Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Наследството (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Nightingale Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 105 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2008)
Корекция
maskara (2008)
Сканиране
?

Издание:

ИК „Бард“, 1995

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне на анотация

Двадесет и шеста глава

Мери Патриша каза:

— Моля ви, милорд, в състояние сме да чуем всякакви подробности във връзка с това ужасно събитие. Всъщност…

Тя направи дълга, изпълнена с драматизъм пауза.

— Всъщност Евелин може би знае нещо повече по този въпрос.

От другата страна на великолепното блюдо с варено еленско месо, което Норт възхвали до небесата, Оуен започна така:

— Мъжете в селата започнаха да се хващат за оръжието си. Казват, не всичко било тихо и мирно, докато… — Гласът му колебливо затихна.

— Продължавай — намеси се лорд Чилтън. — Така е. Аз открих тялото на лелята на Каролайн в Сейнт Агнес Хед. Аз съм непознатият. Не ги обвинявам, че говорят.

— Да — рече припряно Евелин, — ами другата убита? Милорд, вие бяхте далеч оттук, но предполагам, че оня гадняр Бенет се е въртял наоколо.

— Защо мислиш така, Евелин? — попита Норт.

Младата жена почервеня. Това наистина бе смайващо и Каролайн не можеше да повярва на очите си.

— Мистър Сейвъри ми каза това, милорд — отвърна най-после тя. — Той е колкото красив, толкова и умен Каза ми, че ви помагал в разследването на случая. Рече също, че и на вас ви сече пипето.

„Очевидно той й е издрънкал всичко това“ — помисли си господарят на имението. Беше предупредил Флаш, че случаят е поверителен. Изгледа продължително Евелин и, убеден, че в нея имаше действително не малко неща, които биха привлекли Флаш, се предаде. Дори с издут корем тя бе забележително привлекателна. Е, стореното — сторено.

— Съжалявам, че трябва да ти го кажа, Евелин, но Бенет също не е бил тук по това време.

— Има още нещо, милорд — добави Евелин. — Знам, че доктор Трийт е бил близък приятел с мисис Пелфорт.

— И това ми е известно — отвърна Норт. — Когато открихме тялото й, изхвърлено на плажа, доктор Трийт беше изключително разстроен. Сподели с мен, че тя била много мила с него след убийството на леля ти, Каролайн. Беше съвсем объркан.

Мислите на Каролайн препуснаха напред. Тя отвори уста да каже нещо, видя, че Норт поклати глава, и насочи отново вниманието си към вкусния грах с масло в чинията си.

— Доктор Трийт несъмнено беше влюбен в леля ти, Каролайн, — обади се Оуен, — а после — в Нора Пелфорт. Мислиш ли, че може да е луд, Норт? Че обича да се наслаждава на компанията на жените, а после да ги убива?

— Това е смешно — отвърна лорд Чилтън. — Яж си вечерята, Оуен. Тревожиш Алис.

Оуен незабавно се обърна към нея и я потупа по ръката, като че й беше чичо или отец-изповедник.

„Дали доктор Трийт е познавал и убитата преди три години жена? — помисли си Каролайн. — Как се казваше тя? Май че беше Елизабет Годолфин.“

Норт вдигна глава и видя застаналите на прага на вратата Триджийгъл, Кум и Полгрейн.

— Да? — каза той. Триджийгъл се изкашля и започна:

— Ъ-ъ, милорд, просто чухме какво каза младата жена. Обяснихме на всички тези лаладжии, че е повече от смешно да ви мислят за виновен.

— Благодаря ви — отговори господарят им. — Може би сега имате други задължения, очакващи вниманието ви?

— Задълженията винаги са безброй в такъв голям дом, милорд. А сега, при появата на толкова много хора, те се увеличиха застрашително.

Каролайн се обади:

— Да кажа ли на мисис Мейхю…

— В никакъв случай — отгърна припряно Кум. — Ние ще се справим. Винаги сме го правили, дори и при най-напрегнати и отчаяни обстоятелства.

— Възхищението ми към трима ви непрекъснато се подхранва и придобива все по-големи измерения — рече Норт. — Полгрейн, овнешкото е чудесно, както и печените в тесто ябълки и супата от костенурка.

— Щом вие сте доволен, милорд, за мен това е достатъчно.

Норт кимна, улови погледа на жена си и се усмихна широко на готвача си.

— Всъщност всичко, поръчано от Нейно височество, е напълно по вкуса ми, Полгрейн.

— В такъв случай резултатите са такива, каквито бихме искали да бъдат, милорд.

За всеобща изненада Алис се обади:

— Мисля, че супата от говежди опашки, ъ-ъ, също е много хубава, мистър Полгрейн.

Спазъм премина по лицето на готвача. Той отвърна, като гледаше право в грозната фруктиера насред масата.

