Дамян Дамянов
„М“

Мираж? Мечта? Мраз? Мерзост? Мъст?

Не знам кое от всички е жената.

Но името й все започва с „М“.

И май е всичко, сбрано във едно, тя.

И все с това проклето „М“ край мен

мотае мигновената ми мъка.

Минава „М“ — то в мисли нощ и ден:

„М“ — мое минало, мой рай, мой пъкъл…

И мое мигновение, дошло,

отишло си във дни незабравими.

Отдавна. Вече ни добро, ни зло

ми носи то. Но неговото име

и неговата първа буква „М“

през мене като метеор премина —

в началото — „Мечта“, а после — „Мъст“

и най-накрай — „Мълчание“ и мнима

любов, която никога въобще

в живота ми не е била, защото,

измисляйки си всичко, щем не щем,

със „М“, без „М“, и денем и ноще

измисляме самите си животи.

 

17.04.1991 г.