Дамян Дамянов
Ръка за прошка

Подавам ти я. Ето на — прости!

Протягам ти я за да се покая

за нещо, за което знаеш ти,

но за което аз, уви, не зная.

Виновен съм. За всичко в този свят

единият все в нещо съгрешил е,

единият — все в нещо виноват.

И този тук един съм аз. Прости ми.

Ти не прощаваш. Гордост. И тъга.

Вместо с любов, с ирония ме плискаш.

И моята протегната ръка

със празното пространство се здрависва.

Добре тогаз. Ще си я прибера.

Ще си я взема, щом не ти е нужна.

Но тази длан, била с теб и добра,

но тази длан, била с теб и нечужда,

един път непоета ли умре,

несрещната един път ли остане,

знай, няма вече никога да спре

и да понечи твоята да хване.

Отблъснеш ли я днес, то утре как

ще хвърлиш мост помежду теб и мене?

Не, не поемай моята ръка,

но да не стане някога така,

че да я търсиш в цялата вселена…