Катрин Каултър
Лорд Найтингейл (30)

Тридесета глава

В следващия миг скокна, вдигна полата си до коленете и хукна към вестибюла. Спря рязко на прага, втренчила поглед в разкрилата се пред нея картина. Оуен беше възседнал Бенет Пенроуз и го разтърсваше с всичка сила, а носле започна да блъска главата му в бледозлатистия мрамор. Бенет се опитваше да се освободи и крещеше като човек, съзнаващ, че от това зависи животът му. В този миг Каролайн се почувства изключително горда от братовчед си.

— Оуен! Великолепен си, но трябва да спреш, иначе ще го убиеш.

— Той си го заслужава, мръсникът му с мръсник!

И отново блъсна главата на съперника си в мрамора.

— Прав си, но не искам да увиснеш на въжето заради това.

Каролайн докосна леко свитата в юмрук ръка на Оуен, който бе извън себе си от гняв. Никога досега не бе го виждала в подобно състояние.

— Предполагам, че Бенет беше този, който изкрещя?

— О, да, и то преди изобщо да го бях ударил, проклетата невестулка!

От носа на Бенет обилно струеше кръв и той изглеждаше зашеметен и пребледнял на слабата светлина на свещите. Лежеше върху плочите, без да издаде повече звук. Според Каролайн беше разбрал, че ако бе продължил да крещи, само щеше да се представи в още по-лоша светлина.

Младата жена откъсна ивица плат от фустата си.

— Ето, Бенет, избърши си носа. Не искам да изцапаш мрамора. На Норт това няма да му се понрави.

Оуен с презрение наблюдаваше хубостника, който се опитваше да стане, затиснал с парчето плат носа си. Добре го беше обработил.

— Е, Пенроуз, а сега ни кажи защо се беше промъкнал тук.

Запитаният безуспешно се опитваше да спре бликналата кръв от носа си.

— Ще трябва да отидем в кухнята. Нужна му е вода — предложи Каролайн и поведе двамата натам.

Оуен захвърли Бенет в един от столовете край огромната кухненска маса, където тримата женомразци се хранеха в компанията на трите нови прислужници. На Каролайн й се искаше да присъства на някое от тези хранения. Сигурно двете групички си разваляха храносмилането едни на други. Като че чуваше подсмиването на Хлое и Моли и виждаше измъчената физиономия на Триджийгъл.

Каролайн намокри парчето плат и го подаде на Бенет. Искаше й се обаче вместо това да го размаже по лицето му.

— Почисти се и ни разкажи какво си правил тук.

— Нищо, не правех нищо. — Битият се държеше като нацупено хлапе. — Оня глупак изведнъж скочи отгоре ми и ме изненада. Успя да ми надделее само защото ударът ме зашемети и паднах на пода. Иначе сега той щеше да бъде с пукнат череп и разкървавен нос.

Оуен изсумтя и разтри кокалчетата на пръстите си.

— Не, Оуен, не го удряй отново — обади се Каролайн. — Но, Бенет, ако не ни кажеш какво си правил тук, ще те подхванем и двамата. С теб се бяхме споразумели нещо. Ти получи парите, а аз и всичките ми приятели се отървахме от теб завинаги. След което ти се появяваш отново и започваш да душиш посред нощ около Маунт Хок. Бих казала, че си роден с късмет, защото ако Норт беше тук, направо щеше да те убие.

— Знаех, че го няма — отвърна Бенет изпод кърпата, която все повече се напояваше с кръв. — Не съм чак толкова глупав.

— Значи си мислел, че щом тук ще бъде само Каролайн, проклет мръсник такъв, ще можеш да си правиш каквото поискаш!

В този момент младата жена се запита какво е правел пък Оуен насам. Е, неговите цели поне не са били нечестиви.

— Защо, Бенет? — настоя стопанката.

— Ти, проклето куче, да не си преследвал отново Алис.

Каролайн едва успя да удържи юмрука на Оуен.

— Божи мили, не — отвърна заподозреният. — Изобщо не съм се сещал за малката мръсница. Вероятно толкова е надебеляла и погрозняла, че не бих я и погледнал. Загубих парите си заради онова копеле! Измами ме!

