Том Кланси
Буферна зона (31)

30.
Анкара, Турция
Четвъртък, 11:47

Транспортната машина АН-12, използвана от индийските военновъздушни сили, е братовчед на най-големия самолет на света — руския „Антонов“ АН-225 „Мрия“. Далекообхватният АН-12 е на половината на размера на този гигант с шест двигателя. Освен това е с една трета по-малък от самолета С-130, който беше докарал Ударния отряд в Анкара. С багажно отделение, разположено в задната част и добре изолирана пътническа кабина, АН-12 беше и много по-тих. За което Майк Роджърс беше благодарен.

Роджърс беше успял да поспи пет часа по време на последната отсечка от полета със С-130. Постигна го с помощта на тапите за уши, които си носеше точно с такава цел. Все пак намаляването на шума и вибрациите беше добре дошло. Особено за ефрейтор Иши Хонда, който напусна мястото си в задната част на тясното, претъпкано екипажно отделение. Трябваше да сведе глава, докато си проправяше път през единствената тясна пътечка, която прекосяваше средата на кабината. От тавана висяха издути багажни мрежи, в които бяха прибрани парашути и екипировка за студено време.

Експертът по комуникации подаде сателитния телефон на генерал Роджърс.

— Обажда се господин Хърбърт — каза Хонда.

Полковник Огъст седеше до Роджърс. Двамата мъже си размениха погледи.

— Благодаря — каза Роджърс на Хонда.

Ефрейторът се върна на мястото си. Роджърс вдигна слушалката.

— На борда има парашути, Боб — каза Роджърс. — За нас ли са?

— Пол даде зелена светлина на ускорена операция по издирване на пакистанската група — каза Хърбърт.

„Ускорена“ беше шпионската дума за „нелегална“. Означаваше, че операцията трябва да е светкавично бърза и да се извърши преди някой да разбере за нея и да я блокира. Означаваше и нещо друго. Вероятно щяха да скачат над Хималаите. А Роджърс много добре знаеше какво значи това.

— Целта е засечена — продължи Хърбърт. — Вийнс ги следи през планините. Намират се на приблизително девет хиляди фута височина и са се запътили на северозапад към контролираната зона. Към момента са локализирани на тридесет и две мили северно от Джудар.

Роджърс взе една от трите подвързани със спирала книги изпод седалката. Тя съдържаше всички карти на региона. Той откри градчето и плъзна пръста си нагоре по страницата. Отгърна на предната страница, откъдето продължаваше картата. Там, вместо да има само кафяви скални масиви, се виждаше голямо, извито като кама бяло петно, което сочеше към долния ляв ъгъл.

— Това означава, че курсът им води право към глетчера Сиячин — отбеляза Роджърс.

— Така смятат и нашите хора — каза Хърбърт. — Не могат да носят много оръжие. Затова са се запътили към място, където биха им помогнали природните стихии. Студ, виелици, лавини, пукнатини в ледниците — глетчерът е крепост на природните опасности, които биха могли да им бъдат от полза.

— Ако приемем, че няма да убият и самите тях — изтъкна Роджърс.

— Ако се опитат да минат през по-ниски места, със сигурност ще бъдат убити — отвърна Хърбърт. — АНС засече секретен доклад от руския сателит, който подслушва района на контролираната зона. Очевидно няколко индийски дивизии са били изпратени по посока на глетчера.

— Вероятно време на срещата? — попита Роджърс.

— Все още не разполагаме с такова — каза Хърбърт. — Не знаем дали дивизиите са моторизирани, нито дали са изпратени по въздух или земя. Ще следим информацията от руския сателит.

— Генерал Орлов не може ли да ни помогне? — попита Роджърс.

Сергей Орлов беше началник на руския Оперативен център, базиран в Санкт Петербург. Генерал Орлов и Пол Худ имаха тесни приятелски и професионални взаимоотношения. Ръководителят на Ударния отряд подполковник Чарлз Скуайърс беше загинал по време на съвместна операция, целяща предотвратяването на държавен преврат в Русия.

— Повдигнах въпроса пред Пол — отвърна Хърбърт. — Но той не иска да ги замесва в това. Руската технология задвижва индийската военна машина. Индийските подкупи задвижват руските генерали. Орлов няма да може да гарантира, че онези, с които установи контакт, ще запазят свръхсекретния статус на операцията.

— Аз не съм сигурен, че и АНС може да гарантира този статус — вметна Роджърс.

— Съгласен съм с теб — каза Хърбърт. — Не съм сигурен, че Ханк Люис успя да закърпи всички течове, наследени от Джак Фенуик. Затова подавам на Рон Фрайдей само базова информация. В момента той се придвижва към Джудар заедно с офицер от „Черните котки“ и дядото на агент на МЦА, която пътува с групата.

