Тереза Медейрос
Шепотът на розите (17)

Глава 16

Сабрина огледа страхливо грамадния, ухилен планинец. Това не беше „малък проблем“. „Монументално препятствие“ беше много по-подходящо описание. Още повече, че тя тъкмо се беше разбъбрила за глупавия си план. Най-добре беше веднага да атакува, без да чака гневния му изблик.

— Ти си ни последвал! — изсъска обвинително тя.

— Точно така. Даже малко ми се зави свят.

— Зави ти се свят?

Морган отстъпи настрана и посочи към земята. Незнайно как Енид успя да изпише на лицето си едновременно виновност и безсрамно щастие, когато зад Морган се появи Раналд, повел за юздите Поках. Сабрина беше готова да се закълне, че очите на жребеца бяха пълни със злобно задоволство.

Тя огледа смутено пътеката, по която щеше да поведе Енид, ако Морган не я беше спрял. Снежната покривка беше гладка, никъде не се виждаха клончета или стръкове папрат. Все едно някой я беше загладил с метлата. Сабрина хвърли ужасен поглед към мокрите поли на палтото си.

Морган кимна, за да потвърди подозрението й. След излизането от замъка те бяха описали широк кръг и бяха оставили съвсем ясна следа, по която Морган можеше да ги последва чак до Камерън. Разбира се, ако имаше желание за това.

— Е, сега гордееш ли се със себе си? — попита язвително Сабрина.

— Не особено. Ти не ме постави пред истинско предизвикателство. — Той взе Пъгсли от ръцете й. Кучето въодушевено облиза лицето му.

— Предател — промърмори Сабрина.

Морган го подаде на Раналд.

— Отведи кучето и жената обратно в замъка.

Сабрина се направи, че става дума за нея, и потърси убежище при братовчеда на съпруга си. Морган я хвана за качулката.

— Другата жена.

Сабрина се обърна и лицето й потъмня от гняв.

— Тя си има име.

Морган въздъхна.

— Мистър Макдонъл, ще бъдете ли така добър да отведете лорд Пъгсли и лейди Белмонт в двореца?

— С най-голямо удоволствие — отговори ухилено Раналд. Енид му хвърли извинителен поглед и прегърна братовчедка си.

— Няма да допусна да й причиниш зло — каза тя на Морган. Морган извъртя очи към небето и сложи ръце на кръста си.

— Мис Белмонт, аз проявих голямо търпение, когато вие се намесихте в брака ни, дори взех нелекото решение да ви простя една постъпка, която може да се изтълкува като не особено сръчен опит да ме отровите. — Енид пребледня. Морган се обърна към Сабрина с пламтящи от гняв очи. Тя се вкопчи в Енид, защото замръзналите й колене бяха омекнали от горещината му.

— Но никой, нито вие, нито цял полк Камерънови, нито дори самият дявол няма да ми попречат да си взема жената.

Морган приклекна и метна Енид на раменете си. Връчи я на Раналд, който се олюля под тежестта й. Той заобиколи хапещата муцуна на Поках и настани Енид на гърба му. Когато Раналд поведе коня, Енид измъкна от джоба си кърпичка и помаха окуражително на Сабрина. Скоро двамата изчезнаха между дърветата и я оставиха насаме със съпруга й.

— Нали няма да…? — попита плахо тя и се отдръпна назад.

— Напротив.

И той го направи.

Преметната през рамото му като чувал картофи, Сабрина стискаше ръце в юмруци, опитвайки се да преглътне унижението от недостойната поза. Ала когато се спъна и едва не я свали в снежна пряспа, Морган реши, че сам трябва да се погрижи за защитата й. Топлината на ръцете му проникна през влажното палто до ранимата й кожа.

— Планът ти е наистина впечатляващ, момиче.

— Ах, така ли?

— Обаче пропускаш нещо.

— Освен факта, че в действителност не сме били на повече от тридесет стъпки от замъка?

Той кимна.

— Да. Ако бяхте стигнали до Камерън, щях да обявя война на баща ти.

Сабрина поиска да види лицето му, но ръката му не й позволи да се обърне.

— Заради мен? Щеше да обявиш война на баща ми заради мен и да изложиш клана си на опасност?