— Загубил си парите при залагане?

Бенет кимна.

— И си дошъл тук да крадеш?

— Е, това не е точната дума. Бих взел само нещо дребно и лесно преносимо, може би касата с парите и документите на лорд Чилтън. Но не успях да открия кабинета му, защото този глупак ме изненада.

— Всичко това ми се струва крайно интересно.

Тримата се обърнаха и видяха Норт, застанал на вратата на кухнята, облегнат нехайно на рамката й и кръстосал ръце пред гърдите си.

— Ти си най-нещастният червей, когото съм виждал през живота си — продължи да говори с абсолютно безизразен глас той, обърнат към Бенет, а после попита Каролайн: — Скъпа, надявам се, че червеят не те е изнервил.

— Напротив, направи го с виковете си. Бях задрямала в библиотеката, докато те чаках, Норт. Изскочих като обезумял дервиш и заварих Оуен, седнал върху гърдите му във вестибюла. Блъскаше главата му доста усърдно в пода. Накарах Бенет да дойде тук, когато видях, че носът му е разкървавен. Не исках да опропасти красивия мрамор.

— Постъпила си много разумно — каза Норт, все така без да се помръдне.

В този момент изглеждаше наистина опасен, Особено плашещо беше спокойствието му, това привидно спокойствие, което би попречило на врага му да разбере, че е готов да го убие.

— Не трябваше да спирам — обади се Оуен и погледна към Норт. — Той винаги ще бъде проблем за нас. Добре че поне положението с баща ми е вече установено.

— Ако в писмото си баща ти е писал истината — намеси се Каролайн. — Известно ми е коварството на този човек. Съжалявам, Оуен, но това е факт.

— Знам това от собствения си опит — отвърна братовчед й. — Но този път му вярвам. Ще се ожени за мисис Тейлстроп. Мисля обаче, че първо ще се отърве от нейното куче — ще го хвърли в някоя канавка. Още на времето не можеше да го понася.

— Писах на мисис Тейлстроп — каза Норт. — Ще видим какво ще отговори тя.

— Не знаех, че си сторил това — учуди се младата му жена. — Много умно от твоя страна, Норт.

После въздъхна и погледна отново към Бенет, който мълчеше подозрително и попипваше носа си.

— Какво ще правим с него?

— Оставете ме да го пребия, докато го превърна в безформена маса — предложи Оуен и започна силно да търка кокалчетата на пръстите си.

— Може и да го обесим заедно с нашите женомразци — обади се с надежда в гласа Каролайн. — Ще изгние и ще окапе на земята заедно с тях и с необраните ябълки.

Норт само поклати глава.

— Приятна идея, но й липсва финес, Каролайн. Толкова жалко, че не е убил нито леля ти, нито другите две жени. Това, признавам си, направо ме депресира.

Той направи дълга пауза, по време на която го огледа доста подробно. Най-после рече:

— Защо да не го изпратим при баща ти, Оуен?

Оуен се разсмя на глас.

— Обзалагам се, че той с камшик в ръка ще върне Бенет във форма, Норт. Или ще успее, или ще го убие. Какво мислиш, Каролайн?

— Хм, Бенет би могъл да работи за баща ти, нали така, Оуен? Ако ли не, Норт ще се погрижи да го изпратят в Колониите.

— Той няма избор. Или трябва да отиде в Хънимийд Манър, или ще пукне от глад — обясни Норт. — Нямаш нито петак, нали, Пенроуз?

Бенет, все така без да пуска носа си, поклати глава.

— Надявам се, че не си успял да отмъкнеш касата.

Бенет отново поклати глава, като леко повдигна рамене.

— И предполагам, че не би искал да бъдеш изпратен в Колониите? Нали, момче?

Бенет обхвана с длани лицето си. Стоеше безмълвен като часовника в ъгъла на кухнята, който бе спрял да работи в мига, в който бил донесен в Маунт Хок преди седемдесет и пет години. Е?

