напрежението преди голямата битка срещу злото. Дори дразнещата романтика е по-добре презентирана от тази на Майер и колкото и абсурдно да звучи, не стои като кръпка на фона на целия екшън. Мисля, че затова книгата е бестселър, тъй като Сара Маас е успяла да намери някакъв синхрон в недостатъците по начин, който да е симпатичен дори и на по-претенциозните читатели.

Рецензиите в Амазон си струва да бъдат погледнати, преди да се започне поредицата. За мен все пак е учудващо, че сравнително малък процент читатели намират недостатъци и прецених, че може би такава е модата на писане към момента, както и че това се търси на пазара.

Започнах първите три тук, но 4 си го взех съвсем спонтанно в книжарницата, защото чуждоезичният текст ми допадна повече и затова реших да не дочета книгата на български. 5, 6 и 7 поръчах онлайн като дълго се чудех за 6. Пояснявам: 5 и 6 текат успоредно, но просто сюжетът е разделен в два тома. Проблем е обаче да се мине директно на 7 според някои рецензии именно поради това, че в 7 се появяват части от действието в 6 и така възникват пропуски в цялостното възприятие на повествованието.

Не мога да дам оценка, защото ще е заблуждаваща и субективна, както и несправедлива спрямо поредицата като цяло поради това, че все още не съм я довършила. Пиша под книга 3 защото на мен специално най-много ми допадна.

Появата на Роуан …hot hot hoooot :D..зарадвах му се, ама това се дължи на напълно разбриданото ми съзнание и фетиша към татусите. Ммммда…ако навият Скарлет Йохансон за ролята на Селена, макар че вече одъртя и тя милата като мен, мога да се пожертвам да изгледам сериала, не само да го прочета. :D

И така, много благодаря, за превода на тази книга.:) Всеки епилог, ме кара да желая, по- бързо да прочета следващата книга от поредицата, много е зарибяващо. Дано, скоро да е готова.:)

Книгата, както и цялата поредица е супер. Леко и неангажиращо- каква по-добра почивка!

Както казва първият коментар- най- хубавата книга за Македония. На мен лично ми отне четенето й време, защото бе нужно постоянно да се ровя в интернет за описаните в нея герои. В книгата оживяват комитите на тази изтрадала земя и ми бе необходимо докато чета да се запознавам и с техните биографии. Но тези отклонения не пречеха на прочитането, защото езика на писане на книгата е толкова сладкодумен, че веднага те потапя в нея.

За хубавият прочит ми помогна и това, че съм учил в Благоевград и на мястото на къщата на Илия Дилберов има възпоменателна плоча и лесно можех да си представя картините, описани с думи.

Поздравления и на сканиралия тази книга, понеже преди 6 години, когато я търсих, едвам я намерих. Един от продавачите на Славейков ми каза, че може да я намери, но ще му трябват 2–3 дни. Накрая ми даде едно оръфано старо издание, но пък за мен много ценно. Ето защо, качването тук на тази книга представлява добро дело за българската култура и историята на Македония.

Страхотна книга!

Не исках да си тръгна от цирка, не исках изживяването да свърши…

Изключителен автор! Дано има още много качени книги в Читанка!

Страхотна книга!

Бива си я тази история, книгата е страхотна.Нямам търпение да прочета и , третата от поредицата.