Емилио Салгари
Битка в океана (12)

XII. Плячка на диви зверове

За един миг тримата корабокрушенци се намериха на палубата на кораба и побързаха да оставят двете пушки и припасите, които бяха донесли, но не бяха успели да ги запазят от водата.

Както бяха предвидили, корабът беше изоставен.

— Никой няма! — извика капитанът. — Нито живи, нито умрели!

Страшен шум от мяукания и от рев го накара да замлъкне веднага. До тях достигна ревът на мечки, ягуари, кугуари и вълци.

— Кълна се в камбаните на Батц! — извика бретонецът, който беше отворил веднага своя нож. — Какви са обитателите на този кораб? Не са хора, но са диви зверове. Как ги е натоварил техният капитан?

За по-голяма предпазливост малкият Флок заедно с Хулбрик взеха пушките и припасите и се покатериха на високата наблюдателница. Каменна глава с отворен нож се приближи до отвора на кувертата и погледна надолу, но изведнъж отскочи назад и побърза да се присъедини към приятелите си.

— Е, впрочем, Каменна глава, можеш ли да ни кажеш имената на нашите нови приятели? — запита малкият Флок.

— Ах, безделнико! Приятели — така ли имаш куража да ги наречеш? Върви за малко да опиташ техните зъби! Искаш да знаеш имената им ли? Добре, ще ти ги кажа веднага: ягуари, кугуари, бизони, мечки сиви и черни, плюс змии.

— Струва ми се, че би било по-добре да бяхме останали върху скалите.

— И аз мисля така.

— Но как са попаднали тези зверове на кораба?

— Сигурно търгуват с тях. Отнасят ги в Германия. Нали така, Хулбрик?

— Хамбург е пълен с лоши животни и жителите му не могат да спят от техния рев, когато пристигнат от Африка и Азия.

— И ти казваш, Каменна глава, че те са излезли от клетките?

— Видях няколко сиви мечки и три-четири ягуара да се разхождат долу — отговори капитанът.

— Има също и змии, казваш?

— Да, но те още не се разхождат.

— Аз не се страхувам от дивите животни, които имат дълги нокти, но змиите винаги са ми причинявали голям страх. И не бих могъл…

Той прекъсна изведнъж, за да извика:

— Добър ден, господине! Готови сме да се запознаем с вас отдалеч. Имате ли билет за визита?

Тези думи, произнесени от младия шегобиец, бяха така комични, че Каменна глава и Хулбрик не можаха да сдържат смеха си.

Господинът, когото младежът беше поздравил, беше една голяма сива мечка, която, може би тормозена няколко дена от глад, беше излязла на палубата, с надежда да напълни с нещо стомаха си. Тя обикаляше по кувертата, като катурваше бурета и сандъци с муцуната навсякъде, и поздравяваше свободата си със страшен рев.

— Кой би се осмелил да я накара да се върне долу и да стои мирно? — запита старият капитан.

— Аз сигурно не — отговори младият бретонец, който гледаше огромните челюсти, снабдени с дълги и жълти зъби.

— И аз не мога, патре. Краката ми треперят — добави Хулбрик.

— И пушките ни са безполезни, тъй като мунициите ни се измокриха, когато плувахме. Ето защо сивата мечка ще се разхожда свободно и ще изяде всички хранителни припаси, които екипажът при напускане на кораба не е успял да прибере със себе си. Остава ни да направим само едно нещо: ти, малки Флок, отрежи едно парче от платното и постави на него мунициите ни да изсъхнат. Слънцето е доста високо и те скоро ще бъдат сухи.

Хулбрик показа сивата мечка на капитана и го запита:

— Може ли да се катери?

— Когато са млади, могат, обаче когато пораснат, затлъстяват и не могат вече.

Мечката беше отворила едно каче със сланина и лакомо нагъваше.

— Ах, разбойник такъв! — извика Флок. — Нищо няма да остави за нас.

— Не се безпокой, когато нашите пушки ще могат да стрелят, ние ще я убием и ще спасим припасите за нас — успокояваше го бретонецът.