Той вдигна рамене и едва не я хвърли на земята.

— Не мога да допусна Камерънови да разправят навсякъде, че един Макдонъл не е в състояние да задържи жена си. Това е въпрос на гордост, момиче.

За Морган всичко е въпрос на гордост, каза си горчиво Сабрина. Доброто име. Кланът. Бракът. Дано и тя има достатъчно гордост, за да му устои. Топка сняг падна на носа й и тя я почисти с отсъстващ вид. Трябваше отдавна да са стигнали в замъка. Може би той беше решил да я накаже за опита за бягство, като я хвърли от ледените скали. Във всеки случай бързата смърт беше за предпочитане пред бавната и мъчителна под милувките на умелите му ръце.

Излязоха на непозната полянка и Сабрина откри в края й мрачна каменна колиба, полузаровена в снега.

— Колко мило — промърмори тя. — А аз очаквах пещера.

Морган я притисна към рамото си.

— Даже диваците ценят удобствата.

Вратата се отвори и отвътре лъхна приятна топлина. Морган я пусна внимателно на пода и светът отново застана на краката си. Без да забележи, че той заключи вратата, Сабрина свали мокрото палто и изрита леките обувки. Не видя жадния му поглед, не забеляза радостта му от факта, че не се беше сетила да свали нарязаната рокля, с която беше слязла в залата.

Тя се огледа учудено. Колибата изобщо не беше мрачна. На прозорците бяха окачени меки кожи, огънят в огнището разпръскваше топлина. Стройни, добре познати свещи осветяваха стаята. Дюшек, напълнен със свежи билки и покрит с чисти чаршафи, беше поставен в близост до зиданата камина. В гърнето, което висеше над огъня, бяха натопени розови листенца. Ароматът им я удари право в носа, опияни я и увеличи смелостта й. Сабрина осъзна, че се намира в много по-голяма опасност, отколкото си беше представяла. Това не беше сцена за изнасилване, а за изкушение.

Морган я милваше с поглед на собственик.

— Негодник! Ти си го планирал отдавна! — Тя се втурна към вратата.

Но ръцете му бяха по-бързи.

— Ти не ми остави избор, момиче. Не мога да рискувам след всяка караница да бягаш от мен и да искаш анулиране на брака.

Тя се обърна, погледна го в очите и притисна ръка към лудо биещото си сърце.

— Какво ще правиш е мен?

Лицето му беше решително, но не студено.

— Онова, което трябваше да направя още първата нощ. — Ръката му се плъзна по гърдите и спря под корема й. Неочакваната му мекота беше по-интимна от предишните нежности. От върховете на пръстите му изскочиха огнени искри и се разпространиха по цялото й тяло.

— Ще ти направя дете, Сабрина Камерън. Твой дълг е да пазиш мира между двата клана, като направиш баща си дядо на един Макдонъл. — Той повдигна брадичката й. — Не ме гледай така ужасено, момиче. Щом аз съм готов да поема този товар, ти също трябва да си готова. — Той сведе глава и дъхът им се смеси. — Спомни си какви жертви е принесъл смелият Одисей за верните си моряци.

Сабрина не се уплаши толкова от онова, което щеше да се случи с нея, колкото от въпроса по какъв начин Морган възнамерява да постигне целта си. Затвори очи и си припомни всичко, което беше чувала за Макдонълови. Варвари, когато трябваше да задоволят похотта си; безгрижни, когато се отнасяше до удоволствието на партньорката. Той имаше силата да я разкъса на парченца, без да си е помислил нещо лошо. Можеше да пречупи тялото й и да разбие сърцето й. За момент повярва, че ще падне в несвяст на пода като уплашена девица. Как си беше въобразила, че е достатъчно жена, за да обуздае мъж като него?

Той направи крачка към нея.

Тя се отдръпна назад.

— Ще викам.

Сатанинска усмивка изкриви устата му и той извади кокалената игла от плаща си.

— Да, моето момиче, ще викаш — още преди да е свършила нощта.

В страха й се примеси копнеж.

— Не бива да се страхуваш. Аз съм търпелив учител. Можеш да попиташ момчетата, които съм учил да си служат с брадвата и меча.