— Добър ход — отбеляза Роджърс.

— Освен това се опитваме да получим редовни доклади за атмосферното време от „Хималайските орли“ — каза Хърбърт. — Но то може изцяло да се промени, докато пристигнете. Между другото, как се отнасят с вас новите ви домакини?

— Много добре — отвърна Роджърс. — Раздадоха ни дажби, цялата екипировка е налична и се движим по график.

— Чудесно. Ще ти дам координатите на приземяване петнадесет минути преди началото на операцията.

— Потвърдено — каза Роджърс.

Генералът погледна часовника си. Оставаха им още три часа път. Имаха достатъчно време да разпределят екипировката, да я изпробват и да прегледат картите на района с екипа.

— Ще се обадя отново, когато имам повече сведения за теб — каза Хърбърт. — Имаш ли нужда от нещо друго?

— Сега не се сещам, Боб — отвърна Роджърс.

Настъпи кратко мълчание. Майк Роджърс знаеше какво предстои. Беше усетил промяната в гласа на Хърбърт при последния въпрос. Решителността беше заменена от лека тъга.

— Майк, знам, че няма нужда да го казвам, но това е една гадна задача — каза той.

— Да, наистина няма нужда да го казваш — съгласи се Роджърс. Той прелистваше увеличените изображения на района на кацането. Дори не обръщаше внимание на самия терен. Графиката показваше, че ветровете са жестоки. Теченията фучаха из планината с петдесет до шестдесет и една мили в час. Това бяха истински урагани.

— Но все пак трябва да изтъкна, че ти не си част от Ударния отряд — продължи Хърбърт. — Ти си висш офицер от НЦРКС.

— Я давай направо — каза му Роджърс. — Пол ще ми заповяда да не се включвам в операцията?

— Не съм го дискутирал с него — каза Хърбърт. — Какъв е смисълът? Ти и преди си нарушавал заповедите му.

— Така е — потвърди Роджърс. — Попречих на ядреното изпепеляване на Токио, ако си спомням правилно на моята напреднала възраст.

— Да, наистина го направи — отвърна Хърбърт. — Но си мислех, че би било от помощ, ако разполагаме с някой на място, който да установи връзка с индийското правителство.

— Изпрати някой от агентите, които ФБР внедри в посолството — предложи Роджърс. — Аз знам, че са там и индийците също го знаят.

— Не мисля така — противопостави се Хърбърт.

— Виж сега, с удоволствие ще говоря с всички официални лица, с които е необходимо — каза Роджърс. Генералът се наведе напред и застана ниско над микрофона. — Слушай, Боб, много добре знаеш срещу какво ще се изправим. Вече прегледах картите. Когато се спуснем над планините, само вятърът ще е достатъчен, за да ни смаже в някоя скала. Рискуваме да загубим някои от хората още преди да сме се приземили.

— Знам — каза Хърбърт.

— По дяволите, ако не трябваше да управляват самолета, щях да накарам индийците от екипажа да скочат с нас. Нека и те помогнат за спасяването на собствената си страна — продължи Роджърс. — Затова дори и не се опитвай да намекнеш, че не трябва да се присъединявам към Ударния отряд в тази операция. Особено пък при този висок залог.

— Майк, аз не мислех за Ударния отряд или за останалия свят — отвърна Хърбърт. — Аз мислех за един стар приятел с очукани от футбола четиридесет и седем годишни колене. Приятел, който би могъл да навреди на Ударния отряд, ако се контузи при приземяването си на твърдия лед.

— Ако това се случи, ще им заповядам да ме оставят там, където съм се приземил — увери го Роджърс.

— Но те няма да го направят.

— Ще го направят — каза Роджърс. — Ще трябва да го направим с всеки ранен. — Той затвори слушалката и направи знак на ефрейтор Хонда да вземе сателитния телефон. После се надигна.

— Веднага се връщам — обърна се той към Огъст.

— Има ли нещо, което трябва да направим? — попита Огъст.

Роджърс го погледна. Огъст се намираше в неловко положение. Роджърс беше един от най-старите и най-близки приятели на полковника. Освен това беше и по-висш офицер. Това беше една от причините, поради които Огъст беше отказал този пост, когато той му беше предложен. На полковника често му беше трудно да намери баланса между тези две взаимоотношения. Сега беше такъв момент. Освен това Огъст знаеше какъв е рискът за приятеля му и екипа.

— Ще ти предам информацията след няколко минути — каза Роджърс, докато се запътваше към пилотската кабина.

С помощта на разнебитените си колене, които бяха готови да наритат нечии задници.