Читателски коментари (за „Огнената наследница “ от Сара Дж. Маас)

Най-накрая да го видим този Роуан! XD

В Рулит поредицата я има до 7 ма книга на български.

Предвид, че сигурно ще има много несъгласни с моя коментар, дълго се чудех дали да го напиша. Пускам го с уговорката, че не съм прочела поредицата докрай (6 и 7) и че не възнамерявам да влизам в полемика. Изразявам лично мнение и впечатление от прочетеното дотук, вкл. 5 книга както и от уважение към искрените фенове на жанра фентъзи.

Попаднах на книгата тук (23.09.20) като си признавам най-чистосърдечно, че се загледах единствено в корицата. Зачетох се от любопитство, а не с цел или интерес. Историята грабва веднага, това признавам. Бързо очертава характера на главната героиня и то в съвсем не добра светлина. Заинтригувах се, защото ми харесват такива типажи и така продължих нататък. Поредицата е наистина много увлекателна. Чудесна история с почти всички класически елементи като борбата между доброто и злото, приятелството, приципните позиции и т.н. Няма да изпадам в подробности, за да няма спойлери, само подчертавам, че става дума за бясно приключение с много демони, борби, бягане по покриви, преследвания в мазета, катакомби, канали и каквото още се сетите, а дори и да се сетите, Сара Маас вече ви е изпреварила. Тъй като тук досега са пуснати само три книги от общо седем е добре да спомена, че общият обем на страниците възлиза на над 4000, това на английски. Не знам колко са на български, но така представата, че действието ще е протяжно, е възможно да демотивира доста читатели, стига да не са заклети фенове на многотомни поредици. И тук вече идва моята критика.

Досега не съм вярвала, че е възможно да попадна на нещо друго, което да ме изненада след писменото порно, ама оказа се, че да и това е писменият сериал. Не се шегувам. До края на 5 книга не ме напусна усещането, че чета сценарий за следващите Тронове. Не знам дали е от стила на писане или от прекалено много и подробни отклонения по фланга с второстепенните герои, нито пък дали е от личната ми неприязън и скептицизъм към поредици, но имаше моменти, в които ми идеше да удуша госпожа Маас. Все още се чудя как е възможно интригуваща история да бъде така пресъздадена, че да напомня на някакъв скапан треторазряден сериал. Почти всички образи на главните герои на моменти бледнеят, губят своя магнетизъм или директно дразнят. Това положение остава до края на петата книга и макар че ги прочетох наистина бързо, постоянно ми се налагаше да се стряскам от възможността това положение да се влоши още повече.

Обаче от 4 книга натам ситуацията взе обрат. Явно госпожа Маас е решила да се изреже на завоите с мръсна газ, където от мантинелата нататък е само розово и опаааа…инцидент. Беше ми ясно още в самото начало, че ще забие в романтиката, обаче …да му се не види, така ли трябваше точно да стане? Хубавото от цялата работа с досега до розовия жанр е единствено това, че са ни спестени солидно количество порно подробности, а и докато се стигне до първата целувка са едно на ръка към 1000 страници. Бау :D. Нататък вече все едно сме в зоната на здрача, имам предвид онази с вампирите на Майер. Нали се досещате какви оргазми ще има в пета част и как се чупят шест палми наведнъж от това. Тук вече нещо в мен каза ПРАССС. Кощунство е в едно многообещаващо фентъзи да има такива глупости. Преглътнах ги единствено, защото са още в някакви що годе приемливи рамки, докато не видях анотациите за 6 книга и спойлери в тях. Не мога да коментирам обаче, защото както вече споменах, все още не съм я прочела.

Също така няма да коментирам и героите, понеже е невъзможно без спойлери, само ще спомена, че твърде много от второстепенните, появяващи се наистина съвсем мимолетно или незадоволително в описанието, засилват това чувство за писмен сериал и мачкат като цяло темпото на действието до такава степен, че ми се наложи да се връщам назад не със страници и глави, а с томове, за да се сетя кой какво и кога е казал, направил, възнамерявал да предприеме и т.н.

Като цяло не препоръчвам книгата на феновете на стойностното фентъзи на Ле Гуин, сатирата на Адамс и особено на грандиозното монументално творчество на Толкин, основа на жанра, защото това тук няма да им импонира по какъвто и да е начин. Все пак не мога да не призная предимствата на книгата и привлекателната ѝ сила именно с несъвършенствата и изненадата от тях. В пъти по-добре е от вампирските на Майер, по моя преценка, именно заради това диво препускане и напрежението преди голямата битка срещу злото. Дори дразнещата романтика е по-добре презентирана от тази на Майер и колкото и абсурдно да звучи, не стои като кръпка на фона на целия екшън. Мисля, че затова книгата е бестселър, тъй като Сара Маас е успяла да намери някакъв синхрон в недостатъците по начин, който да е симпатичен дори и на по-претенциозните читатели.

Рецензиите в Амазон си струва да бъдат погледнати, преди да се започне поредицата. За мен все пак е учудващо, че сравнително малък процент читатели намират недостатъци и прецених, че може би такава е модата на писане към момента, както и че това се търси на пазара.

Започнах първите три тук, но 4 си го взех съвсем спонтанно в книжарницата, защото чуждоезичният текст ми допадна повече и затова реших да не дочета книгата на български. 5, 6 и 7 поръчах онлайн като дълго се чудех за 6. Пояснявам: 5 и 6 текат успоредно, но просто сюжетът е разделен в два тома. Проблем е обаче да се мине директно на 7 според някои рецензии именно поради това, че в 7 се появяват части от действието в 6 и така възникват пропуски в цялостното възприятие на повествованието.

Не мога да дам оценка, защото ще е заблуждаваща и субективна, както и несправедлива спрямо поредицата като цяло поради това, че все още не съм я довършила. Пиша под книга 3 защото на мен специално най-много ми допадна.

Появата на Роуан …hot hot hoooot :D..зарадвах му се, ама това се дължи на напълно разбриданото ми съзнание и фетиша към татусите. Ммммда…ако навият Скарлет Йохансон за ролята на Селена, макар че вече одъртя и тя милата като мен, мога да се пожертвам да изгледам сериала, не само да го прочета. :D