— Но ти казваш, че долу има и други животни? Няма ли да се покатерят те на наблюдателницата?

— Да, наистина долу има още много свирепи животни и за тях не би представлявало голяма трудност да се покатерят на наблюдателницата, която не е много висока. Ние ще трябва да я изолираме от всички околни предмети и да си оставим едно въже, по което ще се спуснем по-късно.

В това време мечката бързо гълташе бисквити, които навярно предпочиташе пред другите лакомства.

— Добър апетит! — извика й младежът.

Но мечката изглежда не се трогна от тази учтивост, защото гневно изръмжа, като отвори широките си челюсти.

— Какво го прихвана това животно! Какво ще кажеш, капитане?

— Доколкото знам, сивите мечки не ходят на училище и ето защо не са възпитани. Но да я оставим да реве, колкото си иска, не колкото си иска, а докато барутът ни изсъхне и можем вече да стреляме.

В това време от дъното на кораба започна да се вдига страшна врява: мучене, мяукания, рев.

— Боже мой! — извика малкият Флок, като си запушваше ушите. — Каква музика!…

На палубата се появиха две нови животни. Те представляваха красива гледка със своите изящни тела. Едното беше млад индийски тигър, другото — малко по-голямо от него — беше американски лъв.

— Какви хубави животни! — извика Хулбрик.

— Хубави са, но нищо не би им попречило да си вкусят от твоето розово месце — отговори му старият бретонец.

— Скачат ли?

— И още как!

— Ще ни достигнат ли?

— Може би. Малки Флок, изсъхна ли барутът?

— Почти.

— Тогава бързо напълни пушките!

— Веднага! — отвърна смелият младеж, който изглежда не се шегуваше вече с дивите животни, които завладяваха палубата.

— Дай тук пушките. Сигурен ли си, че барутът е сух? — запита Каменна глава.

— Не отговарям. Ако не последва гръм, хвърлете ме на животните.

Бретонецът взе една от пушките и когато се приготви да гръмне, каза:

— Засега няма нужда да си хабим куршумите. Бедната сива мечка!… Ще се намери натясно с двама така силни неприятели.

Ягуарът и кугуарът се приближаваха от две страни към мечката с явното намерение да й отнемат вечерята.

— Ще наблюдаваме твърде интересна сцена. Битката обещава да бъде ожесточена.

Мечката досега ядеше спокойно, обаче когато подуши миризмата на дивите зверове, се изправи на задните си крака и беше готова да брани до последен дъх плячката си.

Трите звяра се нахвърлиха един върху друг. Очите им искряха, а между острите им зъби излизаше яростно ръмжене. Кръв се стичаше на струи по тях и по кувертата. Малкият Флок се изправи, за да не изпусне нищо от тази битка. Сивата мечка се бореше ту с ягуара, ту с кугуара. Ноктите се забиваха, зъбите хапеха. И от трите звяра висяха парчета от кожа и кръвта продължаваше да се стича от раните им. Битката не трая дълго. Ягуарът и кугуарът паднаха окървавени, като изпуснаха последен сърцераздирателен рев. Красивите им тела бяха обезобразени и се гърчеха в предсмъртни конвулсии. Мечката се огледа наоколо и като видя, че противниците й бяха обезвредени, нададе пронизителен рев в знак на победа, обаче и нейните сили не издържаха повече и тя се строполи като пакет от мокри дрехи.

Каменна глава, който никога не изневеряваше на здравото си чувство за хумор, каза:

— Малки Флок, няма ли тук един ветеринарен лекар, който да превърже раните на бедната сива мечка? Тя ще умре скоро от кръвоизлив.

— Да я оставим да умре, ще изядем нейните бутове без никакъв риск.

Едва бяха произнесени тези думи и от долната част на кораба долетя страшен рев и изведнъж на кувертата излязоха много диви зверове, които се бутаха и ръмжаха.

— Кълна се в камбаните на света! — извика Каменна глава. — Загубени сме!