Емилио Салгари
Битка в океана (17)

XVII. Геройството на Каменна глава

Здравата лодка отново пое своя път. Тримачтникът не беше далеч. Така предполагаше Каменна глава и не се беше излъгал. След няколко извивки на брега и тримата корабокрушенци нададоха вик:

— Англичаните!… Най-после!…

Върху фона на осветеното от много огньове небе се очертаваше тримачтникът. Големият кораб нямаше кой знае какъв късмет и беше заседнал върху скалите, както и търговският кораб на тримата корабокрушенци. Изглежда, че екипажът усилено работеше, за да го върне отново в океана. Виждаха се много лодки, които сновяха между кораба и брега.

Капитанът доближи предпазливо лодката до брега, близо до края на една голяма гора, която хвърляше тъмна сянка наоколо.

— Ще слезем на земята и ще имаме военен съвет — каза Каменна глава. — Вземете оръжието.

— А лодката? — запита Флок.

— Кой ще се сети да я търси тук? И без това англичаните имат много работа, та едва ли ще си позволят лукса да се разхождат по брега.

Завързаха лодката за едно дърво близо до водата, а те се скриха в мрака на голямата гора.

— Тук можем да съставим план за нападението.

— План за сражение между кораби ли? — пошегува се малкият Флок.

— Моментът не е за шеги, немирнико. Отнася се за спасяването на годеницата на нашия комендант. Както ми се струва, част от екипажа се е разположила на брега, вероятно, за да облекчи товара на кораба. Ние трябва да хванем един от тези пияни раци преди всичко.

— Не забравяй, патре, че брат ми е там — каза Хулбрик.

— И аз помислих за него, но дали ще го намерим, без да ни открият. Маркиз Халифакс не би ни пожалил кожите този път.

— Същото мисля и аз — допълни малкият Флок, опипвайки врата си, като че го стягаше вече английското въже. — Преди всичко трябва да откраднем русата мис.

— Най-напред аз искам да хванем един английски моряк, за да го разпитаме за плановете на маркиза.

— Един въпрос — каза Флок.

— Говори, немирнико!

— Кога ще намерим сър Уилям?

— Не си обременявай ума да мислиш сега за него. Океанът е огромен, но аз се надявам да го срещнем всеки момент. Засега ми е необходим един англичанин, за да узная къде ще отиде маркизът — дали към Антилите, или ще се върне на север. Войната бушува около Ню Йорк и маркизът не би могъл да не вземе участие в последните сражения. Задоволи ли голямото си любопитство, момче?

— Да, Каменна глава — отговори младежът.

— Тогава напред към английския лагер.

— Далече ли е той?

— Не по-далеч от една миля — отговори старият бретонец. — Ще направим прекрасна разходка сред тази великолепна гора. Кълна се обаче във всички камбани на Бретан, че ако вие продължавате да ме питате за това и онова, ще запаля лулата си и ще остана тук.

След това заплашване от страна на стария капитан те тръгнаха на път да пресекат мълчаливо гората. Голямо беше тяхното учудване, когато чуха наблизо да бие барабан.

— Няма опасност! — каза Каменна глава. — Не се безпокойте от тези барабани. Това са един особен вид риби, които произвеждат този шум. Още много странни звуци ще чуете в тази гора, но вие не губете присъствие на духа.

— А тези проклетници ме накараха да помисля, че са английски барабанчици — каза малкият Флок.

Докато рибите продължаваха да барабанят, тримата корабокрушенци напредваха бързо, като се държаха близо до брега. Голямата гора, както беше предсказал капитанът, издаваше хиляди звуци, идващи от чудни птици и животни, жители на горите във Флорида и Каролина, където биваха преследвани от голямо число ловци, понеже месото им е много вкусно.

Пътниците продължаваха да вървят напред. Едва към полунощ те забелязаха огньовете на английския лагер. Моряци сновяха насам-натам. Едни от тях поправяха кораба, други се грижеха да го снабдят с прясна вода и с провизии.

Сигурно русата мис Мари дьо Уентуърд се намираше в лагера.

— Кълна се в камбаните на… — извика старият капитан, спирайки се на едно разстояние от триста крачки от огъня. — Каква идея имам!

