Дамян Дамянов
Достатъчно ме водиш…

Достатъчно ме водиш по земята

във всяка крачка, вечно, нощ и ден,

достатъчно и в стъпката, която

без теб не сторил бих с нозе сакати,

ме съпровождаш. Но в листа — недей!

 

Там мога сам! Там и без помощ чужда

„вървял“ съм цял живот. И ще вървя.

Там от водачи просто нямам нужда.

И воденето само гняв събужда

във мойте не недъгави слова.

 

Там всеки ред от мойта кръв е парен.

Там всяка буква в гняв или покой

изписани са с мой живот, — изгарян

от моя болка, смях… Бездарен, дарен,

светът във този лист е само мой!

 

Достатъчно си вътре в мен във всичко.

От думите ми, волните, излез!

И не припарвай в тях! Душа самичка

в миг онемява като мъртва птичка,

усетят ли крилете й кафез.