Сабрина се отдръпна към камината, но той напредваше неумолимо.

— А какво ще кажеш за многото жени, които си… обучил? И те ли твърдяха, че си търпелив?

Укорителният му поглед не я засрами. Той смъкна тартана и разкри бронзовия си гръден кош. Сабрина знаеше, че след още едно движение цялото платно ще падне. Опита се да преглътне, но гърлото й беше пресъхнало. Морган Макдонъл отново не играеше честно. Тя потърси утеха в миналото.

— Проклет дивак!

Когато запалената свещ полетя към главата му, Морган се наведе. Разтопен восък опръска стената зад него.

— Какво лошо казах? — попита той с разширени от изненада очи.

Сабрина се извърна настрана.

— Не каза, а направи. Нещо подло, злобно, непростимо. Помниш ли Изабела?

Той се намръщи. Очевидно името не му говореше нищо.

— Не говоря за слугинчетата, с които си играеше. Изабела беше котенцето ми.

В главата му се появи неясен спомен. Клатушкаща се походка, пъстра козина.

— Изабела! Малкото тигърче, което постоянно гризеше пръстите ми…

— Ето че помниш! Татко ми каза, че е избягала, но аз те видях да говориш с един скитник. — Сабрина с ужас усети, че очите й се напълниха със сълзи, и стисна ръце в юмруци. — Веднага разбрах, че си продал Изабела на онзи ужасен тип. Но удържах на обещанието си и не казах на татко. На никого нито дума!

Без да й даде възможност да се отбранява, Морган я грабна в прегръдката си и потърка буза в косата й.

— Толкова съжалявам, момиче. — На гърдите му капна сълза. — Недей, Сабрина!

Тя се вкопчи в него и сърцето му заби като лудо.

— Нямам какво повече да ти кажа — пошепна тя.

— Аз обаче имам. Не съм продал котенцето ти. То се задави с един бръмбар и умря и баща ти реши, че ще го преодолееш по-леко, ако повярваш, че е избягало. От скитника купих кутия от пури и заедно с Брайън и Алекс погребахме нещастното коте в градината на майка ти.

В продължение на цяла минута Сабрина остана абсолютно неподвижна. След това раменете й се разтресоха неудържимо и Морган смаяно установи, че тя се смееше.

— През всичките тези години бях убедена… че това е най-лошото, което си ми сторил… и те мразех, мразех те!

Морган се почувства невероятно облекчен — бяха го освободили от грях, който не беше извършил. Сабрина плъзна ръце по коравите, ясно очертани мускули на гърдите му и той настръхна. Още по-объркващи бяха нежните чувства, които го завладяха, когато сладките й устни последваха пътя на ръцете и оставиха пареща следа по гърдите, върху лудо биещото сърце и втвърдените зърна на гърдите. От гърлото му се изтръгна дрезгав стон.

Досега не знаеше колко нежно може да бъде женското докосване. Всички жени, с които беше спал, искаха да бъдат завладени, подчинени, дори унизени под тежестта на тялото му. Нито една от тях не се беше осмелила да го люби с ръцете, устата или очите си — с блестящите очи, които сега бяха впити в него. Чистото искрено чувство, което говореше от дълбините на тези очи, го срази.

Той простена, зарови ръце в черните къдрици и отметна главата и назад.

— Вярно е, че не съм продал котенцето ти, Сабрина, но съм ти сторил много други злини. Аз не съм джентълмен.

— Никога не съм те молила за това.

Опитът да си възвърне контрола се провали с гръм и трясък когато нежните й устни се разтопиха под неговите и позволиха на езика му да си пробие път навътре. Влажната й уста, изпълнена с копнеж, беше неустоимо изкусителна. Трябваше да се наслади на всяка частичка от нея.

Сабрина усети как мекият вълнен плащ се плъзна надолу и падна в краката й. Уплашена, тя отстъпи крачка назад.

Всеки друг мъж на негово място би се смутил, би изглеждал слаб и раним в голотата си. Но не и Морган. Нищо от онова, което и беше разказала майка й, не би могло да я подготви за гледката на този грамаден воин.