Бенет изпъшка иззад кърпичката си:

— Не съм чувал някой от наследниците да е отишъл в Колониите.

* * *

— Най-после открих нашия момък, дето говорел като катерица — обяви една седмица по-късно Норт, докато седяха с Каролайн край масата, отрупана с богата закуска.

Беше доста рано и затова бяха само двамата.

— Оня, дето не можел да каже две думи, без да се запъне като магаре на мост ли?

— Същият. Флаш открил следите му в Тревелъс. Това бил синът на някакъв мандраджия. Именно той бил дал бележката на Тими, за да ми я връчи. Горкият Тими не можеше да проумее как така не го познава.

— Добре, а сега ми кажи кой му е дал писмото.

— Кум.

Изпитала едновременно и облекчение, и униние, Каролайн въздъхна:

— Е, поне сега вече знаем.

— Би ли искала да бъдеш с мен, когато говоря с Кум по този въпрос?

— При всяко положение би било по-добре, Норт, но тримата бяха станали толкова мълчаливи напоследък… Надявах се, че са се примирили с развитието на нещата.

* * *

Час по-късно, в библиотеката, Кум застана пред Негово височество, който беше седнал зад масивното махагоново бюро, заемащо целия ъгъл. Кум го погледна с ъгълчето на окото си и усети, че се задушава от гняв. Всичко беше заради това момиче, това парвеню, което бе успяло да оплете в примките си Негово височество! За тази особа от женски пол господарят му бе готов да даде душата си. Какво ставаше?

— Срещнах едно момче, което се казва Джони Трилби и леко заеква. Та същото това момче прави разни услуги. За тях му плащат добре, защото е симпатяга и винаги го съжаляват. Неговият баща няма нищо против. Разрешава му да отсъства от работата в мандрата, защото припечелва добре, а после обира всичко от него.

Кум стоеше изпънат като струна, без да отговаря и гледаше някъде в пространството.

— Джони ми каза, че си му платил, за да ми предаде това писмо. Странното е, че не разпознах почерка ти, Кум, но е вярно, че не съм виждал кой знае колко написано от теб след завръщането си. А когато напуснах Маунт Хок, бях само на шестнайсет години.

— Има някаква грешка, милорд. — Гласът на Кум беше гладък като яркочервеното кадифе, което Норт бе донесъл от Португалия преди две години и което възнамеряваше да подари на Каролайн за Коледа.

— Нямам никаква вина — продължи Кум. — Смея кажа, че за всичко е виновна тя. Прекрасно си живеехме тук, преди тя да се появи първия път, като се преструваше, че е изпаднала в шок заради смъртта на леля си.

— Завиждам на паметта ти, Кум — обади се Каролайн. — Но — на въпроса. Трябвало е да накараш Джони Трилби да предаде бележката на Негово височество след като разбереш, че доктор Трийт е излязъл да се срещне с мен.

— Не, Каролайн — намеси се Норт. — Не е било чак толкова трудно. Предполагам, че ако питаме доктор Трийт, ще се окаже, че той също е получил писмо, изпратено уж от теб, в което го молиш да се видите, за да споделиш притесненията си с него. Несъмнено в записката си си „писала“ също така, че ще му бъдеш много благодарна, ако не споменава пред никого за срещата ви. Прав ли съм, Кум?

След като мълчанието се проточи прекалено дълго, Каролайн се обади:

— Много съм любопитна да разбера нещо, Кум. Наистина ли вярваш, че всички съпруги на мъжете Найтингейл са им изневерявали?

— С абсолютна сигурност — отвърна Кум, все така изпънат като струна и продължаващ да съзерцава въздуха. — Неверни мръсници. Всички до една.

— Но все пак ти излъга Норт, като му каза, че ще се срещам с любовника си. Всичко това е изфабрикувано от теб. Права ли съм?

— Вие също ще му изневерите, това е само въпрос на време. Просто исках той да се отърве от вас още сега, преди да успеете да му сложите рога и да съсипете живота му.

— Искаш да го отървеш от мен дори преди да съм го дарила с наследник, така ли?

— Не, в никакъв случай! Аз?

