Ангелина Жекова
Братчета юначета

Кой в гората там снове?

Мецините синове

Клепоушко и Мецанко.

Тръгнали са рано-ранко,

та с медец и круши гнили

да събират нови сили.

 

— Клепоушко, странен звук

носи се от онзи бук,

някой ни следи коварно!

— Чуй, кълвачът е навярно.

Чисти старите дървета.

Не общува той с мечета.

 

— Клепоушко, виж вулкан!

— Да не би да е капан?!

— Гледай как пръстта се вдига,

до гърдите ми достига!

— Май върхът му се пропука…

Мамо, бързо идвай тука!

 

Меца запъхтяна спря.

— Боже мой! И таз добра!

Да изгубите душица

заради една къртица!

Мамините юначаги,

нищо страшно няма, драги!

 

Двете братчета от срам

щяха да заплачат там,

ала бързо им премина

и поеха към пчелина…

А едно мишле след тях

се търкулна чак от смях!