Дамян Дамянов
Как става тъй…

Как става тъй, че почваме с любов,

за да преминем после към омраза

и нишките най-нежни в тел желязна

да навъртим в задушващо кълбо?

Как става тъй, че дом, събран със жар,

в килия най-студена се превръща,

тъмница става светлата ни къща,

любимият във нея — тъмничар!

Не само той — за теб, за него — ти!

Затворът — общ, присъдата ви — обща,

и онзи кръг неспирен, денонощен,

във който той и двама ви върти!

Какво излиза? — Не е брак, а мир…

Примирие сте сключили самички!

И стават брънки брачните халкички,

откъснати от общия синджир.

И тъй — дорде единият от вас,

синджира скъсал, литне безвъзвратно.

И споменът за него — късче златно —

на другия на пръста заблести…