— Изглежда, че не си обмислил достатъчно добре нещата. Кум — намеси се Норт. — Изглежда антипатията ти към Нейно височество и към промените, които тя донесе в Маунт Хок, са размътили разсъдъка ти. Оплеска цялата работа, нали?

Този път Кум кимна в знак на съгласие.

— Да, струва ми се, че не съм дообмислил нещата до край, милорд. Исках тя да се махне оттук, за да можете да бъдете отново щастлив.

Лорд Чилтън беше толкова смаян от думите му, че известно време не можа да каже нищо.

— Да бъда щастлив отново ли? Кога, по дяволите, съм бил щастлив преди! Преди да избягам от баща си и от лудостта му? Или когато дядо ми беше още жив и ме уморяваше до смърт с проповедите си и с крясъците си на побъркан? Та той не позволяваше дори съпругата на свещеника да посети Маунт Хок, камо ли друго същество от женски пол. А може би искаш да бъда толкова щастлив, колкото бях в армията ли? Мислиш ли, че съм бил щастлив в самотата си? През целия си живот съм бил самотен, Кум. Човече, не мисля, че някога съм бил по-щастлив през целия си скапан живот, отколкото съм сега. С нея. С моята съпруга. Разбираш ли ме, Кум? Тя е моята съпруга!

— Не! Щастието ви не е това, което трябва да бъде, милорд, и като представител на рода Найтингейл го знаете добре. Вече ви виждахме многократно да се смеете невъздържано, да се шегувате безкрайно. Стигнахте дори дотам, че карате хората да се усмихват на шегите ви. Не е редно един мъж, носещ името Найтингейл, да се държи така непринудено с другите и със себе си. Мъжете от вашия род имат неизмеримо дълбока душевност. Те размишляват задълбочено върху клопките на живота и как биха могли да ги избегнат. Мъжете от рода Найтингейл живеят повече години, отколкото е позволено на другите не така разсъдливи, не така проницателни люде.

Каролайн го гледаше изумена. Норт само клатеше глава. Най-после каза:

— Кум, повече не мога да ти имам доверие. Ти ме излъга, предаде ме. От днес нататък вече не си на служба при мен. За прослужените тук години ще ти дам солидно възнаграждение. С парите ще можеш да си купиш къща и да останеш да живееш в района, или, ако желаеш, можеш да заминеш. Предполагам, че си служил вярно на баща ми и че той също би постъпил така. Съжалявам, Кум, че трябваше да се стигне до това. Надявах се да разбереш, че поведението ти е не само старомодно, но и направо нередно.

— Баща ви и насън не би постъпил така с мен, нито пък дядо ви. И двамата щяха да ми повярват, ако им бях казал, че тази жена ще стане причина за вашето падение. Никои от тях не би повярвал повече на една жена, отколкото на който и да е мъж от прислугата. И дядо ви, и баща ви бяха светии, набожни разумни мъже.

— И двамата бяха долни проклети копелета! — Норт стовари юмрука си върху бюрото. — Така. Това беше предостатъчно.

— Не забравяйте и прадядо си, несъмнено също разсъдлив и интелигентен мъж, който…

Вбесен, Норт направи крачка към него и Кум най-после разбра, че скоро ще бъде мъртъв, ако не си затвори устата. Успя да направи нужното за спасението си, но изглеждаше така, като че му се искаше да крещи, докато стените на къщата потреперят. Имаше блед и изморен вид и Каролайн усети съжаление към него. Когато обаче я погледна, в очите му гореше толкова гняв и омраза, че тя се дръпна като попарена. След като Кум напусна библиотеката, Норт каза:

— Прости ми, Каролайн. Ако бях действал веднага след като провеси главата на чудовището пред прозорците ти, за да ти изкара акъла през първата ни брачна нощ, това нямаше да се случи. Не бях убеден, че е бил точно той, но шансът ми да съм прав беше едно към три. Да, трябваше да се досетя, защото той е най-младият от тримата и най-подвижният. Точно над твоята стая покривът е стръмен. Жалко, че не се е подхлъзнал и паднал върху главата си.

