Дамян Дамянов
Ти

И ето те най-после истинска.

От кръв и плът — не от мечти.

След толкова жени неискрени

направи искрен подвиг ти.

През хулите и през съветите

премина с каменно лице

и в жертвеника на сърцето ми

принесе своето сърце.

След тебе лаеха езиците

и всичко почерня от дим,

защото като еретиците

до днес на кладата горим.

Не ще угасне дълго кладата

и всяка съчка ще пращи,

и влязла в огъня и млада, ти

старица ще излезеш. Ти,

която като теменугата

на вятъра се подари.

Не ни остава нищо друго,

освен да светим, да горим.