Агата Кристи
Задната врата на съдбата (28)

Глава четиринайсета
Акция в градината

— Разбираш, нали, Албърт? — попита го Томи.

Двамата бяха в кухнята, където Албърт миеше съдовете от чая, които току-що бе свалил от спалнята на Тапънс.

— Да, сър, разбирам — кимна Албърт.

— Знаеш ли, струва ми се, че Анибал ще ти създаде проблеми.

— Добро куче е. Не се нахвърля върху всеки — отбеляза Албърт.

— Така е. Не е от онези кучета, които не обръщат внимание на крадците и им махат с опашка. Анибал усеща кой е добър и кой лош. Нали разбра какво ти казах?

— Да. Не зная обаче какво да направя, ако господарката… ами… да направя ли онова, което тя иска или да й кажа вие какво сте наредили, или…

— Мисля, че трябва да проявиш изобретателност и дипломатичност, Албърт. Ще я накарам днес да остане в леглото. Поверявам ти я, да я пазиш.

В този миг на външната врата се позвъни. Албърт отвори. На прага стоеше младолик мъж в костюм от тиуд.

Албърт погледна колебливо към Томи. Посетителят се усмихна приятелски и влезе.

— Мистър Бересфорд? — попита той. — Дочух, че търсите помощник за градината си. Скоро сте се нанесли, нали? Докато вървях по алеята, забелязах, че тревата е избуяла доста високо. Преди няколко години работих при един господин тук. За мистър Соломън. Може би сте го чували.

— Мистър Соломън? Да, някой ми спомена за него.

— Казвам се Криспин, Ангъс Криспин. Може би ще погледнем какво е положението в градината?

Те излязоха. Томи го разведе из цветните лехи и зеленчуковата градина. Накрая гостът рече:

— Настъпил е моментът някой да се захване сериозно с градината ви.

— Ето тук, покрай тази пътечка до кухнята са отглеждали спанак, а тук пък — пъпеши.

— Изглежда добре сте запознат с навиците на бившите обитатели — рече мистър Криспин.

— Е, нали знаете, тук всичко се разчува. Пък и хората обичат да говорят за старите времена. Възрастните дами са си говорили за цветните лехи, а Александър Паркинсон подробно е разказвал на приятелите си за листата на попадийното семе.

— Изглежда е бил забележително момче.

— Казват, че бил пълен с идеи и си е падал по криминални истории. Съставил нещо като закодирано съобщение в една от книгите на Стивънсън, „Черната стрела“.

— Интересна книга, нали? Аз самият я прочетох преди пет години. Преди това от него бях чел единствено „Отвлеченият“. Беше по времето, когато работих за… — Мистър Криспин се поколеба.

— Мистър Соломън? — подсказа му Томи.

— Да, да. Старият Айзак ми разказваше разни неща. Струва ми се, освен ако не съм чул някоя измислица, че той е работил при вас, въпреки че по мои сметки трябва да е бил около стогодишен.

— Да — кимна Томи. — За възрастта си той изглеждаше чудесно. Разказваше ни разни истории и то за случки, на които едва ли е бил свидетел.

— Обичаше клюките от стари времена. Роднините му живеят тук в селото и сигурно са слушали разказите му. Предполагам, че и вие сте ги чували?

— Да. Успяхме да научим някои имена. От едно време и те нищо не ми говорят. И съвсем естествено.

— Извлекли сте тези имена от разказите, които сте слушали, така ли?

— Да. Нали разбирате, рекъл-казал. Съпругата ми изслуша доста истории и накрая направи списък. Не зная дали ще бъдат от полза. И аз имам списък. Всъщност имам го едва от вчера.

— Как така?

— От преброяването е — поясни Томи. — Тук е имало преброяване на… мога да ви кажа точната дата, имам я записана… и хората, които са пренощували, тук са били официално регистрирани. Същият ден е имало голямо тържество с вечеря.

— Значи знаете кой е бил в къщата на определената дата? Тя може да се окаже много важна.

— Да.

— Информацията може да се окаже ценна. Казахте, че скоро сте се нанесли, нали?

— Да, но можем да поискаме да се изнесем.

— Не ви ли харесва? Къщата е хубава, а и градината… е, тя може да стане чудесна. Има няколко прекрасни цветни храсти, които се нуждаят само от малко почистване. Има няколко излишни дървета, а и храсти, които изглежда скоро не са цъфтели, а като ги гледам в какво състояние са, няма изобщо да го направят. Наистина не разбирам защо искате да се изнесете?

— Сенките на миналото не предразполагат към приятни изживявания — отбеляза Томи.

— Миналото… — рече замислено мистър Криспин. — Каква е връзката му с настоящето?

— Човек си мисли, че нямат значение, че са далеч зад нас. Но винаги остава някой, нали разбирате. Нямам предвид някой, който се разхожда между нас, а някой, който сякаш оживява, когато слушате разказите на околните. Е, готов ли сте да…

— Да поработя малко в градината ви ли? Да, готов съм. Ще ми бъде интересно. Градинарството е… мога да кажа, че ми е хоби.

— Вчера тук дойде някоя си мис Мълинс.

— Мълинс? Мълинс? Като градинар ли работи?

— Предполагам. Мисля, че мисис Грифин я е препоръчала на съпругата ми. Дойде да ни се представи.

— Уговорихте ли се с нея?

— Нищо определено — рече Томи. — Всъщност тук си имаме един много ентусиазиран пазач. Кучето ни, манчестърски териер.

— О, да, те са много добри пазачи. Предполагам, че е взел присърце опазването на съпругата ви и не се отделя от нея.

— Точно така и е готов да разкъса на парченца всеки, който се доближи до нея.

— Тази порода е много хубава. Привързват се лесно, всеотдайни са, но са доста своенравни, бих казал. Имат остри зъби. Сигурно ще трябва да внимавам.

— Не се тревожете, сега е в къщата — успокои го Томи.

— Мис Мълинс… — повтори замислено мистър Криспин. — Много интересно.

— Защо ви се струва интересно?

— О, защото… името й не ми е познато. Каква възраст е? Между петдесет и шейсет?

— Да. Спретната, но с провинциално излъчване.

— Да. Сигурно има роднини в селото. Айзак вероятно би могъл да ви разкаже нещо за нея. Разбрах, че се е върнала да живее тук. При това не много отдавна. Нещата започват да се връзват, знаете ли?

— Предполагам, че са ви известни факти, които аз не знам.

— Не мисля. Въпреки че Айзак би могъл да ви ги каже. Той помнеше старите истории. И ги разказваше. А после старците от клуба ги обсъждаха. Дълги истории… някои от тях са измислици, но някои се основават на истински факти. И… знаел е твърде много.

— Много жалко, че го убиха. Иска ми се да си разчистя сметките с онзи, който го е направил. Беше приятен старец и се държеше добре с нас. Направи всичко, което беше по силите му да ни помогне. Както и да е, хайде, нека продължим с огледа.