— Аз също съжалявам, Норт. Можеше цялата тази история да не свърши но този начин. Не исках никакви разправии. Истински се надявах, че страстите ще се уталожат.

Каролайн се приближи до съпруга си, обгърна с ръце гърба му и го целуна по брадичката.

— Съжалявам за Кум, но в същото време ми олекна истински, че вече няма да бъде тук, за да причинява повече неприятности. Възхитителен човек си Норт. Ти си състрадателен, мил, забавен и най-добрият любовник в Цяла Англия.

— Трябва да потъвам в размисли от време на време, Каролайн Това изглежда е в кръвта ми, иначе може да полудея.

— Мога ли да потъвам в размисли заедно с теб?

Ръката й започна да слиза към корема му. Усети, че потрепера и го целуна по устата. Той се наведе леко и я притисна силно към себе си.

— Проклетата врата — прошепна, без да се отделя от устните й.

В следващата секунда вече беше до вратата, заключи я и се обърна да погледне жена си.

— Искам да усетя краката ти около кръста си, Каролайн. Представях си те, извила се назад в ръцете ми, с коса, вееща се свободно по гърба ти.

Тя го възнагради с най-сияйната усмивка, за която можеше да мечтае един мъж, и рече:

— Идеята ти ми допада. Но как ще го направим тук?

— Сега ще видиш. — Дишането му се учести. — Хайде, Каролайн.

Той я качи на бюрото и ръцете му се озоваха под полата й и започнаха да се движат нагоре, към върха на чорапите, за да погалят вътрешната страна на голите й бедра.

— Колко е приятно… — прошепна тя и ухапа лекичко ухото му.

Когато пръстите му я докоснаха, тя едва не падна от бюрото.

— Спокойно — каза младият мъж, освободи се от излишните дрехи и я вдигна.

Норт проникна бавно в нея и усети как мускулите й се стегнаха. Беше гореща. Това бе най-прекрасното усещане в живота му. Тя се засмя, изненадана и възбудена, когато Норт вдигна краката й, така че да се кръстосат около кръста му.

— Точно за това си мислех — прошепна, притиснат в шията й той, докато се въртеше с нея из стаята. — Точно това желаех.

Младата жена изви гръбнак, като се притисна още по-силно и Норт помисли, че ще издъхне от блаженство.

— Не мърдай, това е заповед.

Тя замръзна на място.

— Така добре ли е?

— Не, но ще трябва да се задоволя с него. Боже мой, Каролайн, не бях си представял нищо подобно, а наистина се опитвах.

— Това е много странно, Норт. Вървиш заедно с мен и си вътре в мен, и е толкова хубаво, и…

— Каролайн, моля ти се, не говори, поне не за това, което правим. Това ме подлудява не по-малко отколкото, ако мърдаш.

— Какво мога да правя тогава?

Младият мъж затвори очи, докато бавно излизаше от нея, после натисна отново, дълбоко, много дълбоко и тя простена и отново изви гръбнак.

— Бъди просто такава, каквато си — отвърна той и започна да я целува диво.

Постави я по гръб върху бюрото, с крака, провесени във въздуха.

— Не, не искам да бъде така — каза Норт, после вдигна нагоре краката й, сви ги в коленете и ги разтвори. — Ето, това е.

После много бавно постави ръце под бедрата й и приближи устата си.

Тя тръпнеше и викаше, отново и отново, и после пак… И знаеше, че не иска това да свърши, въпреки че й се струваше невъзможно да продължи толкова дълго. Внезапно Норт проникна отново в нея и тя извика от изненадата, от силата, с която бе навлязъл в нея, от прекалено силната възбуда. И тя извика отново, заглушавайки глухите му стенания, когато той на свой ред получи оргазъм.

На вратата се почука.

— Да не би нещо да не е наред, милейди?

Беше мисис Мейхю, но гласът й не звучеше особено обезпокоено.

Очите на Каролайн бяха замъглени. Все още едва поемаща си въздух, погледна съпруга си и рече:

— Готова съм сега да издъхна, Норт, наистина съм.