— Идея сигурно на бретонец от Батц — каза с насмешка Флок.

— Остави ме да приказвам, немирнико. Аз адмирал ли съм, или не?

— Да, Каменна глава.

— Заявявам, че досега съм бил истинско магаре!

— Въпреки историческата лула на твоя фамозен дядо?

— Гръмотевици от Батц, затрещете! — извика Каменна глава. — Остави ме да довърша.

— Продължавай, патре — каза Хулбрик.

— Тримачтникът е повреден и едва след няколко дни би могъл да продължи пътя си. Защо да не отидем и да го подпалим?

— Какво казваш? — запита малкият Флок.

— Да отидем и да подпалим тримачтника. Да не си оглушал?

— Е, защо ще направим това?

— Маркизът и неговите хора ще останат тук заедно с русата мис, без да могат да отплават със своя изгорял кораб, докато ние ще се отдалечим с нашата лодка, ще отидем и ще намерим барона.

— Но къде?

— Все някъде ще го намерим, сърцето ми подсказва.

— Не те ли е лъгало това сърце никога?

— Никога — отговори капитанът сериозно. — Аз го познавам добре… Ние ще доведем барона, след като сме премахнали от лицето на земята тримачтника. Барон Мак-Лелан ще предизвика маркиз Халифакс на едно отчаяно сражение.

— А кой ще подпали кораба?

— Кой? Кой? Аз! Дано забият всички камбани на Батц!

— Не, капитане. Този път аз ще се проявя.

— А, едно хлапе, но здраво и смело като бретонец.

— Патре — намеси се Хулбрик. — Аз не струвам ли нищо? Ти ми спаси живота и той трябва да ти принадлежи.

— Какви верни другари! — извика развълнуван Каменна глава. — Ако бях жена, бих се разплакал с глас от вълнение. Случаят е благоприятен. Моряците са заети и не биха обърнали внимание на друг моряк, който се качва на кораба. Вярвам, че са ни забравили вече.

— Освен това всички моряци си приличаме — каза малкият Флок. И той се приготви да тръгва.

— Къде отиваш?

— Отивам да запаля злокобния кораб, който причини толкова неприятности и мъка на нашия комендант.

— А ако те хванат?

— Ще ме обесят. Един добър корсар никога не се страхува от смъртта.

— Браво, момче! Ти не си от Батц, но си много смел и аз те поздравявам!

— Нека отида аз, патре. На кораба е брат ми. Заедно с него ще подпалим кораба — заяви Хулбрик.

— Не, момче, ти не си сигурен дали брат ти е на кораба, или е в лагера. Не може да рискуваш… Ще отидем тримата заедно — заключи Каменна глава след кратко мълчание. — Ще видим какво ще стане. Може да ни се усмихне щастието и да откраднем мис Мари. Сега да скрием някъде карабините и мунициите. В този случай не биха ни послужили за нищо. Стига сме бъбрили!

— Време е вече — каза малкият бретонец.

— Да вървим впрочем, да срещнем смело смъртта! Спряха лодката под една висока палма и в момента, когато се готвеха да навлязат във водата, една човешка сянка се изпречи пред тях с пушка в ръка.

— Кои сте вие? — извика им той.

Каменна глава, който винаги беше нащрек, решително отговори на английски:

— Магаре! Не виждаш ли, че сме моряци от кораба и бяхме на лов.

— Паролата!

— Маркиз дьо Халифакс.

Англичанинът отскочи назад и насочи към тях пушката си.

— Какво значи това? — запита Каменна глава. — Да не си пил днес повече джин.

— Вие не знаете паролата и не ще ви пусна да влезете в лагера.

— Тогава ще ни я кажеш.

— Да, като ви забия по един куршум.

— Не виждаш ли, че ние сме трима и че имаме пълна карабина?

— Не ме интересува! — и той се приготви да гръмне.

Каменна глава се хвърли изведнъж на земята и го хвана за краката. Подпомогнат от Хулбрик и Флок, той бързо го обезоръжи.

— Ах, кучета! — ръмжеше падналият, отбранявайки се.

— Стой мирен, ако ти е скъпа кожата! — каза Каменна глава. — Флок, дай ми въжето да вържа добре този господин. Той не ще се противи повече и кълна се във всички камбани на света, че ще го накараме да пее.