— Сабрина? — Дрезгавият му глас издаде, че той беше готов да помоли за благоволението на една Камерън.

Тя му протегна треперещата си ръка. Морган разбра, че този прост жест й струваше страшно много. Спомни си колко пъти беше отблъсквал тази ръка. Озова се с един скок до нея и свали дрехите й с жадни движения, докато остана пред него напълно гола.

Погледът му я погълна. Първо разпуснатата коса, елегантната извивка на хълбоците, тъмнорозовите връхчета на гърдите бузите, които се зачервиха под гладния му поглед. Накрая очите му се спряха върху черното хълмче между млечнобелите бедра.

— Не съм заслужил това — прошепна той и притисна устни към вдлъбнатинката на шията й.

Тя се усмихна и на бузата й се появи очарователна трапчинка.

— Знам…

Сабрина беше очаквала, че мъж като Морган няма да си губи времето с целувки и нежности. Толкова по-голямо беше учудването й, когато ръката му внимателно раздели тъмните кичурчета, за да проникне навътре. Тя се вкопчи като удавница в раменете му, за да се задържи на крака. Никой никога не я беше докосвал на това място. Усещането на пръстите му във влажната й утроба беше повече, отколкото можеше да понесе. Раздвижи се неспокойно, застена задавено и се вслуша в нежните галски думички, които той шепнеше до устните й.

Когато усети как копринената й плът обхвана кръста му, а тялото й се разтърси от сладостни вълни, Морган направи нещо, на което никога не беше вярвал, че е способен. Падна на колене пред една Камерън. Притисна устни към влажните кичурчета и се учуди колко сладка и скъпоценна можеше да бъде капитулацията.

Решен да превърне собственото си поражение в нейно, той обхвана стегнатото й задниче, вдигна я и я положи върху дюшека. Клекна пред нея и вдигна краката й на раменете си, за да я направи напълно готова за нежната атака на устата и езика си.

Сабрина тихо изписка, уплашена от допира на косата му до долната част на тялото си.

— Не бива да правиш това, Морган! Не е прилично!

Той вдигна глава и хищническата му усмивка я разтрепери още повече.

— Не си ли спомняш страховитите истории, които братята ти разказваха за Макдонълови?

Сабрина за малко не припадна, когато пръстите му проникнаха дълбоко в утробата й и се задвижиха ритмично навън и навътре. Тя зашепна накъсано, издавайки тихи стонове.

— Казваха ми, че имате снопове косми на стъпалата и че… — Тя изстена по-силно, когато той проникна още навътре, за да я подготви за бъдещите удоволствия. След това думите потекоха като поток: — …и че си хапвате за закуска малки чернокоси момиченца като мен.

— Това е злобна лъжа, принцесо. Вярно е, че краката ми са космати, но предпочитам чернокосите момиченца за десерт.

Той сведе устни към най-интимното й място и предпазливо впи зъби в меката плът. Сабрина изпищя и се изви в хватката му, докато езикът, устните и пръстите му танцуваха тайнствен похотлив танц в тялото й. Тя бе загубила сърцето си по красивото, гордо момче, каквото той беше някога, но сега се побоя, че ще загуби душата си по този нежен, неумолим мъж и властен любовник. Опита се да се отдръпне, но големите, топли ръце обхванаха задните й части, разтвориха я и не й позволиха да избяга от насладата, която той беше решен да й достави.

Разпъната на пейката за мъчения, тя почти не усети кога езикът му най-сетне се смили и я освободи. Намираше се в състояние на свободно падане, тялото й се разтърсваше от силни тръпки и чист екстаз.

Морган я положи върху дюшека и покри треперещото й тяло със своето. Устните му вкусиха шията й и я подканиха да отвори очи. Тя усети горещи сълзи по бузите си.

— Ти си все същият тиран, Морган Макдонъл — пошепна безсилно тя.

Той улови една сълза с върха на езика си.

— Права си. А ти престъпи клетвата си, момиче. Тази нощ плачеш вече за трети път заради мен.

Сабрина подсмръкна щастливо.

— Няма да допусна това да ми стане навик. Никога не съм… — Тялото й се разтърси от нова тръпка.

