Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (9) (Словата на дзенските мъдреци)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Iron Flute: 100 Zen Koans, –2000 (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2008 г.)
Корекция
NomaD (юни 2008 г.)

Издание:

Желязната флейта: сто дзенски коана. Словата на дзенските мъдреци, 2001

ИК „Шамбала“

Превод от английски

 

Първи съставител: Генро, 1783 г.

Японско название на книгата: Tetteki Tosui

 

The Iron Flute: 100 Zen Koans, by Ruth Strout McCandless

Published: 2000 by Tuttle Publishing

История

  1. — Добавяне

8. Наставленията на Юнджу

Юнджу, Майстор по китайски Дзен от школата Сото, имал много ученици. Един монах, дошъл от Корея, му казал: „Реализирах в себе си нещо, което не мога да опиша с думи“, „Защо? — попитал Юнджу, — това би трябвало да е лесно“.

— Тогава направи го вместо мен — отговорил монахът.

— Корея. Корея. — казал Юнджу и прекъснал разговора.

По-късно един Учител по Дзен от школата Окю коментирал случая така: „Юнджу съвсем не разбрал монаха. Те били разделени от необятно море, макар че живеели в един манастир“.

 

Ньоген:

Юнджу живеел в югоизточната част на Китай през IX в. Монахът от Корея е дошъл при него през жълто море или пък през Източнокитайското море. Неговият ентусиазъм е бил много по-силен от болшинството странстващи монаси. Мога да си представя как е медитирал нощ и ден докато не е влязъл в Самадхи и не е открил своето истинно „Аз“, сякаш пробудил се от сън. В света не се намират думи, за да се опише това, което е постигнал.

Шьон-шаку веднъж бе казал: „Медитацията е лесно занимание. Това е пътят към изгубеният отдавна ваш дом“. Юнджу е изхождал от собствения си опит, когато е казал, че е лесно да се изрази постигнатото. Монахът се е намирал на първото стъпало от реализацията, затова той помолил Учителя да го изрази вместо него. Учителят казал: „Корея! Корея!“ — призовавайки го да се върне в къщи. Оценявам братската любов на учителя, но все пак той не е описал това, което е искал монахът. Той е трябвало да изчака и да остави монаха да го изрази сам. Но и в този случай възклицанието не е описание на постигнатото. Както казва Майстор Нанюй: „Дори когато човек твърди, че нещо е нещо, той го губи изцяло“. Монахът е искал нещо абсолютно невъзможно.

 

Генро:

Монахът Окю не е могъл да разбере Юнджу. Макар че са живели по едно време, между тях се е издигала огромна планина.