— Това се дължи на зрелостта на карамфила. Негово височество обаче не обича супа от говежди опашки.

* * *

Дори на някой от вечерящите да му се бе сторило странно това обсъждане на менюто с тримата слуги, изпънати като пруски войници край стената, никой не изказа гласно впечатленията си. Вечерта обаче, когато Каролайн се отпусна върху гърдите на Норт, тя рече:

— Предпочитам твоя вкус пред всичко, което би могъл да приготви Полгрейн.

— Заради зрелостта на плътта ми ли?

Тя се усмихна, докато целуваше рамото му, гърлото, брадичката и най-после — устата.

— Лек вкус на сол от изпотения от усилия мъж. О, Норт, спиш ли вече?

— Да — отвърна той и я придърпа в обятията си. — Всичките тези приказки, след като сме се любили, наистина са изпитание за мен, Каролайн. Едва не ме убиваш с ентусиазма си в леглото, а после искаш да обсъждаме философски въпроси.

— Само искам да знам къде беше днес следобед. Нещо за мисис Пелфорт ли научи? И защо не си ми казал, че доктор Трийт я е познавал? А също и това, че местните хора те мислели за нещо като луд?

— Отидох да видя бащата на Тими.

Тя се отдръпна леко и погледна надолу към него, а гъстите й коси паднаха като завеса от едната страна ни лицето й. Бяха тъмни и лъскави и отново го наведоха на еротични мисли.

— Защо направи това?

— За да не би Тими по случайност да убие пияния мръсник.

— Но аз ти казах, че ще го науча, че ще работя с него…

— Когато влязох в къщичката им в Гунбел, баща му току-що беше ударил майка му. Дръпнах го от нея и го измъкнах за врата навън. Трите момиченца крещяха така, като че ги колеха. Направо няма да ми повярваш, но майката на Тими се втурна подире ми и се разкрещя да не удрям съпруга й. Казах й да се върне в къщата, като се опитвах да звуча възможно най-убедително. После проведох разговор с Джеб Пекли.

— Пекли? Прислужникът Тими Пекли? Какво грозно име! Е, и какво стана? Какво каза той?

— Нищо особено, докато не успях да привлека напълно вниманието му.

Норт несъзнателно потърка кокалчетата на ръцете си. Каролайн му се усмихваше така, като че той бе господарят на света. Никога досега не го беше гледала но подобен начин. Внезапно той се почувства притеснен и измърмори:

— Постъпих така, за да бъда сигурен, че повече няма да удари никого. Работата е в това, скъпа, че ако старият Джеб някой път се напие истински и синът му извади пистолета си, тогава бащата наистина може да излезе от релси. И тогава някой може да бъде убит. Не мога да допусна това да се случи.

— О, Норт, ти си прекрасен! Няма по-прекрасен мъж от теб — не само в целия Корнуол, а и в цяла Англия. Аз съм най-щастливата жена на света. Божичко, толкова те обичам!

Тя го целуваше и се смееше, и галеше раменете и ръцете му. После дланта й се озова върху корема му и в следващия миг той вече беше в нея, като простена дълбоко в устата й. В този момент Норт замръзна на място и се повдигна на ръце, дишайки тежко като старата си хрътка Кардалу, след като бе пробягала гората край Тайбърт.

— Какво каза?

— Казах, че си прекрасен, повече от прекрасен. Всъщност ти си най-великият човек…

— А после?

— Казах „Божичко“.

Тогава той си даде сметка, че Каролайн се страхуваше да му каже отново, че го обича, защото това щеше да е като бяла кърпа пред лицето на неприятеля. Но той определено не беше неприятелят. Може би тя не беше имала точно това предвид. Норт отново обсеби устата й, усещайки разливащото се в тялото му удоволствие. В един миг се изви като дъга назад, съзнавайки, че тя го наблюдава как изживява оргазма си — безкраен миг, отдаден на най-прекрасното удоволствие, което бе изпитвал в живота си. Притисната във врата му, Каролайн отново прошепна:

— Обичам те. — А после добави: — Обичам да те гледам обхванат от конвулсиите на оргазма ти, Норт. Това особено ме възбужда.

Тя го придърпа към себе си, а ръцете й галеха гърба му, докато устните й целуваха лекичко раменете и ръцете му. Той заспа преди да бе излязъл от нея и това бе най-сладкото усещане, което някога бе изпитвал.

Каролайн се опитваше да бъде философ, искрено се опитваше. Тя се беше изпуснала да му признае най-съкровените си чувства, той пък бе й казал, че е чудесен човек и че му харесва. Всъщност беше промълвила два пъти, че го обича. Нямаше нищо лошо и в това да бъдеш чудесен човек. Всичко беше наред. Беше много приятно да бъде харесвана от мъжа, когото обожаваше повече от което и да било друго човешко същество.