— Аз също…

Очите й се разшириха от смайване.

— Никога? Даже с Алуин… или с някоя друга?

Той поклати глава. Погледът му беше напълно сериозен.

— Не до края. Не съм искал. Чаках теб.

Мъж с неговия опит не би могъл да й направи по-скъпоценен подарък. Сабрина пожела да му отвърне със същото. Обгърна с две ръце врата му и привлече главата му към своята. Когато устните им се срещнаха, той простена тихо.

Сабрина си помисли, че сега вече той ще загуби контрол и ще я вземе с животинската жажда, която можеше да се очаква от мъж като него. Ала той продължи да милва нежно гърдите и бедрата й и краката й се отвориха от само себе си. Когато тя понечи да извърне глава, за да скрие обзелата я паника в разпръснатата по възглавницата коса, той обхвана лицето й и я прониза с настойчив поглед.

Дрезгавият му глас й подсказа колко много му струваше да се въздържа.

— Искам да те гледам в очите, докато се любим, Сабрина Камерън. Искам да видя, че ми принадлежиш.

Аз ти принадлежа, откакто те видях за първи път, искаше да му каже тя. Той беше първата й и единствена любов. Очите й помътняха от болка, после постепенно се избистриха, докато той я изпълваше сантиметър по сантиметър и с безкрайно търпение преодоля бариерата на девствеността й. Тя изплака от острата болка, опита се да се отдръпне, да избяга от него, но само след миг пожела да го усети още по-дълбоко в себе си. Заби нокти в гърба му, но той дори не трепна, не се поколеба нито за секунда в решителността си да я направи своя жена. Своя съпруга.

Морган стисна здраво зъби.

— Вземи ме. Вземи всичко от мен. О… — Гърленият му стон беше молба и заповед. — Само още малко… по-дълбоко.

Сабрина изохка тихо, защото това „малко“ сякаш никога нямаше да свърши. Докато накрая той я изпълни цялата. Тя знаеше, че Морган не губеше контрол над себе си, но никога не го беше виждала да показва такова желязно самообладание, такова безкрайно търпение.

Брадичката му не се помръдваше, погледът беше замъглен от жажда. Мускулите му бяха готови да последват най-примитивния от инстинктите, но той си забрани да се движи, докато сърцата им забиха в един и същи ритъм. Всяко движение плашеше Сабрина, тя изплакваше тихо, а мястото между бедрата й, където могъщото му тяло се притискаше в нейното, беше една голяма рана.

Едва когато Морган усети, че тясната утроба на Сабрина се нагоди към големината му, прие го целия в себе си, едва когато очите й се замъглиха от страст и тя застена немощно от наслада, едва тогава той затвори очи и ускори движенията си.

Никога не се беше чувствал повече мъж, отколкото в този момент. Беше загубил невинността си още на четиринадесет години с една жадна за любов слугиня в кухнята, но днес преживяното през годините му се струваше само тромаво любене на похотливо животно. „Бъди мъж!“ — обичаше да казва баща му, много преди Морган изобщо да бе осъзнал какво означава тази дума. Но трябваше да дойде тази нежна, невинна жена, за да го направи истински мъж.

Той се опря на ръцете си, стегна хълбоци и нахлу устремно в нея, за да нахрани зажаднялото си за любов тяло. Искаше да я усети цялата, да проникне до най-интимната й същност. Ставаше му все по-трудно да удържа движенията си, но не смееше да се отпусне, защото съзнаваше, че много лесно би могъл да я нарани с големината си, с бруталната си сила.

Крехкото тяло на Сабрина поглъщаше всеки от бавните, горещи тласъци на Морган с неизразима наслада. Движенията му разрушиха всички защитни стени, които беше издигнала около сърцето си, и го отвориха за този мъж и ненаситното му тяло. Тя повтаряше задъхано името му, докато жадната му уста завладя нейната. Никога не си беше представяла, че може да съществува такова удоволствие. Дълбоките, пулсиращи тласъци, с които той завладяваше тялото й, ставаха все по-бързи и по-бързи, изместиха я към края на леглото, докато накрая тя опря длани в перваза на камината и се вдигна насреща му, за да го приеме колкото може по-дълбоко в себе си.

