Дамян Дамянов
Отивам си…

Отивам си. Но моля те, не страдай!

Не се измъчвай и не се кори!

Не си виновна ти да стигна ада

и огънят му жив да ме гори.

 

Не си виновна ти, не си виновна!

Виновен е светът със хорски бяс,

със тази пяна мръсна и отровна,

изсипана зловещо между нас.

 

Виновно е навярно битието,

което изкопа между ни ров,

което в злоби, в сметки ни помете

и не остави място за любов.

 

Отивам си. Но ти не ме изпращай!

Бих всичко друго преживял, освен

разплаканите ти очи — две цеви страшни

със два куршума — две сълзи след мен.