На Каролайн й се искаше да пее и да танцува, и да крещи на всеослушание, че Норт Найтингейл е герой, че всички други определения — мрачен, суров, заплашителен, на които самият той вярваше, че му подхождат идеално — бяха пълна глупост. Беше герой и беше неин, и тя бе готова на всичко за него. Беше просто и ясно, беше окончателно. Каролайн целуна Норт по рамото. Той се размърда и я изгледа с размътен, но доволен поглед.

— Това беше изключително задоволително — рече сънено той и се търкулна от нея върху леглото.

Тя го зави с одеялото, сгуши се до гърба му и се усмихна в мрака.

* * *

На сутринта обаче вече не й беше до усмивки. Евелин я събуди малко след зазоряване. На Алис и било лошо. Повръщала в нощното гърне в спалнята си, а косата и висяла влажна от пот около пребледнялото й лице.

Каролайн погледна момичето и веднага изпрати Тими да извика доктор Трийт.

Върна се в спалнята си и се облече набързо. Когато влезе отново в стаята на Алис, Норт вече беше там и бършеше лицето на болната с влажна кърпа. Тя потръпваше от спазмите, разтърсващи слабичкото й телце и дори не осъзнаваше, че я държи самият лорд Чилтън.

Бес Трийт следваше брат си по петите. Очевидно така правеше винаги. Евелин стоеше в един ъгъл и кършеше ръце.

— Горкото ми бебе. Чух я да плаче, после извика. Когато дотичах при нея, тя повръщаше, а видът й беше ужасен. Бедната ми малка Алис.

Оуен влетя в спалнята й.

— Какво става тук? Алис ли е болна? Усетих, че нещо не е наред, просто бях сигурен. Когато видях доктор Трийт да излиза от дома си, разбрах, че идва тук.

Норт се запита какво е правел Оуен по това време в Гунбел, но сега не беше моментът да разнищва случая.

Дори Бес Трийт не се опита да изведе Оуен от стаята, когато брат й издърпа нагоре нощницата на болната и натисна издутия й корем. Всъщност Оуен не откъсваше очи от лицето на Алис. Държеше ръката й и й шепнеше, че всичко ще бъде наред, че няма защо да се тревожи, че той е тук, край нея. Норт каза на жена си:

— Това е много любопитно.

— Да — отвърна тя. — Не бях си дала сметка, че братовчед ми е хлътнал но Алис. Моля се всичко да бъде наред.

* * *

Малко по-късно, в салона, доктор Трийт каза на господарите на Маунт Хок, че не вярва Алис да пометне.

— Но, Бенджи — обади се Бес, — може би това ще бъде най-добре за нея. Тя е още само едно дете.

Каролайн се усмихна, поемайки риска да разсъждава различно от тази прекалено праволинейна жена.

— Алис ще се чувства прекрасно, мис Трийт. Сигурно не мислите, че леля Елинор или пък аз бихме я изгонили оттук след раждането на бебето? Не, Алис няма да има никакви проблеми в това отношение. Кажете ми какво да правя, доктор Трийт?

Малко след като изпи току-що приготвеното лекарство, Алис заспа. Преди да се върнат в спалнята си, Каролайн и Норт за последен път надникнаха в стаята й. Оуен седеше до нея на леглото и държеше малката й слаба ръка в своята. Вдигна поглед към тях и рече:

— Ще се оправи. Аз ще се грижа за нея. Доктор Трийт мисли, че причината е в храната, която е поела, може и в супата от овнешки опашки.

— Никой друг не яде много от тази супа — спомни си Норт. — Може би наистина тя е виновникът. А може да са гъбите.

Каролайн се прозя широко.

— Съжалявам, но съм толкова уморена. Тук като че наистина нямаме миг спокойствие.

— Така е, Каролайн — кимна Оуен. — Мисис Мейхю, Хлое и Моли също дойдоха да видят какво става. Мисис Мейхю направи повече предложения за подобряване състоянието на Алис, отколкото успях да запомня. Наистина е много енергична. Нещо като баща ми.

— И аз мисля така — отвърна Каролайн и се прозя отново.

Слънцето вече надничаше в спалнята им, когато Норт проникна в нея бавно и нежно. Тя потрепна и изохка в устата му, когато получи оргазъм.

— Приятно ми е да виждам усмивка върху лицето на една почти заспала жена — каза той и я притисна силно към себе си.

— Кажи ми пак, че съм чудесен човек, Норт.

Той я изгледа за момент, целуна затворените й очи, после носа и устните й.

— Ти си от породата на най-прекрасните хора, Каролайн — каза мъжът й и въздъхна тихичко, когато ръката й го погали по гърба. — Всички тези злини, Каролайн… Ще се справим с тях.

— Знам — отвърна тя и притисна буза в рамото му.