Малкият Флок като добър моряк носеше у себе си няколко въжета. Вързаха здраво ръцете и краката на пленника, но това им се видя недостатъчно. Ето защо го занесоха до една малка палма и го привързаха за нея няколко пъти с лиани, които им послужиха като въжета.

— Сега си отвори човката и запей. Преди всичко кажи ни паролата за влизане в лагера и на кораба.

Англичанинът си стисна зъбите и устните, но изведнъж ги отвори, за да извика от болка. С върха на ножа си Каменна глава го беше боднал в ребрата.

— Говори, защото, както виждаш, тук няма кой да те спаси.

— Огън — отговори пленникът със стиснати зъби.

— Тримачтникът повреден ли е, или не?

— Утре сутринта ще поеме пътя към Ню Йорк, за да вземе участие в боя, който се води там.

— И не ме лъжеш, нали?

— Във ваши ръце съм.

— Още едно нещо. Русата мис на кораба ли е?

— Не, в лагера.

— А маркизът?

— Също.

— Внимавай да не си ме излъгал, защото ние пак ще се върнем тук.

— И ще ме убиете?

— Ние сме корсари, не сме убийци. Ако си казал истината, ще те освободим.

След това Каменна глава се замисли.

— Аз се надявах по-лесно да откраднем мис Уентуърд, но…

— Какво ще правим сега? — запита Флок.

— Ще обезвредим кораба. После ще се отправим на север, за да търсим „Гръмотевица“. А сега съблечете този англичанин, който е висок колкото мен, за да му облека дрехите. Аз ще отида сам, а вие останете тук и каквото и да се случи, не се страхувайте!

Той се облече в английската униформа, която като че беше за него скроена.

— Ти отиваш на явна смърт! — извика младежът.

— Не се безпокой за мен! Зная паролата и съм във форма на английски моряк. Никой няма да се усъмни в мен. Стойте тук. Пазете този човек да не избяга и чакайте да се върна.

— Бъди предпазлив, патре — каза немецът.

— Не се страхувайте, след половин час корабът ще започне да гори, куршум на дявола в ушите. Сбогом, приятели… Или по-скоро довиждане.

Слезе от брега и започна да плува под вода, като си показваше от време на време само носа.

Нощта беше толкова тъмна, че едва ли някой можеше да забележи човек в морето. След петминутно плуване Каменна глава достигна до кораба. Отиде в долната част, където бяха дърветата и запали една факла. В това време в далечината се чуха топовни гърмежи. Факлата падна от ръката му.

— Моите топове гърмят! — извика той. — Това е „Гръмотевица“. Той е на разстояние не повече от седем-осем мили.

Изведнъж по кувертата започна да се вдига шум от бързи стъпки и къси заповеди: бързо да бъдат разпънати платната, за да се спуснат всички лодки във водата, за да се приберат хората от брега и да отплуват, преди да се е появил този кораб, който само Каменна глава го позна.

Старият бретонец изръмжа:

— Пристигнал съм твърде късно. Ами ако русата мис загине в огъня? Но аз ще бъда тук и ще я спася. — И той се наведе и взе запалената факла.

В този момент чу пред себе си:

— Кой си ти?

Двама моряци със запалени фенери се приближаваха към него. Той забрави за паролата и че е в английска униформа и хукна да бяга. Двамата моряци бяха обаче по-млади от него и по-бързи. Настигнаха го и му извикаха:

— Предай се!

— Но аз съм войник! — отвърна той.

— Тогава спри се!

Да се спре — това значи отново да бъде в ръцете на маркиза, който няма да му прости. Да умре сега, когато чува гласа на „Гръмотевица“, о, не, той не иска. Извади ножа си. Двамата моряци се приближиха до него и се провикнаха:

— Предай се или ще те убием!

— Да се предам? Един бретонец? Никога! — И той размаха ножа си, започна страшна битка. Двамата моряци паднаха окървавени, като не преставаха да викат:

— Хванете предателя! Хванете предателя!

Каменна глава нямаше време за губене. Към тях започнаха да тичат от разни страни моряци. Той се промъкна през едно прозорче и скочи във водата. Последваха два гърмежа от два пистолета.