Анастас Стоянов
Отвори ли се хорската уста

Дошел попът при Малчо и му рекъл:

— Прослави се ти с тези приказки! Какво да направя, че и за мен да се заговори?

— Дай една жълтица! — рекъл Малчо.

Дал жълтица попът и си отишел. Ослушвал се ден, ослушвал се два и довтасал отново при Малчо.

— Дадох ти цяла жълтица, а никой името ми не споменава. Какво да правя?

— Дай още една жълтица! — отсякъл нашият герой.

Дал попът жълтицата, но след някой и друг ден пак се появил.

— Все още ли мълчат? — посрещнал го Малчо. — Дай още една жълтица.

Нямало как, бръкнал се по-дълбоко попът.

Минало що се минало, ето го задава се жълт-зелен.

— Заговори ли се вече, дядо попе?

— Остави се, брате, за резил станах. Всички ме одумват. Чухте ли, викат, какъв глупак бил нашият поп: три жълтици дал на Малчо ей така — за нищо!

Изтрил потното си чело, примолил се:

— Давам ти още три жълтици само и само да ги накараш да млъкнат. Бива ли?

— Не мога да ти помогна — тъжно го погледнал Малчо. — Отвори ли се веднъж хорската уста, не три, ами и триста жълтици не я затварят.