Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Томи и Тапънс (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Postern Of Fate, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 34 гласа)

Информация

Издание:

ЗАДНАТА ВРАТА НА СЪДБАТА. 1995. Изд. Абагар Холдинг, София. Биб. Абагар крими, №43. Роман. Прев. от англ. Христо ХРИСТОВ [Postern of Fate / Agatha CHRISTIE]. Печат: Полипринт, Враца. Страници: 223. Формат: 20 см. Цена: 125.00 лв. ISBN 954-584-150-8.

История

  1. — Добавяне

Глава тринайсета
Посещението на мис Мълинс

Тапънс се разхождаше по пътеката в градината, когато Албърт излезе от къщата и забързано тръгна насреща й.

— Една жена ви чака — каза той.

— Жена? Коя е?

— Представи се като мис Мълинс. Една от дамите в селото я посъветвала да ви се обади.

— О, да, разбира се — досети се Тапънс. — За градината, нали?

— Да, спомена градината.

— Мисля, че ще е по-добре да я доведеш тук — рече Тапънс.

— Добре, мадам — кимна леко Албърт, влизайки в ролята на обигран иконом.

Отиде в къщата и след минута се върна с една висока грубовата жена, облечена в панталони от туид и пуловер.

— Доста студена сутрин — отбеляза тя. Гласът й беше плътен и леко дрезгав. — Казвам се Айрис Мълинс. Мисис Грифин ме посъветва да ви се обадя. Имали сте нужда от помощ за градината.

— Добро утро — поздрави я Тапънс и се ръкува с нея. — Много се радвам да се запозная с вас. Да, наистина имаме нужда от помощ за градината.

— Скоро сте се нанесли в къщата, нали?

— О, имам чувството, че от цяла вечност сме тук. Току-що се отървахме от майсторите.

— О, разбирам ви — въздъхна дълбоко мис Мълинс. — Зная какво означава да имате майстори в дома си. Човек не може да разчита да свършат нещо, преди да се нанесе. Не работят както трябва, ако не им стоиш на главата. Дори и тогава постоянно трябва да ги връщаш да си довършат нещо, което са забравили. Имате хубава градина, но е малко запусната.

— Да, боя се, че предишните собственици не са се вълнували много как изглежда градината им.

— Семейство Джоунс или нещо такова, нали? Всъщност не ги познавах. Живея в другия край на селото. Работя в две градини. В едната — два пъти седмично, в другата — един път. Един ден не е достатъчен, за да се поддържа добре. При вас е работил старият Айзак, нали? Беше приятен старец. Жалко, че си отиде по такъв нелеп начин, ударен по главата от онези нехранимайковци, които постоянно се мотаят наоколо. Предварителното следствие беше преди около седмица, нали? Разбрах, че не са открили извършителя. Ходят на групички тези хулигани и нападат хората. Зли създания! И струва ми се, че колкото са по-млади, толкова са по-зли. Тази магнолия е чудесна! — Възкликна мис Мълинс и каза името й на латински. — Една от най-красивите. Хората предпочитат екзотичните цветя, но според мен по-добре е да се отглеждат по-обикновените видове магнолии.

— Всъщност грижа са ни зеленчуците — рече Тапънс.

— Искате да имате разнообразни продукти за кухнята, нали? Както виждам, на зеленчуковата градина не е обърнато особено внимание. Хората загубват интерес и предпочитат да купуват зеленчуците, вместо да ги отглеждат.

— Винаги съм искала да отглеждам картофи и грах — призна си Тапънс. — А също и зелен фасул. Така ще сме сигурни, че са пресни.

— Вярно е. Ще имате и зрял боб. Някои градинари толкова се престарават, че отглеждат боб с много едри зърна. Смятат, че само той си струва труда. Получават награди на местните панаири. Но сте съвсем права, пресните зеленчуци имат съвършено различен вкус.

Изведнъж се появи Албърт.

— По телефона ви търси мисис Редклиф, мадам — рече той. — Пита дали можете да обядвате заедно утре.

— Предай й, че много съжалявам, но не мога — помоли го Тапънс. — Вероятно утре ще ходим в Лондон. О! Чакай малко, Албърт. Изчакай ме да напиша нещо. — Извади от чантата си лист хартия, написа няколко думи и го подаде на Албърт. — Кажи на мистър Бересфорд, че мис Мълинс е дошла и двете сме в градината. Забравих да направя онова, за което ме бе помолил. Трябваше да му дам името и адреса на един човек. Ето, написала съм ги тук.

— Разбира се, мадам — поклони се Албърт и изчезна.

Тапънс се обърна към събеседницата си и рече:

— Както разбирам, сте много заета, след като три дни от седмицата работите.

— Да, и както ви споменах, ангажиментите ми са от другата страна на селото, където живея. Имам малка къщичка там.

В този момент пристигна Томи. С него вървеше или по-скоро подтичваше около него Анибал. Той стигна пръв до Тапънс. За момент спря, сетне опъна предните си лапи напред и яростно залая мис Мълинс. Тя инстинктивно се отдръпна две крачки назад. Изглеждаше уплашена.

— Нашето ужасно куче — представи го Тапънс. — Не хапе. Е, искам да кажа, че много рядко го прави. Обича да хапе пощальона.

— Всички кучета хапят пощальоните, или поне се опитват да ги ухапят.

— Той е много добър пазач — похвали го Тапънс. — Манчестърски териер, а те са много съвестни пазачи. Охранява ни къщата. Не позволява на никой непознат да се приближи, нито пък да влезе вътре. Особено е грижовен към мен. Очевидно счита опазването ми за свой дълг.

— Е, в днешно време сигурно е добре човек да си има куче — отбеляза мис Мълинс.

— Така е. Стават толкова много кражби — рече Тапънс. — Много от нашите приятели го преживяха. Някои дори нахълтват посред бял ден и то по най-невероятен начин. Слагат стълби и вдигат прозорците, или пък се представят за чистачи. О, използват какви ли не номера. Ето защо си мисля, че е добре да се знае, че в къщата има зло куче.

— Напълно сте права.

— Това е съпругът ми — представи го Тапънс. — Томи, това е мис Мълинс. Много мило от страна на мисис Грифин, че се е сетила колко много се нуждаем от градинар.

— Тази работа не е ли тежка за вас, мис Мълинс? — попита я Томи.

— Разбира се, че не — отвърна тя с плътния си глас. — Умея да копая. Човек трябва да знае как точно да го прави. Работата не е само да се засади, но и да се плеви, да се прекопава. Земята трябва да се подготви. Не е толкова просто.

Анибал продължи да лае.

— Томи, струва ми се, че ще е по-добре да отведеш Анибал вътре. Изглежда тази сутрин е в особено настроение.

— Добре — съгласи се Томи.

— Няма ли да влезем и ние вътре? — обърна се Тапънс към гостенката. — Ще пийнем по нещо. Стана топло и едно питие ще ни се отрази добре. Можем да обсъдим бъдещите ни планове.

Анибал бе затворен в кухнята, а мис Мълинс прие чаша шери. Обсъдиха някои подробности около зеленчуците. Не след дълго мис Мълинс погледна часовника и каза, че трябва да си върви.

— Имам среща — обясни тя. — Не бива да закъснявам.

Набързо се сбогува и си тръгна.

— Изглежда ми съвсем наред — промърмори Тапънс.

— Да, но знае ли човек… — замисли се Томи.

— Можем да поразпитаме за нея — предложи съпругата.

— Сигурно много си се изморила от разходката в градината. Ще отложим посещенията си този следобед за друг път. Докторът каза, че трябва да почиваш.