Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (1)

(Словата на дзенските мъдреци)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Iron Flute: 100 Zen Koans, –2000 (Обществено достояние)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2008 г.)
Корекция
NomaD (юни 2008 г.)

Издание:

Желязната флейта: сто дзенски коана. Словата на дзенските мъдреци, 2001

ИК „Шамбала“

Превод от английски

 

Първи съставител: Генро, 1783 г.

Японско название на книгата: Tetteki Tosui

 

The Iron Flute: 100 Zen Koans, by Ruth Strout McCandless

Published: 2000 by Tuttle Publishing


Въведение

Първоначалният текст на настоящия труд е бил написан и публикуван през 1783 година от Генро, Майстор на Дзен-школата Сото в Япония. Всяка от историите представлява коан, придружен от коментар на автора и негово стихотворение. Фугаи, последовател на Генро е направил някои бележки по книгата на Учителя. Аз ще превеждам историите или техните основни теми, а също в по-голямата си част коментарите на Генро и бележките на Фугаи. В някои случаи за поощряване на изучаването ще бъдат дадени и стихотворенията. Понеже повечето от тълкуванията на Генро и Фугаи са свързани с древни истории и обичаи, които на Запад не са известни, ще ги обяснявам в свои коментари.

С изключение на няколко индийски, в текста основно фигурират китайски имена от епохите на династиите Тан (620–905 г, от н.е.) и Сун (930–1278 г.) — Златният Век на Дзен.

„Теттеки тосуи“ е наименованието на първоначалния текст. „Теттеки“ означава „Желязна флейта“. Обикновено флейтата се прави от бамбук, с мундщук и отвори за пръстите. Флейтата представлява плътна желязна пръчка, която няма нито мундщук, нито отвори за пръстите. „Тосуи“ означава „да се свири от обратната страна“. Музикант, който трудно разчита нотите, не може да свири на този дзенски инструмент, но който свири на арфа без струни, може да свири и на тази флейта без мундщук.

 

Луната плува над боровете,

и нощната веранда е студена.

Когато древният, прозрачен звук изтича изпод пръстите,

сълзи се появяват в очите на тези, които слушат

тази старинна мелодия.

Но на музиката на Дзен не е присъща сантименталността,

и никога не започвай да свириш, ако не те

съпровожда Великият Звук.

Лао Дзъ

Сюедзу (980–1052), китайски Майстор на Дзен

 

Лао Дзъ казва: „Необходимо е много време, за да се направят съдове с невиждана красота. Великите характери не се създават за няколко години. Великият Звук е звук, който превъзхожда обикновените звуци“.

Сега знаете защо тази книга се нарича „Теттеки тосуи“ или „Свирене с плътна желязна флейта, обърната наопаки“. Това е книга на „звука от една длан“. Това всъщност е ежедневният живот в Дзен.