Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spanish Blood, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
nextvasko (2008)
Корекция
BHorse (2008)

Издание:

Реймънд Чандлър. Пълна колекция разкази, том 3

История

  1. — Добавяне

13

Маркъс спря колата и се ухили възхитено, гледайки голямата, засенчена от дървета къща.

— Никак не е зле — отбеляза. — Бих поостанал тук за една продължителна почивка.

Делагера слезе бавно, сякаш бе окован и много, много уморен. Беше гологлав, панамената шапка носеше под едната си ръка. Лявата част на главата му бе обръсната донякъде, а обръснатата част беше покрита с дебел пласт марля и лейкопласт, скриващи шевовете. Кече от твърда черна коса стърчеше над единия ръб на превръзката и ефектът бе доста забавен.

— Само дето няма да остана тук задълго, глупчо — отвърна той. — Чакай ме.

Мина по покритата с каменни плочи пътека, криволичеща през тревата. Дърветата хвърляха дълги сенки над зелената площ, закривайки сутрешното слънце. Къщата тънеше в пълна тишина, завесите бяха спуснати, на месинговото чукче на вратата беше окачен траурен венец. Делагера не тръгна натам. Сви по втора пътека под прозорците, покрай стената на къщата, подмина лехите с гладиолите.

Отзад имаше още дървета, още зелени морави, още слънце и сенки, изкуствено езеро с водни лилии и голяма каменна жаба. Отвъд водната площ в полукръг около желязна маса с керамична повърхност бяха разположени шезлонги. В един от тях седеше Бел Мар. Беше облечена в чернобяла рокля, свободна и удобна, а върху кестенявата си коса бе нахлупила широкопола градинска шапка. Седеше неподвижно, загледана в пространството отвъд моравата. Лицето й беше бяло. Гримът изпъкваше крещящо по него.

Бавно извърна глава, усмихна се притъпено, махна към шезлонга до себе си. Делагера не седна. Извади шапката изпод ръката си, чукна с пръст по периферията и каза:

— Случаят е приключен. Ще има дознания, разследвания, заплахи, куп народ ще крещи до прегракване, за да получи своя дял от шумотевицата. Известно време вестниците ще тръбят от първите си страници до небесата, но под повърхността, по документи, всичко приключи. Можеш вече да се опиташ да забравиш.

Младата жена рязко вдигна към него поглед, наситените й сини очи се разшириха. После се извърна и се загледа пак над тревата.

— Зле ли си ранен в главата, Сам? — попита тихо.

— Не — отвърна Делагера. — Нищо ми няма… Мисълта ми е, че Стела Ла Мот застреля Мастърс. А също и Дони. Ейдж пък уби нея. Всички дружно са мъртви. Вероятно никога няма да научим как именно е бил убит Имлей. Според мен вече няма значение.

Без да вдига очи към него, Бел Мар едва чуто прошепна:

— Ти откъде знаеше обаче, че Имлей е горе във вилата? Във вестника пише…

Тя млъкна и изведнъж се разтрепери. Той се взираше вдървено в шапката, която стискаше в ръка.

— Не знаех. Мислех, че Дони е бил застрелян от жена. Затова логично предположих, че трупът горе при езерото е на Имлей. Пасваше на описанието.

— А как разбра, че жена… е застреляла Дони?

Гласът й пресекваше — задавен шепот.

— Просто знаех.

Направи няколко крачки и спря, загледан в дърветата. Бавно се извъртя, върна се, застана отново до нейния шезлонг. Лицето му беше смъртно уморено.

— Толкова ни беше добре заедно… на тримата. Ти, Дони и аз. Животът погажда гадни номера на хората. Всичко изчезна без следа — всичко хубаво.

Гласът й бе същият шепот.

— Може да не е изчезнало, Сам. Трябва често да се виждаме с теб… занапред.

Лека усмивка раздвижи ъгълчетата на устните му и пак изчезна.

— За пръв път се опитаха да ме злепоставят — отбеляза с много слаб глас. — Дано да е последен.

Главата на Бел Мар леко се отметна. Ръцете й се вкопчиха в ръкохватките на шезлонга, бели на фона на лакираното дърво. Тялото й сякаш се скова.

След малко Делагера бръкна в джоба си и нещо златисто проблесна в ръката му. Погледна го безжизнено.

— Върнаха ми значката — рече. — Не толкова чиста, колкото беше. Като на всички останали, ако питаш мен. Ще се опитам да я запазя поне в това й състояние.