Морган неволно изруга. Ала екстатичното пъшкане, което излезе от гърлото му в следващия миг, изобличи в лъжа грубите думи. Явно беше осъден да умре от най-сладката смърт, която беше отредена за един Макдонъл — в обятията на една Камерън.

* * *

Сабрина се събуди с невероятното усещане, че някой я мие между краката. Когато отвори очи, тя видя силуета на Морган на фона на буйно горящия огън. Той не забеляза, че тя го наблюдава, и потопи мека кърпа в каната с вода, за да попие с нея вътрешната страна на бедрата й и да успокои крехката, наранена плът.

Сабрина вече знаеше колко нежни можеха да бъдат ръцете му, особено когато лекуваха или превързваха безпомощни малки твари. Но не беше и сънувала, че ще изживее всичко това върху собственото си тяло. Интимността на тази постъпка отвори сърцето й за него. Ръката му излъчваше чиста радост. Без да иска, тя изплака безпомощно.

Морган вдигна глава. Погледите им се срещнаха над голото тяло на Сабрина. Гърдите й се напрегнаха и потръпнаха под търсещия му поглед. По тялото й полази горещина. Изпитваше плахост, но и възбуда.

Свещите бяха почти догорели, но не й трябваше светлина, за да открие ранимостта в очите на Морган. Той бързо сведе глава към кърпата в ръцете си. Сабрина едва сега забеляза, че беше откъснал парче от плаща си, за да попие кръвта от бедрата й.

Морган отново натопи кърпата във водата, която беше стоплил специално за нея.

— Не исках да ти причиня болка, момиче. Но ти си дяволски тясна. По едно време се уплаших, че ще те убия.

Морган отново плъзна кърпата по бедрата й, но невинната снизходителност на този жест изчезна в момента, когато очите им се срещнаха. Устните на Сабрина бяха полуотворени, бузите зачервени. Тялото му веднага реагира. Обзет от примитивен глад, той си заповяда да се овладее. Беше още много рано за Сабрина. Израненото й тяло не беше готово да го приеме отново. Интимностите щяха да й причинят само болка.

— Хайде, момиче, заспивай — заповяда рязко той и хвърли кърпата във водата. — Ей сега ще се зазори.

Зазоряване… Сабрина си представи как студената зимна светлина хвърля сенки върху несигурността и съмненията й. В момента й беше все едно дали утрото ще дойде или не. Искаше да остане завинаги тук, под мекото сияние на огъня, гола, изложена на жадния поглед на съпруга си. Искаше да види как тлеещите искри в очите му се разгарят в буйни пламъци. Искаше да преодолее проклетото му самообладание, да му докаже, че не е чуплива порцеланова кукличка, която не понася повече от едно докосване.

Морган понечи да я завие с наметката си, но тя седна, хвана юмрука му и го притисна към устата си. Езикът й нежно заблиза твърдите кокалчета на пръстите.

— Значи си мислиш, че малката Камерън е твърде слабичка за легендарната издръжливост на Макдонълови? Май си взел твърде насериозно песничката за твоя клан.

Морган остана смаян от дяволитите искри в очите й. Беше очаквал сълзи, дори горчиви обвинения. Погледът му падна върху дръзките млади гърди и проследи как зърната им се втвърдиха и щръкнаха. Дъхът му спря.

Той откъсна поглед от възбуждащата гледка и се покашля фалшиво.

— Не мога да те обвинявам, че си уморена. Бях доста груб с теб…

— Ау, да не би грамадният зъл Макдонъл да се е уплашил, че е наранил малката Камерън? За моя вкус ти се държа много… цивилизовано.

— Цивилизовано? — В устата му думата прозвуча като най-страшното галско проклятие. По-добре да го беше нарекла евнух.

Очите на Сабрина святкаха предизвикателно. Морган напразно се питаше защо тя бе подела тази опасна игра.

— Наистина ли искаш да се убедиш, че легендите и песните имат право? — попита глухо той.

Сабрина сложи длан на гърдите му. Когато откри дивата жажда в очите му, куражът за малко не я напусна.

— Само ако ти искаш… — пошепна едва чуто тя. Дяволските искри в очите му я стреснаха още повече.

— Това е най-голямото ми желание — отговори с усмивка той. Този път Морган се нахвърли върху жена си като изгладнял хищник. Отдалечи я от себе си със силната си ръка и я притисна към дюшека в поза, която не й оставяше друг избор, освен да се подчинява на заповедите му. Когато я изпълни, прастарият женски инстинкт я тласна да му докаже, че беше готова да вземе всичко, което той бе в състояние да й даде. Тя заби нокти в дюшека и силният аромат на пирена замая сетивата й.

Точно в момента, когато Сабрина повярва, че удоволствието не би могло да бъде по-непоносимо, Морган реши, че няма да отиде сам до края на удоволствието. Обхвана я изотзад и бързите му пръсти, които бяха в прекрасен контраст с бушуващото му тяло, започнаха да милват центъра на женствеността й.

Разтърсени от екстаза, двамата паднаха тежко на дюшека и потънаха в сладка забрава.

* * *

Сабрина се събуди от веселото пращене на току-що запален огън. Тя отвори очи и видя Морган да седи на обърнатия наопаки дървен стол и да наблюдава съня й с блестящи зелени очи. Интензивността на погледа му я събуди окончателно. Той не си беше направил труда да се облече. Сабрина се запита дали някога щеше да свикне с безсрамието, с което той й показваше тялото си. От друга страна, през нощта Морган два пъти й беше показал — не, три пъти, тя бе забравила, че се любиха и рано сутринта, — че няма защо да се срамува от тялото си.

Спомените я заляха като бурна река. Тя извърна плахо лице, не можейки да повярва, че беше открила в цивилизованото си сърце толкова тъмни, страстни страни.

— Дървата свършват, Сабрина. Скоро тук ще стане много студено.

Сабрина се уви в мекия плащ.

— Защо не се облечеш?

Той зарови пръсти в косата си и въздъхна примирено. Тя осъзна едва сега, че той беше гол, защото я беше увил с плаща си, за да не мръзне. Отви се с чувство за вина, подаде му дрехата и метна отгоре си влажното си палто.

Морган подреди диплите на тартана с обичайната си небрежна грация, настани се отново на стола и сложи ръце върху облегалката.

— Защо ме гледаш така? — попита с треперещ глас Сабрина. Отнесеният му поглед се премести от лицето към корема.

— Питам се дали вече носиш детето ми.

Лицето й пламна. Много й се искаше да се завие презглава. Ала пресметливият блясък в очите му превърна смущението в болка и накрая в гняв.

Тя посегна към роклята си и установи, че беше невъзможно да се поправи.

— Надявам се усилията ти да са се увенчали с успех. — Уви се в палтото и затърси обувките си. — Ще съжалявам, ако си принесъл тази жертва напразно. — Качулката се спусна над лицето й. — Скоро ще разберем дали не се налага да го изтърпим още веднъж.

Морган я обхвана със силните си ръце и дълбокият му глас сложи край на трескавата й суетня.

— Макдонълови никога не престават да работят, преди да са се уверили, че работата е свършена.

Главата й се подаде изпод качулката и тя се прикри отново с гневни движения.

— Прощавай, но никога не съм чувала, че Макдонълови умеят да работят.

— Вече познаваш един, момиче. — Устните му се плъзнаха по шията й.

Сабрина усети как гневът й се стопи. Затвори очи, уплашена от силата, която той излъчваше. Ако беше повярвала, че нощта го е изтощила, той й доказа противното. Точно обратното. Потентността му беше неизтощима.

— Възнамерявам да се посветя изцяло на задачата да ти направя дете.

— Чувството ти за дълг е наистина вдъхновяващо. — И неустоимо. Тя простена, когато ръцете му се плъзнаха нагоре и разтвориха влажното кадифе. — Нали не възнамеряваш да…? — Гласът и пресекна. — Пак ли?

Морган подчерта всяка от думите си с изкусителна целувка по тила.

— Пак и пак и пак… Какъв мъж бих бил, ако се откажех още в началото?

Без да губи време в събличане, съпругът й я положи върху дюшека, за да й покаже, че е истински мъж.