Той я целуна по върха на носа, постави длан на корема й и се провикна:

— Мисис Мейхю, всичко е наред. Нейно височество се подхлъзна на килима. Аз ще се погрижа за нея. Можеш да си вървиш.

Настъпи дълга пауза, последвана, ако не се лъжеше, дискретно изсмиване.

Той се обърна, за да погледне жена си. Очите й бяха затворени, устните — подпухнали от целувките му и леко разтворени. Между тях се виждаше връхчето на езика й. Изглеждаше напълно отдадена, с вдигнати около кръста поли, с извити настрана крака, с освободена от фибите разбъркана коса. Норт не каза нищо. Само докосна с пръст меката й кожа. Тя потръпна.

— Искаш ли пак, Каролайн?

Тя отвори очи и в тях той отново видя онзи изпълнен с обожание поглед, който го караше да се чувства като крал. Онзи толкова нежен и топъл поглед, от който ставаше твърд като камък. Отново проникна в нея и тя замря от удоволствие.

* * *

Доста по-късно, когато Каролайн седеше в скута му в огромния стол край камината, когато се чувстваха така преситени от удоволствието, че им беше напълно достатъчно просто да си стоят и да не мислят за нищо, тя каза:

— Изглежда около нас има доста лоши хора, Норт. Не съм видяла кой знае колко от света, нито пък съм контактувала с много хора, но повечето от тези, които познавам, не са особено добри.

— Знам — отвърна съпругът й, вдигна косите от врата й и я целуна.

Имаше вкус на сол, на жена и на Каролайн.

— Знам и съжалявам за това. Все пак откри мен, а аз съм добър човек.

Той сам се изненада от думите си, но може би не толкова много, колкото щеше да бъде преди две седмици.

— Ти си повече от добър. Ти си най-най-добрият. Ти компенсираш злината на останалите.

Норт я прегърна и усети гърдите й върху своите. В тялото му пламна познатата възбуда и той се изуми как можеше да я желае отново, след като съвсем наскоро я бе имал на два пъти, за съвсем кратък интервал. Вдигна ръка и започна да я гали по гърдите.

Тя се притисна към дланта му и я изпълни, като му се усмихваше с истински щастлива усмивка и той я люби отново тук, върху стола, докато тя не сваляше поглед от него. Това със сигурност бе най-прекрасният момент в живота му, без да се броят другите най-прекрасни мигове, които бе имал с нея, през които я бе любил и милвал.

Завряла лице във врата му, Каролайн дишаше тежко, напълно омекнала. Харесваше я много в подобни моменти. Знаеше, че й е доставил такова удоволствие, с което я бе докарал почти до припадък.

— Не мисля, че ще се справя този път, Норт. Беше прекалено много.

— Ще се справиш. И аз ще ти го направя отново, когато възвърна поне донякъде силата си.

Тя се изсмя и го ухапа по брадичката.

— Обичам те, но имам нужда да бъда успокоена. Как мислиш, ще постъпят сега Полгрейн и Триджийгъл?

Лорд Чилтън замръзна на мястото си, ръцете му се отпуснаха върху бедрата й Роклята й беше в плачевно състояние, единият й чорап висеше на ръба на бюрото, другият се виеше като бяла змия край камината. Обувките й се търкаляха край стола. Самата тя имаше вид добре обичана жена и това му достави невероятно удоволствие.

— Не искам да мисля за това точно сега. Ще поговоря обаче с тях след малко. Този път ще бъда сам.

Каролайн си помисли, че е страхливка, защото се съгласи с плана му незабавно.

— Не още — промълви тя и се наведе да го целуне. Още малко…

* * *

Тази нощ младата жена сънува прислужника Тими, който беше насочил пистолета си към мъжа й, а тя му викаше да не стреля и че Норт не е баща му, а Тими се е объркал. Последва силен гръм. Каролайн подскочи, събудена от поставената на рамото й ръка. Отвори очи във все още неясната утринна светлина видя бледото лице на Мери Патриша.

— Време е, мис Каролайн. О, Боже, време е.