Прибра я пак в джоба си.

Жената много бавно се надигна и застана пред него. Вирна брадичка и втренчи в посетителя си продължителен, немигащ взор. Лицето й зад ружа по бузите беше гипсова маска.

— Господи, Сам… Започвам да разбирам.

Делагера не я погледна. Очите му се рееха над рамото й към невидима точка в далечината. Заговори неясно, като от разстояние:

— Ами да… Реших, че е жена, защото пистолетът беше с малък калибър, какъвто би използвала само жена. Но не единствено затова. След като се качих на вилата, разбрах, че Дони се е бил обезопасил срещу всякакви неприятности и за един мъж би било доста трудно да го изненада. Но за Имлей при така създалите се обстоятелства не би било трудно да го стори. Мастърс и Ейдж са предположили, че именно той го е извършил, и затова накарали някакъв адвокат да се обади по телефона и да признае от негово име, че той е убиецът, и да обещае Имлей да се предаде на другата сутрин. Затова е било естествено за всеки, който не е знаел, че Имлей е мъртъв, да се хване на въдицата. Пък и никой полицай не би допуснал, че жена ще се сети да прибере гилзите. След като Джоуи Чил ми разказа историята, реших, че може да е Стела Ла Мот. Но когато го заявих пред нея, вече не бях убеден. Беше мръсен номер от моя страна. Донякъде това я уби. Макар че не бих заложил на шансовете й да оцелее в онази компания.

Бел Мар продължаваше да го гледа, без да мига. Лекият ветрец духна кичур от косата й и бе единственото у нея, което помръдна.

Той върна очите си от далечината, погледна я сериозно, пак се извърна. Извади от джоба си връзка ключове и ги хвърли върху масата.

— Три неща ме тормозеха, докато не си ги изясних окончателно. Написаното върху бележника, пистолетът в ръката на Дони, липсващите гилзи. И тогава изведнъж всичко си дойде на мястото. Той не е умрял веднага. Дони беше кораво момче и си е останал такъв до последния дъх… за да защити някого. Почеркът върху бележника беше леко разкривен. Написал го е след това, когато е останал сам, умиращ. Мислел е за Имлей и написването на името му допринесе за объркването на следствието. Сетне е измъкнал пистолета от бюрото си, за да умре с него в ръка. Остават гилзите. След време и те ми се изясниха. Изстрелите са били дадени съвсем отблизо, през бюрото. Гилзите са паднали там и са били до Дони, върху бюрото. Можел е да ги стигне. От пода не би могъл да ги вдигне. На твоята връзка има ключ от кабинета му. Отбих се късно снощи. Намерих гилзите в кутията с пурите му. На никого и през ум не му е минало да ги търси там. В края на краищата намираш само онова, което очакваш да намериш.

Той млъкна и потърка лицето си. След малко добави:

— Дони е направил каквото може… след което умрял. Добре се е справил и аз възнамерявам да го оставя да се измъкне.

Бел Мар бавно отвори уста. От нея излезе неясно мучене, после думи, членоразделни думи:

— Не бяха просто жените, Сам. А типът жени, с които ходеше. — Тя потрепери. — Сега ще сляза в града и ще се предам.

— Не — отсече Делагера. — Казах ти. Искам да му се размине. На началството им харесва случаят такъв, какъвто е. Чиста политика. По този начин градът се отървава от бандата на Мастърс-Ейдж. Дру ще изплува най-отгоре за известно време, но е прекалено слаб, за да се задържи. Така че няма значение… Нищо няма да предприемаш. Ще направиш това, за което Дони е използвал сетните си сили, за да покаже какво иска. Ще стоиш настрана. Сбогом.

Той погледна отново разбитото й лице, много бързо. После се извърна, прекоси зелената площ, подмина езерцето с водните лилии и каменната жаба и покрай стената на къщата стигна до колата.

Пийт Маркъс широко му отвори вратата. Делагера влезе, седна и отметна глава назад, отпусна се и затвори очи. Каза безизразно:

— Карай бавно, Пийт. Главата ми се цепи.

Маркъс потегли, сви в улицата и подкара кротко назад по „Де Нийв стрийт“ към града. Оградената с дървета къща се изгуби зад тях. По-високите най-сетне я скриха окончателно.

Когато се отдалечиха достатъчно, Делагера отново отвори очи.

Край
Читателите на „Испанска кръв“ са прочели и: