Христо Фотев
Изстрелът в нощта…

Изстрелът в нощта, която пада,

се уплашва, дълго не звучи.

И беглецът спира, бавно ляга

по колене, после по очи.

 

Твоята ръка ли беше брадва,

моята ли — кой ще разбере.

А човекът падна, значи, трябва

да умре.

 

И ние отминаваме далече,

и само който във нощта лежи,

говори, че кръвта на враговете

не тежи.

 

О, тя тежи, тежи като земята,

но ний вървим с пресъхнали гърди,

спасили любовта и свободата

за този, който вече се роди.