Дамян Дамянов
Болезненост

Този рак на душата, тази несмъртоносна

смърт, която приживе духа ми изпи

и очите ми с вряло желязо жигоса,

и крилете ми в шепичка пепел стопи…

Те ме тласкат все още жив-умрял в битието

да вървя, точно както слепецът върви.

От живота си минал да сбирам парчета…

Но живот цял от трошлек не става, уви…

Той дрънчи в мене днес и зловещо, и тихо.

В това страшно дрънчене чувам някакъв стон:

„Не унивай, поете! Тези, дето строшиха

твоя дух днес, ще търсят утре в него подслон.“