Дамян Дамянов
Добър вечер…

Добър вечер, госпожа Самотност!

Както виждаш, нямаш избор друг,

ти — вдовица на безброй работни,

в труд улисани мъже в живота,

тази вечер аз съм ти съпруг.

 

Ти си ми съпруга. Пак сме двама.

Заповядай в замъка ми бял!

И бъди най-прелестната дама

между всички други, що ги няма

в този тъжно-смешен карнавал.

 

Запали си, ако пушиш. И ме

разтуши със виц, със комплимент.

Дрънкай думи невъобразими.

Всичко друго, само не кани ме

да танцувам — малко съм вдървен.

 

Малко нещо в танците ме няма.

Други танци дълго аз играх.

Страшни танци. Луди. Не за двама.

В тях душата донавехнах само

и в краката доосакатях.

 

Измисли си име: Мими, Нели.

И поне така им отмъсти!

Бяха твои двойнички, приели

твойте гласове, лица… умрели.

Да, умряха те. Остана ти.

 

Ти, голяма колкото живота.

Колкото самия необят.

В стаята е тихо и страхотно.

Добър вечер, госпожа Самотност.

С женско име, с мъжки образ — Свят.